Решение № 1189 от 16.11.2023 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1424/2023 г.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Етажните собственици на жилищна сграда, находяща се в гр.Бургас, ул. „Цар Симеон І“, №12 – ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение №1162/26.05.23г., постановено от Районен съд Бургас, по гр.д.№4719/22г., с което са отменени всички решения от проведеното Общо събрание на етажната собственост (ОСЕС) на сграда, находяща се в гр.Бургас, ул.“Цар Симеон 1“ №12, представлявана от Денко Шкетиев - управител с проц.представител: адв.Светлана Георгиева, САК, взети на 25.06.2022г. и материализирани в протокол от същата дата. Въззивникът намира че първоинстанционното решение е недопустимо, евентуално – неправилно, поради противоречие с материалноправните и процесуални норми на закона. Излага съображения, че заявените в исковата молба оспорвания на законосъобразността на проведеното ОСЕС са касаели: неизпълнено задължение на управителя на ЕС за обявяване на протокол от ОС преди 20.07.2022 г.; свикване на ОСЕС от нелегитимирано лице; липса на представителна власт на присъстващите на общото събрание пълномощници на собственици/обитатели; обжалване съдържанието на съставения па ОС на ЕС протокол поради неговата недостоверност; неточно отразени идеални части от правото на собственост на присъстващите на ОС на ЕС лица; записи на взети решения (стр. 4, абз. 6 от ИМ) относно: направен отчет на управителя за периода 12, 10.2019 г. - 25.06.2022 г.; извършен избор на управител и касиер и финансов контрольор; неотразяване на направено от ищеца М. искане при обсъждане на въпроси, включени в т.5 от дневния ред.

Оспорена е законосъобразността на взети на ОСЕС решения: по т.3 - определяне на таксите за покриване на разходи за управление и поддръжка на общите части в противоречие с чл. 51, ал. 1 и чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС; липса на кворум за вземане на решения на ОСЕС: представени са по-малко от 33% идеални части от общите части на ЕС; лицето, избрано за управител, не отговаря на установените изисквания в закона за такъв избор - не доказало собствеността на самостоятелния обект в етажната собственост; протоколът от ОСЕС не е подписан от председателстващия в нарушение на чл. 16, ал. 6 от ЗУЕС.

Според въззивника, Бургаски районен съд е квалифицирал исковете като такива по чл. 40 ЗУЕС за отмяна като незаконосъобразни на всички взети решения на ОСЕС. Съдът е приел че е налице порок при свикването му, изразяващ се в липса на протокол за залепване на поканата за провеждане на ОСЕС; в протокола липсва посочено място на провеждането му в нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС; в протокола липсва решение за избор на протоколчик и не е проведено гласуване за такъв в нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от ЗУЕС; взетото от ОСЕС решение по т.1 от дневния ред: “Отчет на управителя” е незаконосъобразно, поради противоречие с чл. 16, ал. 7 ЗУЕС; взетото от ОС на ЕС решение за избор на касов контрольор по т.2 от дневния ред: “Избор на управител и касиер, поради изтичане на мандата им”, е незаконосъобразно поради това, че е взето извън обявения дневен ред в поканата; ОС е свикано и проведено в нарушение на ЗУЕС, поради което не е необходимо да се разглеждат всички предявени искове.

Въззивникът намира, че при така посочените в исковата молба пороци и формираните от съда изводи, първоинстанционното решение е недопустимо.

На първо място обосновава тезата си, че е налице процесуална пречка – липса на надлежна страна – ответник. Според въззивника, пасивната процесуална легитимация на исковете, установени в ЗУЕС, принадлежи на всички собственици на самостоятелни обекти в ЕС, които се представляват от управителя или от упълномощено лице, съгласно чл. 41 ЗУЕС. Касае се за изрично предвидено в чл. 41 ЗУЕС процесуално представителство на етажните собственици, при което изискването на чл. 127, ал. 1, т, 2 ГПК се счита спазено, ако са посочени имена и адрес за призоваване на председателя на управителния съвет (управителя) на етажната собственост, без да е необходимо да се посочват имената и адресите на всички етажни собственици. Намира, че като ответник по делото е посочена „етажната собственост“, представлявана от управителя, която е неперсонифицирана и не може да бъде страна в материални и процесуални правоотношения. Поради това намира, че е налице нередовност на исковата молба, поради което съдът е следвало да я остави без движение.

Според въззивника, съдът се е произнесъл по недопустим иск. Обосновава тезата си, че в първото по делото заседание, ищците са въвели недопустимо допълнителни основания за незаконосъобразност на решенията на ОСЕС. При очертаните в началото на жалбата оплаквания срещу законосъобразността на проведеното ОСЕС, направени в законния преклузивен срок по чл.40 ЗУЕС, след изтичане на срока, ищците са въвели допълнителни основания, което води до недопустимото им приемане и разглеждане – в тази връзка се позовава и цитира Решение № 55/27.04.2015 г. по ГДН 5558/2014 г. по описа на ВКС, I ГО. Така съдът е приел, че ответникът не е представил по делото протокол за залепване на покана по смисъла на чл. 13, ал. 1, изр. 2 от ЗУЕС, без в исковата молба да са наведени съображения, отнасящи се до редовното свикване на ОСЕС, а единствено до законосъобразното му провеждане. Поради това се е се е произнесъл по непредявена претенция, в нарушение на принципа на диспозитивното начало – в тази насока въззивникът се позовава на Решение № 58 от 25.03.2014 г. по ГДН 5704/2013 г., г. к., I г. о. на ВКС.

В жалбата се излагат оплаквания и за неправилност на решението. Според въззивника, правната квалификация на предявен иск с правно основание чл.16, ал.9 ЗУЕС е неправилна - предявените от ищците искове за оспорване съдържанието на протокола от проведеното ОСЕС, са квалифицирани като такива с правно основание чл. 40 ЗУЕС; не са разгледани надлежно предявени и приети искове с правно основание чл.16, ал.9 ЗУЕС за оспорване съдържанието на съставен при провеждане на ОСЕС протокол и достоверността на взетите решения. Според въззивника, чл. 16, ал. 9 ЗУЕС дава възможност на всеки член на ОСЕС да оспори съдържанието на протокола, включително достоверността на отразените в него решения, в преклузвен 7-дневен срок от поставянето съобщение за изготвянето на протокола. Видно от представените доказателства по делото и направените констатации от първоинстанционния съд, съобщението е залепено на 07.07.2022 г. и преклузивният срок за оспорване е изтекъл на 14.07.2022 г. Поради това искът е предявен осем дни след изтичане на срока и PC Бургас е следвало да постанови диспозитив за недопустимост на предявения иск с посоченото правно основание, поради просрочването му. Като не е сторил това, PC Бургас не е отчел и доказателствената стойност като официален удостоверителен документ на протокола от проведеното ОСЕС, с което е допуснал следващо процесуално нарушение. В тази връзка се посочва и цитира Решение 8/24.02.2015 г. по ГДН 4294/2014 г., г. к., I г. о. на ВКС. Намира, че протоколът се е стабилизирал и има обвързваща собствениците и третите лица, вкл. и съда, доказателствена сила, която се изразява в отразяване на достоверност на извършените действия и взетите решения от общото събрание.

Според въззивника съдът не е изпълнил задължението си по чл. 146, ал. 2 от ГПК като не е указал на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Без да е изпълнил това свое процесуално задължение, P C Бургас е приел, че ответникът не е установил всички факти, свързани със свикване на ОСЕС, вкл. представяне на протокол за залепяне на покана за свикване на събранието (освен това ищците не спорят по редовността на свикване на ОСЕС), е което е опорочил постановеното решение с допуснато съществено процесуално нарушение.

Според въззивника, съдът не е изпълнил задължението си да даде указания на ищците да конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях – намира че са налице съществени различия между посоченото в исковата молба, приетото за разглеждане от P C Бургас и съдържанието на съдебното решение. Намира, че първоинстанционният съд е следвало да остави исковата молба без движение, като укаже на ищците да я конкретизират, за да може ответникът да организира защитата си. Неизпълнението на това задължение е съществено процесуално нарушение - основание за отмяна на атакувания съдебен акт.

Според въззивника, съдът неправилно се е произнесъл относно реквизитите в протокола от проведеното ОСЕС, като е приел, че не съдържа съществен реквизит съгласно чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, а именно: място на провеждане на събранието. Според въззивника този реквизит е посочен в протокола на две места, съгл. чл.16, ал.1 и ал.5 от ЗУЕС. Въззивникът оспорва извода на съда, че липсва решение за избора на протоколчик и не е било проведено обсъждане - видно от протокола от проведеното ОС, за протоколчик е избрано лицето А. С. С., пълномощник на С. Р. А.. ЗУЕС не поставя изискване в дневния ред да бъде включен въпросът за избор на протоколчик. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗУЕС, която установява кои са задължителните реквизити на протокола, също не съдържа такова изискване. Въззивникът счита, че ищците не са навели доводи по отношение на нарушение на разпоредбите на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС и вписване в дневния ред на вземане на решение за избор на протоколчик. Поради тази причина не е проведено доказване в тази връзка.

Въззивникът отправя искане до въззивната инстанция, ако приеме, че обжалваният съдебен акт е допустим, но неправилен, поради допуснати съществени процесуални нарушения при разпределение на доказателствената тежест за ответника, да състави нов доклад по делото, като укаже фактите, доказването на които е в негова тежест. Ако приеме, че ответникът е отговорен за доказване факта на надлежно залепяне на покана за свикване на общо събрание, то да им даде възможност за представяне на наличния протокол.

Въззиваемите – ищци Ж. Д. М. и Д. И. С. представят в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор. Според въззиваемите, обжалваното решение е законосъобразно и правилно, постановено при пълно зачитане на целия представен по делото доказателствен материал, при спазване на процесуалния и материалния закон и съдопроизводствените правила и следва да бъде потвърдено. Оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят същата да не бъде уважена от съда.

Според въззиваемите, допуснатите при провеждането на ОСЕС нарушения са явно признати от управителя Шкетиев, защото за отстраняването им е проведено ново ОСЕС на 02.03.23г. при същия дневен ред. Оспорват оплакванията за недопустимост на съдебното решение. Предявената от ищците искова молба е насочена срещу Общо събрание на етажната собственост, а в отговора на исковата молба, ответникът се е лигитимирал като ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ - гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I” № 12 представлявана от управителя Дженко Шкетиев. В отговора на исковата молба ответникът не е изразил становище по допустимостта на иска, в т.ч. и за липсата на пасивна процесуална легитимация. Възражение в тази връзка не е направено и след проекто-доклада съдържащ се в Определение №7048/12.12, 2022г. Според въззиваемите първоинстанционно производство се е развило между ищците от една страна и Етажната собственост - гр. Бургас, ул. „Цар Симеон!” № 12. Постановеното по делото решение е срещу Етажната собственост - гр. Бургас, ул. „Цар Симеон І“ № 12 и би било недопустимо, ако обвързваше със сила на присъдено нещо ОС на ЕС. Излагат съображения, основани и на т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 г. ВКС.

Въззиваемите оспорват твърдението, че с направените по реда на чл. 143, ал.2 ГПК пояснения и допълване на исковата молба се променяло основанието на иска – с тях само е детайлизиран този иск във връзка с направените изявления на ответника в отговора на исковата молба. Оспорват твърденията на въззивника, че PC Бургас се е произнесъл по непредявен иск, доколкото правното основание на предявения иск и този, по който се е произнесъл съда е по чл. 40 ЗУЕС, по наведените от ищците фактически обстоятелства, очертаващи твърдяната незаконосъобразност; решението на ОС не е отменено въз основа на порок, който не е въведен в спорния предмет от ищеца.

Въззиваемите оспорват твърденията на въззивника, че протокола от проведеното на 25.06.22г. ОС на ЕС се е стабилизирал, поради факта, че не било оспорено съдържанието му по реда на чл. 16, чл.9 ЗУЕС. Намират, че от представените доказателства - писмо изпратено по ел. поща от 11.07.22г. до управителя Шкетиев, и второ писмо-възражение от 20.07.22г. (неоспорени) с оспорване на съдържанието на протокола е видно че е поискана поправка, но не е направена корекция на протокола, а съдържанието на първоначално обявения такъв е оспорено поради което същият няма доказателствена сила Според въззиваемите, с доклада по делото първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на ответника да докаже, че е валидно проведено ОС на етажните собственици на което са взети атакуваните решения съответствие със закона при спазване процедурата по свикване, покани, обявен дневен ред, кворум, мнозинство и в рамките на компетентността на ОС. Ответникът не представил доказателства съобразно разпределената от съда доказателствена тежест. Представен е протокол от разлепяне на протокола от проведеното ОСЕС от 25.06.22г. носещ дата 07.07.22г., оспорен от ищците като съставен нарочно за нуждите на процеса. Но и да се приеме че протокола от ОС е бил обявен на дата 07.07.22г., то обявяването не извън срока по чл. 16, чл.6 и ал.7 ЗУЕС който изтича на 02.07.2022г. Така е нарушена процедурата по обявяване на решенията на ОС.

Въззиваемите излагат опровержителни аргументи по твърденията за липса в поканата на липсва точка от дневния ред за избор на контролен съвет; по твърденията за липса на кворум поради това, че изчисленият не отговаря действително притежаваните идеални части от общите части на сградата на присъстващите на събранието; по твърденията за липса на законна представителна власт на присъстващите К. Д.; на управителя Дженко Шкетиев, на ищцата Ж. М. и на А. С., като управителят Дженко Шкетиев не е етажен собственик, а представлява такъв без да е известно какъв процент идеални части от общите части представлява. Излагат аргументи, че съгл. чл. 19, ал.З ЗУЕС, същият не може да бъде избран за управител по този ред, следва да се приложи разпоредбата на чл. 17, ал.7 от ЗУЕС с мнозинство повече от 67% идеални части от общите части на ЕС, за което не е бил наличен кворум.

Според въззиваемите, нарушена е разпоредбата на чл. 12, ал.1 от ЗУЕС, относно лицата, които имат право да свикат ОС на ЕС - към датата на изпращане на поканата за ОСЕС г-н Шкетиев е нямал качеството управител, т.к. на осн. чл. 19, ал.2 ЗУЕС, мандата му е изтекъл на 12.10.2021 г. и същият е изгубил качеството си на изпълнителен орган и няма материалноправната легитимация да свика събранието в това си качество.

Според въззиваемите, протоколът от ОС не съдържа задължителните съгл. чл. 16, ал.5 ЗУЕС реквизити - място на провеждане, начина по който са гласували присъстващите, - „за”, „против”, „въздържал се”, техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и взетите решения. Липсата на посочване на място на провеждане на събранието, начина по който са гласували присъстващите, техните подписи, както и подпис на управителя под съдържанието на протокола е прието от първоинстанционния съд като нарушения водещи до незаконосъобразност на процедурата на провеждане на ОС и незаконосъобразност на взетите решения, поради което решението е правилно и законосъобразно. Въззиваемите намират, че е нарушена разпоредбата на чл. 16, ал.4 от ЗУЕС - липсва избор на протоколчик, не е проведно гласуване съответно на Закона. Според въззиваемите, по т.1 от дневния ред, Управителят не представил отчет по чл. 23, ал.2 от ЗУЕС; същият не бил обявен по реда на чл. 16, ал.7 ЗУЕС.

Въззиваемите оспорват твърдението на ответната страна за допуснати съществени процесуални нарушения при разпределяне на доказателствената тежест за ответниците и искането им за съставяне на нов доклад с указване на фактите, които следва да бъдат доказани.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което е допустима.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и видно от представените документи за собственост, ищеците са собственици на недвижими имоти находящи се в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.Бургас, ул. „Цар Симеон І“, №12.

Не се спори, че на 25.06.22г. е проведено Общо събрание на собствениците в етажната собственост, на което са взети решения, атакувани с настоящата искова молба. Ищецъ т претендира отмяна на взетите решения, поради това, че те са незаконосъобразни поради незаконосъобразно провеждане на общото събрание.

За установяване твърденията на страните, са представени покана за свикване на ОСЕС на 25.06.22г. и протокола от ОСЕС; протокол от 07.07.22г. за залепване на съобщение до собствениците, подписано от управителя и св.Д., че протокола от ОС на ЕС е изготвен; пълномощни. Ангажирани са показанията на св.Д. и св. М.. Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

Наведените във въззивната жалба оплаквания за недопустимост на иска, поради липса на пасивна процесуална легитимация не се споделят от въззивния съд. Понятието „етажна собственост“ (ЕС) е използвано в заглавието на закона и много негови разпоредби – напр. чл.6, ал.4, чл.7, ал.1, заглавието на глава втора и др., макар че не съществува самостоятелен правен субект с такова наименование. Прецизната формулировка е „сграда, в режим на етажна собственост“ - чл.1 и др.ЗУЕС, но последната също не съставлява самостоятелен субект. Според нормата на чл.41, страна в производствата по чл.40 и други производства, възникнали във връзка с управлението на сгради в режим на етажна собственост, са етажните собственици, които за удобство и процесуална икономия се представляват от управителя. Следва да се каже, че понятието „етажна собственост“ е придобило гражданственост и същото се употребява и в съдебната практика за обозначаване на неперсонифицирана общност от правни субекти, притежаващи обекти в сграда, в режим на етажна собственост. Поради това в практиката си съдилищата приемат за надлежно посочване като страна в производствата на „етажна собственост“ за условно обозначаване на „етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост“. Така в случая и ответникът в подадения отговор на исковата молба, се е легитимирал като „Етажна собственост“ – гр.Бургас, ул. „Цар Симеон І“, №12“. Доколкото съгласно нормата на чл.10 ЗУЕС, органи на управление на ЕС са Общото събрание и управителя (управителния съвет), не би било процесуално нарушение като ответник по иск по чл.40 да се посочи (както е в случая) Общото събрание, в което по закон участват етажните собственици. Ето защо БОС намира, че искът не е недопустим, поради липса на пасивна процесуална легитимация.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази Закона, намира, че първоинстанционното решение като краен резултат е частично неправилно и незаконосъобразно.

На първо място следва да се каже, че с исковата молба не е въведено твърдение за незаконосъобразно свикване на ОСЕС, поради ненадлежно разгласяване на поканата за свикването му – нарушение на чл.13 ЗУЕС, нито твърдения за пороци, досежно мястото на провеждане на събранието. Поради това първоинстанционният съд недопустимо е разгледал и отменил взетите решения и с аргумент, че ищецът не е представил по делото протокол за залепване на покана по смисъла на чл.13 ал.1, изр.второ от ЗУЕС и че в съставения протокол не е посочено мястото на провеждане на събранието. Но доколкото първоинстанционният съд е разгледал и други оплаквания за незаконосъобразност, въззивният съд също ще ги разгледа, с оглед формиране на крайния си извод за законосъобразност или не на взетите решения.

С исковата молба, подадена на 22.07.23г. – в срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС, са въведени твърдения за нарушаване на кворума при провеждане на събранието, респ. – за взетите решения. С допълнителна молба – л.58, представена в съдебно заседание от 08.02.2023г., са уточнени твърденията за нарушаване на кворума, поради участие на лица, които нямат качеството на етажни собственици - К. Д. и Д. Ш.. В тази връзка ответникът е заявил, че част от лицата са участвали като пълномощници, а не като етажни собственици. За установяване на това твърдение е представил пълномощни, от които се установява, че: „Маркстарт“ – ЕООД, в качеството си на собственик на самостоятелни обекти, е упълномощило Д. Ш. да го представлява във връзка с правата му на етажен собственик и пълномощното е с нотариално удостоверяване на подписа на 01.02.2019г.; И. К. Д. е упълномощила баща си К. Д. Д. с генерално пълномощно, чийто подпис е нотариално удостоверен на 23.09.2015г.; С.. е упълномощил А. С. с да го представлява във връзка с правата му на етажен собственик и пълномощното е с нотариално удостоверяване на подписа на 15.10.20г. Поради това въззивната инстанция намира, тези лица са участвали законосъобразно в ОСЕС, в качеството им на пълномощници, с пълномощни, отговарящи на изискванията за форма по см. на чл.14, ал.3 ЗУЕС, макар че в протокола не е било отразено това обстоятелство, както изисква нормата на чл.14, ал.5.

С горепосочената допълнителна молба е въведено ново основание - за незаконосъобразно свикване на ОСЕС, поради това, че управителят Шкетиев не е етажен собственик и не може да бъде избран за управител. Бургаският окръжен съд намира, че това ново основание за оспорване не подлежи на разглеждане, т.к. по същество с него се цели ревизия на решения, взети на предходно ОСЕС – на 09.02.2019г., за които няма данни да са били атакувани и отменени, следователно същите са се стабилизирали с изтичане на срока за тяхното атакуване. На следващо място, съобразно нормата на чл.21, ал.2 ЗУЕС, независимо от изтичане на мандата на управителя, той продължава функциите си до избор на нов управител.

По надлежно въведените с исковата и с допълнителна молба (заявление) основания за незаконосъобразност на взетите решения следва да се каже:

Според нормата на чл.16, ал.4, за провеждането на общото събрание се води протокол от протоколчик, който се избира с обикновено мнозинство. В настоящия случай е избран такъв - А. С.. На осн. чл.16, ал.6, протоколът се съставя в 7-дневен срок от провеждане на събранието и се подписва от председателя и протоколчика – тези условия са изпълнени. Според нормата на чл.16, ал.7, в 7-дневен срок управителя поставя на видно общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола, като за поставянето му се съставя протокол с указани реквизити и подписи. В настоящия случай по делото е представен протокол с дата 07.07.23г., подписан от управителя Дженко Шкетиев и К. Д. – пълномощник на собственика на апартаменти №••• и •••. Последният е разпитан в качеството на свидетел и от показанията му се установява, че е бил извикан от управителя и е присъствал на залепването на протокола. Така според въззивната инстанция, представения протокол удостоверява с обвързваща съда формална доказателствена сила удостоверените в него обстоятелства – че на посочената дата – 07.07.23г. е било залепено съобщение по чл.16, ал.7 ЗУЕС, че протокола от ОСЕС е изготвен. Според разпоредбата на чл.16, ал.9, всеки член на общото събрание може да оспори съдържанието на протокола, включително достоверността на отразените в него решения, писмено, пред управителя, в 7-дневен срок от съобщението по ал.1 или в месечен – ако отсъства. В настоящия случай, оспорването на протокола е извършено от ищцата на 22.07.22г. - извън срока по чл.16, ал.9. Поради това протоколът се е стабилизирал и същият се ползва с формална доказателствена сила досежно отразеното в него. Ето защо съдът не следва да обсъжда съдържанието на протокола откъм вярност на отразените в него направени предложения и взети решения.

По отношение законосъобразността на решенията следва да се каже: Съобразно разпоредбата на чл.13, ал.1, ОСЕС се свиква с писмена покана, а според ал.7, в поканата се посочва освен друго и дневния ред на събранието. В поканата за тук процесното ОСЕС, е посочен следния дневен ред: 1. Кратък отчет на управителя за периода 12.10.2019г. до момента; 2. Избор на управител и касиер, поради изтичане на мандата им; 3. Преразглеждане месечната такса и начина на формиране; 4. Вземане на решение за прехвърляне на партиди за асансьор и рецепция на физическо лице и как да се постъпи със собственици, които не си плащат таксата за поддръжка; 6. (всъщност – 5 – бел. съдия-докладчик) – други.

Видно от протокола, ОСЕС е взело решения: - по т.1 - за приемане на отчета; Съобразно нормата на чл.11, ал.1, т.4, ОСЕС одобрява годишните отчети на управителя. В ЗУЕС не се съдържат норми, които да определят формата за изготвяне на отчета, поради което е въпрос на целесъобразност как той ще се представи. Вярно е, че с оглед по-голяма пригледност и информативност е желателно той да бъде в писмена форма, но и устен отчет, ако е достатъчно ясен и точен би бил законосъобразен. След като мнозинството от етажните собственици, участвали на събранието са гласували за приемането, отчетът е бил ясен за тях и взетото решение е законосъобразно. Поради това не следва да бъде отменено.

• по т.2 – избрани са управител – Дженко Шкетиев и касиер Н. В.. С горепосоченото заявление, ищците са направили уточнения досежно твърдяната незаконосъобразност на решенията и в частност – по т.2 за избор на управител, т.к. избраният за такъв Дженко Шкетиев не е етажен собственик. По делото това обстоятелство не е спорно – както вече бе казано по-горе, Шкетиев е участвал в ОСЕС в качеството си на пълномощник на „Макстарт“ – ЕООД. Но качеството на пълномощник не му придава качество на етажен собственик. Поради това, правомощията на управител могат да му бъдат възложени само при условията на чл.17, ал.2, т.7 ЗУЕС – с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, като за възлагането следва да се сключи договор. В случая, видно от съставения протокол, ОСЕС е проведено при условията на ч.15, ал.2 – при спадащ кворум от 54.03 на сто. Ето защо решението за избор на управител противоречи на закона и следва да бъде отменено.

Извън предварително обявения дневен ред ОСЕС е взело решение и за избор на финансов контрольор – М. – Б. М.. Бургаският окръжен съд намира, че решението по тази точка, в частта досежно избора на финансов контрольор е незаконосъобразно, т.к. в дневния ред, посочен в поканата за свикване на събранието не е фигурирала такава точка. Изборът на контрольор не би могъл да бъде отнесен към точка 5 – други, т.к. се касае за орган, контролиращ дейността на управителя по изпълнението на бюджета и решенията на ОС по изразходване на средствата. Поради това изборът на такъв следва да бъде включен в предварително обявения дневен ред, за да се даде възможност на етажните собственици да се подготвят както за кандидатура, така и за необходимостта от избор на такъв орган, т.к. това е факултативна възможност. Поради това решението в тази част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

В частта относно избор на касиер не са изложени твърдения и съдът не констатира нарушения на закона, поради което въззивната инстанция намира, че в тази част решението на ОСЕС е законосъобразно.

• по т.3 – взето е решение минималната такса за поддръжка на общите части да бъде в размер на 20 лева на брой самостоятелен обект. Императивната норма на чл.51, ал.1 гласи, че разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Определянето на таксата по различен начин - на самостоятелен обект, не на брой лица, противоречи на тази норма. Поради това решението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

• по т.4 – прехвърляне на партидата – по същество в исковата молба не са изложени съображения за незаконосъобразност на това конкретно решение. Освен това същото е по целесъобразност, а съдът контролира само законосъобразността на взетите решения.

• по т.5 – взетото решение е шумни СМР да се извършват в определени дни и часове. По същество в исковата молба не са изложени съображения за незаконосъобразност на това конкретно решение. То също е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.

Доколкото, както вече бе казано, въззивният съд намира, че протоколът от ОСЕС се е стабилизирал, поради подаване на възражения по него извън срока, въззивният съд намира, че не следва да се обсъждат възраженията, че не е включена в дневния ред и не е обективирано решение, във връзка с твърденията на ищцата за поставен от нея въпрос във връзка с теч на покрива на притежаван от нея обект. Извън казаното, ако се приемат твърденията й, че по този въпрос не е взето позитивно решение, отмяната на това решение не води до заместване липсващата воля на етажните собственици. Освен това, не е било и налице изискваното от чл.17, ал.2, т.5 квалифицирано мнозинство за вземане на решение по въпроса.

Поради изложените съображения искът за отмяна на взетите на ОСЕС от 25.06.22г. решения е частично основателен – по отношение на решенията по т.2, относно избора на управител и финансов контрольор, по т.3 - изцяло. В тази част първоинстанционното решение като краен резултат е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на решенията по т.1, 4 и 5, искът е неоснователен. В тази част първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което искът следва да бъде отхвърлен.

Поради частичното уважаване на иска и жалбата, разноските следва да бъдат понесени от страните така, както са направени.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд