Решение № 628 от 22.4.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 369/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ). Образувано е по жалба на Й. Г. В., чрез нейния баща и законен представител Г. В., подадена от адв. С. Л. от ЛАК срещу Направление за включване в механизма „Лична помощ“ с № 25019696/16.01.2025г., на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Ловеч, потвърдено след обжалване по административен ред с Решение № 11-РД04-0276/17.07.2025 г. на Директора на Регионална дирекция “Социално подпомагане“ – Ловеч, в частта с която са определени 163 часа месечно за предоставяне на лична помощ. В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на оспорения административен акт. Твърди се, че са налице всички предпоставки на Й. В. да бъдат определени максимално предвидените в закона 168 часа месечно за лична помощ. Изтъква се, че видно от индивидуалната оценка на потребностите за хората с увреждания, изготвена за Й. В., тя е с четвърта степен - тотална зависимост /затруднения, с висока степен на зависимост и невъзможност за самостоятелно функциониране и участие в живота на общността и се нуждае от придружител за придвижване както в дома, така и извън него. Посочва се, че нито в оспорваното направление, нито в потвърждаващото го решение се съдържат каквито и да било мотиви относно определените точки, като на Й. не е връчена индивидуалната оценка на потребностите, за да се запознае тя /или полагащият грижи за нея родител и социален асистент/ и да вземе отношение. Счита се, че е опорочена и процедурата по изготвяне на индивидуалната оценка и в нарушение на правото на защита на лицето, чиито потребности се оценяват. Твърди се също, че има противоречие между оспореното направление и медицинската документация на Й., от която подробно е видно състоянието й, както и пълната й зависимост от лицето, полагащо грижа, като не е преценено действителното здравословно състояние на лицето при липсата на данни същото да се е подобрило. Изтъква се, че липсата на призната в оценката на Й. сетивна недостатъчност и интелектуална недостатъчност, по никакъв начин не я правят способна да се грижи за каквато и да било част от ежедневието си самостоятелно и без чужда помощ. Иска се да се отмени обжалвания административен акт и да се върне преписката на административния орган за ново произнасяне, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Оспорващата Й. В. редовно призована, не се явява, представлява се от адв. С. Л. от ЛАК, която подържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и доразвити в хода на устните състезания. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата и моли за срок за писмена защита. Ответната страна Директора на Дирекция “Социално подпомагане” [населено място], в съдебно заседание, чрез надлежно упълномощения процесуален представител ю.к. Р. В. оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана с доводи, че оспорената заповед е законосъобразна. Излага съображения, че всички доказателства в преписката обосновават законосъобразност на взетото решение и моли жалбата да бъде отхвърлена. По делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства. Приобщена е цялата административна преписка по издаване на оспорения акт. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Настоящият съдебен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Според Експертно решение /ЕР/ на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ “Д-р Параскев Стоянов“ №2695 от 149/06.11.2017г., оспорващата Й. Г. В. след преосвидетелстване, е със 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ с дата на инвалидизиране 24.10.2001 г. и срок „пожизнен“, което я определя, като лице имащо право на лична помощ по ЗХУ. / на л.85 от делото/. Видно от ЕР, водеща диагноза при инвалидизирането е „Друга Д. церебрална парализа“, като освен това в решението е отразено като общо заболяване: Детска церебрална парализа- смесена форма (пирамидана и церебеларна)-долна спастична парапареза-тежка степен. Тежка вътрешна хидроцефалия. Симптоматична епилепсия. С. З.-декларация по чл. 20, ал. 1 от Закона за хората с увреждания № ЗХУ-ИО/Д-ОВ/972 от 19.05.2025 г. до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Ловеч, Й. Г. В. е поискала да бъде изготвена индивидуална оценка на потребностите на лице с 100% степен на увреждане с чужда помощ съгласно ЕР № №2695 от 149/06.11.2017г., и да и бъде отпусната финансова подкрепа. Към заявлението е приложила Формуляр за самооценка на лице с увреждане по чл. 21, ал. 3, т. 2 от ЗХУ, по образец, попълнен на 19.05.2025 г. /л.18-25/, с който е заявила необходимост от предоставяне на лична помощ, отпускане на месечна финансова подкрепа и отпускане на целева помощ за балнеолечение. Към формуляра е приложила ЕР № 2695 от 149/06.11.2017г. на ТЕЛК Общи заболявания. На 10.06.2025г. от служител на дирекция “Социално подпомагане“ [населено място] / социален работник Н. П. С., водещ случая/, е извършено посещение в дома на Й. Г. В., при което е бил попълнен формуляр за извършване на индивидуална оценка на потребностите - Приложение № 2 към чл. 3 от МЕТОДИКА за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания, ДВ бр. 27/2019 г. /за краткост Методиката/л.29-44/. Формуляра е подписан от изготвилият го служител, но не и от лицето. При събраните данни и на база попълнения формуляр – приложение № 2 към Методиката, на 16.06.2025 година е изготвена Индивидуална оценка на потребностите за хора с увреждане / на л.45-46/ на лицето Й. В. по Заявление-декларация № ЗХУ-ИО/Д-ОВ/972 от 19.05.2025 г. При събраните данни и на база попълнения формуляр – приложение № 2 към Методиката, на 16.06.2025 година е изготвена Индивидуална оценка на потребностите на Й. В.. Индивидуалната оценка на потребностите е комплексна и съдържа три компонента: 1. Компонент І: Информация за човека с увреждания – възраст, социален статус, самооценка за затрудненията в домашна среда и извън нея, друга информация; 2. Компонент ІІ: Обективни констатации за функционалните затруднения и бариери на човека с увреждане при изпълнението на ежедневните и други дейности – степен на ТНР или вид и степен на увреждане, вид и степен на затруднения във функционирането, степен на включване в социалната среда, мобилност в социалната среда и затруднения извън дома, необходимост от предоставяне на конкретен вид подкрепа, други налични функционални затруднения и бариери при изпълнението на ежедневните и други дейности; 3. Компонент III: Заключения с конкретни подкрепящи мерки. В случая в Компонент I извън възраст и социален статус на Й. В., като самооценка за затрудненията и друга информация е отбелязано, че същата е зависима във висока степен от чужда помощ за организиране на бита- пазаруване, хранене, личен тоалет, къпане, почистване, придвижване в дома и извън него. В Компонент II констатациите са за 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ, физическа недостатъчност, посочени заболяванията от Експертното решение. Отразено е становище за необходимост от предоставяне на лична помощ при 132 точки - 163 часа месечно за лична помощ и степен на зависимост - четвърта степен - тотална зависимост/затруднения. Отбелязано е необходимост от целева помощ за ползване на балнеолечение и/или рехабилитационни услуги, предвид определеният 100% с чужда помощ вид и степен на увреждане лицето, като и придружителят му имат право на тази помощ, един път в годината, след направление от лекар специалист. Също така е отразено, че е налице необходимост от предоставяне на месечна финансова подкрепа на основание чл.70 т.5 от Закона за хора с увреждания. На база констатациите в компоненти I и II от индивидуалната оценка, в Компонент III е дадено заключение да се предостави целева помощ за ползване на балнеолечение и/или рехабилитационни услуги, за предоставяне на месечна финансова подкрепа и за предоставяне на лична помощ в размер на 163 часа месечно за периода на изготвената индивидуална оценка на потребностите. Същата е подписана от социалния работник водещ случая и от началник отдел „ИОХУСУ“ . Въз основа на изготвената индивидуална оценка на потребностите /ИОП/, Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] е издал оспореното Направление за включване в Механизма „Лична помощ“ с № 25019696/16.01.2025г./л.13-14/, с което на основание чл.25 от Закона за хората с увреждания на Й. Г. В. са определени 163 часа месечно за предоставяне на лична помощ, за срок до 16.06.2030 година. Направлението е връчено на бащата на лицето и личен асистент-Г. В. Г. на дата 17.06.2025г./л.14/ Поради несъгласие с определения брой от 163 часа месечно за лична помощ, Й. Г. В., е обжалвала направлението пред директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Ловеч с твърдение за невярност на индивидуалната оценка на потребностите и липса на мотиви за определение брой часове за лична помощ / на л.12/. Във връзка с подадената жалба с вх. № 1101-94Й-00-0703/02.07.2025г., е изготвено Становище от поименно посочения юрисконсулт на дирекция “Социално подпомагане“ [населено място], че след преглед на изнесените факти в жалбата от Й. Г. В. и преписката, не са налице основания за преразглеждане / на л.10/. С Решение № 11-РД04-0276/17.07.2025 г. на Директора на Регионална дирекция “Социално подпомагане“ – Ловеч/л.8-9/ е потвърдил заповедта с мотиви, че месечният брой часове за лична помощ е определен правилно, в съответствие с Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на хора с увреждания. Посочил е, че служителят водещ случая, изготвил на 10.06.2025 г. обективно и безпристрастно Формуляр за попълване от служител водещ случая за извършване на индивидуална оценка на потребностите. Приел е за установено, че точките и съответно броя часове за лична помощ, са обективно определени, съобразно здравословното състояние на лицето, ориентацията му за време, място и собствена личност. Направил е извод, че издаденото направление е правилно и законосъобразно, и е в изпълнение на разпоредбите на ЗХУ, ППЗХУ и Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на хората с увреждания, съобразено със здравословното състояние на лицето, изготвената ИОП, заявената потребност от включване в механизма Лична помощ във формуляра за самооценка и установените реални обстоятелства от служителя, водещ случая. Отразил е, че по повод депозираната от г-ца Й. Г. В. жалба до Директора на РДСП Ловеч, семейството е посетено от поименно посочените служители на РДСП Ловеч, за установяване на факти и обстоятелства, относими към случая. Посочено е, че при извършеното домашно посещение, жалбоподателката, предвид здравословното си състояние, е във видимо добро състояние, беше на дивана във всекидневната, ползвайки лаптоп, без очила. Ориентирана е за време, място, сезон, комуникативна. Решението на горестоящия орган е връчено на Й. Г. В. по пощата на 22.07.2025 година, видно от приложеното известие за доставяне /л.69/, а жалбата срещу направлението е подадена на 06.08.2025 г. чрез РДСП – Ловеч, и заведена в деловодството на администрацията с входящ номер- 11-11-00-0840. За изясняване на спора по делото са събрани гласни доказателства от Н. М. Г.-майка на Й. В. и Н. П. С.-социален работник в Дирекция “Социално подпомагане“ [населено място]. От показанията на Н. М. Г. се установява, че Й. е със засегнато двигателното движение, придвижва се само с помощ и количка, тъй като сама не може да движи долните си крайници. Сочи, че сама е попълнила Формуляр за самооценка на лице с увреждане и лично го подписала, без съдействието на социален работник и без участието на Й. тъй като тя не може да разбере тези въпроси. Според свидетелката в нито една част от ежедневието се Й. не може да се справи сама, дори когато е била на училище, родителите са присъствали на занятието. Й. не може без тяхното съдействие самостоятелно да се храни, защото има пареза на дясната ръка и тремор на двете ръце, те я хранят, обличат и всяко обслужване е от тях.Установява, че социалният работник дошъл сутринта на проверка между 08:00 часа и 09:00 часа, извадила формуляра, който са подали в социалното и го обсъждали, но не е посещавала детето да го види. Свидетелката я поканила да влезе вътре, но тя бързала за работа и провели разговора във входа пред вратата. Твърди, че не е идвала от години и не е виждала детето, в какво състояние е, имали са по - район служител, но явно била в отпуска и дошла г-жа С.. Свидетелката Г. заявява, че не е присъствала на заседание на комисията за извършване на Индивидуална оценка, не са и казвали и не знае кога има заседание, обадили се по телефона, че е готова Индивидуалната оценка и да отидат да я вземат, както и че, преди 5 години социалният работник влизал и комуникирал с детето. Според показанията на Н. П. С. - социален работник в Дирекция “Социално подпомагане“ [населено място], след уговорка с майката посетила дома на детето да се уточнят проблемите, които има с движение или какви нужди, от какво точно се нуждае, и кое му е затруднението. Пристигнала сутринта преди обяд, като момичето си почивало в стаята. При анкетата с майката се представил освен ТЕЛК на детето и Епикриза, която е от Многопрофилна болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Свети Наум [населено място] с обективното състояние, изследвания и препоръки. Свидетелката С. установява, че попълването на данните за Интелектуална недостатъчност, Психическа недостатъчност и Сетивна недостатъчност са на база представените и Епикриза и Решение на ТЕЛК, като при посещението, не е разговаряла с Й. и няма лични наблюдения по отношение на нейните интелектуалните, психическите и сетивните възможности. По отношение на работата на комисията която изготвя индивидуалната оценка посочва, че същата заседава два пъти всеки месец, обикновено на 15 дата и на 30 дата, и заявителите могат да присъстват. За конкретния случай твърди, че казала кога ще бъде датата на комисията, но не и за часа и място на провеждане, тъй като ги правят цял ден, на третия етаж в стая 330 и посочва изрично, че в самата Дирекция „Социално подпомагане“ нямат медицински специалисти, които да консултират детето. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като по релевантните факти са непротиворечиви и логически последователни, съответстващи на доказателствата по делото, още повече, че същите са поели наказателна отговорност по чл.290 от НК. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от пълномощник на лице с надлежна процесуална легитимация, чиито интереси са засегнати от оспорения акт, и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1 и чл. 151 от АПК. Оспорването е извършено преди изтичане на срока по чл. 149, ал. 3, вр. с ал. 1 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на чл. 25, ал. 5 от ЗХУ, пред компетентния да го разгледа съд. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна. По аргумент от чл. 168, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 25, ал.5 от ЗХУ, при преценката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, съдът извърши цялостна проверка на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно - издаден ли е същият от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Нормата на чл. 25, ал. 2 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/ определя, че въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или оправомощено от него длъжностно лице издава направления за предоставяне на лична помощ с определен брой часове, социални услуги или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон. Оспореното направление е издадено от директора на дирекция „Социално подпомагане“- Ловеч, който е материално компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 25, ал. 2 вр. с ЗХУ и представената Заповед ЧР-СП-1 3878/23.12.2024г. на Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане . Поради изложеното съдът намира, че направлението представлява валиден административен акт, издаден от овластен за това административен орган, в рамките на неговата териториална и материална компетентност. Не е налице отменително основание по чл.146, т.1 от АПК. Оспореният акт е постановен в предвидената от закона писмена форма, но съдът счита, че същият не е мотивиран, каквото е не само общото изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, но и това на чл. 25, ал. 4 от ЗХУ. В направлението не се изложени правни и фактически основания, поради което от съдържанието му не става ясно как са определени часовете за лична помощ, въз основа на коя законова разпоредба. В направлението относно мотивите за издаването му се препраща към заключенията в индивидуалната оценка за потребностите. От изложеното в същата обаче, в компонент I и II, не става ясно защо за детето са определени именно 132 часа месечно за лична помощ. При административното обжалване на направлението, издавано по реда на чл. 25, ал. 2 от ЗХУ, което не е задължително, в решението на директора на РДСП Ловеч, са изложени фактически и правни основания, от които също заинтересованата от административното производство страна не може да разбера защо и как са определени часовете за лична помощ. При постановяване на оспорения административен акт съдът констатира допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Обществените отношения, свързани с упражняване на правата на хората с увреждания в Република България, включително видовете социални плащания за тази целева група, са уредени със Закона за хората с увреждания /ЗХУ/, Правилника за прилагане на Закона за хора с увреждания /ППЗХУ/ и Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания. Хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на индивидуална оценка на потребностите, която е комплексна и изследва функционалните затруднения на човека с увреждане, свързани със здравословното му състояние и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните и други дейности, както и вида на подкрепата- чл. 20 от ЗХУ. Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в дирекциите „Социално подпомагане“ към Агенцията за социално подпомагане, въз основа на искане на човека с увреждане или упълномощено от него лице и др. лица в чл. 21, ал.2, т.2-5 от ЗХУ. Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя въз основа на информация за: самооценката на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях; увреждането/здравословното състояние; вида на затруднения във функционирането на човека с увреждане; степента на затруднения във функционирането на човека с увреждане; степента на включване в социалната среда на човека с увреждане; мобилността на човека с увреждане в социалната му среда и затруднения извън дома и други обстоятелства - чл.22 от ЗХУ. Индивидуалната оценка на потребностите, включително оценката за потребността от предоставяне на социални услуги, лична помощ или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон, се изготвя в срок до края на месеца, следващ месеца на подаване на документите по чл. 21, ал. 3 по ред, определен с правилника за прилагането на закона по Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика. Индивидуална оценка на потребностите по искане на човека с увреждане или на лицата по чл.21, ал.2, т.2 – 5 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/ се изготвя от специализиран отдел в дирекции „Социално подпомагане“ към Агенцията за социално подпомагане след подаване на изискуемите документи по чл. 21, ал. 3 от Закона за хората с увреждания. Съгласно чл.15, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за хора с увреждания директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или оправомощено от него длъжностно лице възлага постъпилите документи по чл. 14 на служител от специализирания отдел, който да води конкретния случай. Служителят, водещ случая, обработва цялата налична информация за човека с увреждане и при необходимост изисква допълнителни данни за удостоверяване на всички обстоятелства по чл. 22, ал.1 от Закона за хората с увреждания за изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите. При необходимост служителят, водещ случая, извършва посещение в дома на човека с увреждане. Същевременно съгласно чл. 15, ал. 3 от ППЗХУ при извършване на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания за предоставяне на механизма лична помощ служителят, водещ случая, задължително: 1. осъществява личен контакт с човека с увреждане и извършва посещение в дома му за установяване на неговите реални затруднения и потребности, и 2. провежда интервю с човека с увреждане или с неговия законен представител или с човека, който полага грижи за него. Индивидуалната оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от Закона за хората с увреждания, включително оценката за потребността от предоставяне на социални услуги, лична помощ или друг вид подкрепа, се извършва по начин, регламентиран в Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания- чл. 15, ал. 6 от ППЗХУ. Служителят изготвя обективни констатации за наличните функционални дефицити на човека с увреждане въз основа на събраната информация – част от индивидуалната оценка на потребностите, при спазване на методиката по ал. 6. Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя в 2 екземпляра – за човека с увреждане или лицето по чл. 21, ал. 2, т. 2 – 4 от Закона за хората с увреждания и за дирекция „Социално подпомагане“, и се съобщава по реда на чл. 65, ал. 4. Срокът на действие на индивидуалната оценка на потребностите е, както следва: 1. пет години от датата на издаването й, когато е издадена въз основа на пожизнено експертно решение, както и в случаите по чл. 26, ал. 3 от Закона за хората с увреждания; 2. за срока, който е посочен в експертното решение за определяне процента на трайно намалената работоспособност или на вида и степента на увреждане; 3. за срока на реализиране на съответната потребност, но не повече от 3 месеца, когато е издадена въз основа на медицински документ без посочен в него срок на валидност. Въз основа на индивидуалната оценка на потребностите, на основание чл. 24 от ЗХУ хората с трайни увреждания имат право на финансова подкрепа за покупка на лично моторно превозно средство, за приспособяване на жилище, за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги, за наем на общинско жилище и месечна финансова подкрепа. Съгласно потребностите, определени в индивидуалната им оценка по чл. 20, хората с увреждания имат право да ползват социални услуги, лична помощ или друг вид подкрепа. В конкретния случай от гласните доказателства по делото се установи по безспорен и категоричен начин, че служителят водещ случая на Й. В. е свидетелката Н.С.. Това се потвърждава и от писменото доказателство – формуляр за попълване от служител, водещ случая за извършване на индивидуална оценка на потребностите по заявление – декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-ОВ/972 от 19.05.2025 г., както и от гласните показания по делото. Видно от показанията на свидетелките Н.Г. и Н.С., при посещението в дома на жалбоподателката, социалния работник, водещ случая не е осъществил личен контакт с лицето с увреждане за установяване на неговите реални затруднения и потребности. Служителят, водещ случая не е изпълнил задължението си в чл. 15, ал. 3, т. 1 пр. 1 от ППЗХУ, като не е осъществила личен контакт с лицето с увреждане и не е възприела непосредствено какво е неговото здравословно състояние. Това поставя въпроса по какъв начин социалния работник има непосредствени възприятия относно поставените във формуляра въпроси в точки 4.1.1-4.1.9. относно двигателно функциониране. В представената от ответника административна преписка не се съдържа протокол по чл. 17 от Правилника за прилагане на Закона за хора с увреждания, от заседанието на Специализирания отдел към дирекция “Социално подпомагане“ [населено място], на което е изготвена индивидуалната оценка по заявлението на Й. Г. В., липсват безспорни доказателства тя или някой от нейните родители да си уведомявани за такова заседание по реда на чл. 17, ал. 1, т. 2 от ППЗХУ, съответно да са присъствали при провеждането му. По делото не са представени безспорни доказателства, че са спазени изискванията на чл. 16 и 17 от ППЗХУ. С разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания, е предоставено право на всеки човек с увреждане и/или лице по чл. 21, ал. 2, т. 2 - 4 от Закона за хората с увреждания, да присъства на заседанието, на което се изготвя индивидуална оценка на неговите потребности. В административната преписка е налично уведомяване, че заседание на Специализирания отдел в ДСП ще се проведе на дата 16.06.2025г. /л.28/, но в него не са посочени мястото и часа на неговото провеждане, датата на уведомяване за това, както и кое е лицето което е уведомено, дали това е Й. В., някой от нейните родители, или някое друго лице, което налага извода, че в разглеждания случай такава възможност не е дадена на жалбоподателката Й. Г. В. и тя не е присъствала на заседанието. Действително, присъствието на лицето с увреждане е предоставено изцяло на неговата преценка и упражняването на това право е по негово усмотрение, но в задължение на административния орган е да осигури възможност за упражняването му от неговия носител и да създаде необходимите условия за това. Изпълнението на това задължение се гарантира чрез извършване на процесуалното действие, предвидено от чл. 17, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания - уведомяване на човека с увреждане или лицето по чл. 21, ал. 2, т. 2 - 4 от Закона за хората с увреждания, не по-късно от 3 работни дни преди датата на провеждане на заседанието, на което ще се разглежда подаденото от него заявление. В конкретния случай от административния орган не са представени и в преписката не се съдържат доказателства както за проведено от специализирания отдел заседание за изготвяне на индивидуална оценка на Й. В. така и уведомяване на последната за такова заседание, с цел осигуряване на участието й в него. Следва да се отбележи, че законодателят императивно е изискал да се изготвя протокол от заседанието, който удостоверява неговото провеждане, проведените разисквания, участващите в заседанието лица и т. н. Това нарушение на административно-производствените правила е съществено, тъй като пряко рефлектира върху законосъобразността на цялата процедура по издаване на оспорения административен акт, включително на правото на лицето пълноценно да участва в нея. Спазването в хода на административното производство на процесуалните правила се отразява пряко върху обосноваността на изготвената индивидуална оценка на потребностите и определената въз основа на нея подкрепа. Само това нарушение води до незаконосъобразност на оспорения административен акт и обосновава неговата отмяна. В тази насока е и трайната практика на ВАС изразена в Решение № 7974 от 19.07.2023 г. по адм. д. № 400/2023 г., Решение № 1749 от 16.02.2023 г. по адм. д. № 9296/2022 г., Решение № 9415 от 26.10.2022 г. по адм. д. № 4178/2022 г., Решение № 82 от 5.01.2021 г. по адм. д. № 7470/2020 г., и Решение № 8848 от 6.07.2020 г. по адм. д. № 14405/2019 г. – всичките на ВАС – Шесто отделение. На следващо място, съдът счита, че в хода на административното производство, от ответника не е изпълнено задължението му по чл. 35 от АПК, за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая тъй като не е преценено действителното здравословно състояние на лицето и липсата на данни същото да се е подобрило. Оспореното направление е издадено в изпълнение на Закона за личната помощ /обн. ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г. /, инициирано със заявление-декларация, подадена от жалбоподателката. Целта е оспорващата, като човек с увреждане, довело до ограничения в способността й за самостоятелно обслужване в ежедневието и до зависимост от чужда помощ, да получи адекватна такава, позволяваща упражняване на основните й права и възможност за пълноценно участие в обществото, чрез компенсиране на функционалния дефицит /чл.2 от Закона за личната помощ/. Съгласно чл.12 ал.1 от Закона за личната помощ чието систематично място е в Глава четвърта от Закона „Включване в механизма лична помощ“, личната помощ се предоставя въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите и издадено направление по реда на Закона за хората с увреждания. С направлението се определя броят на часовете за лична помощ въз основа на четири степени, като съгласно чл. 25, ал.2 от Закона за хората с увреждания, същото се издава въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите, изготвена по реда на коментираната по-горе Методика. Самата необходима информация за изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите на човек с увреждане е посочена в чл. 22, ал. 1 от Закона за хората с увреждания, включва компонентите по чл. 23, ал. 1 от Закона за хората с увреждания, и съгласно алинея втора от същата норма, се основава на самооценката на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях и констатираните обстоятелства за наличните функционални затруднения и бариери при изпълнението на ежедневните и други дейности съобразно представените документи по чл. 21, ал. 3 от Закона за хората с увреждания /заявление-декларация по образец, формуляр за самооценка на човека с увреждане по образец и медицински документи или експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК/. Органът при изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите на жалбоподателката, респ. при издаване на оспореното направление, е отдал приоритет на данните от формуляра, попълнен от служител, водещ случая /Приложение № 2 към чл. 3 от Методиката/ и по-точно на оценката на този служител относно степента на функционален дефицит на лицето с увреждания, пред задължителната информация във формуляра за самооценка, а и в медицинските документи, с което е нарушил правилата на специалния закон, въведени с цитираните по-горе разпоредби. Както се посочи по-горе съгласно чл. 15, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания /в приложимата редакция/, при извършване на индивидуална оценка на потребностите служителят, водещ случая е задължен да осъществи личен контакт с човека с увреждане и да извърши посещение в дома му за установяване на неговите реални затруднения и потребности, както и да проведе интервю с човека с увреждане, което в настоящия случай не е направено. Самият служител, не е проявил инициатива да види и разговаря с Й., за да придобие непосредствени впечатления за нейното състояние. При това не става ясно въз основа на какви обективни критерии социалният работник е вписал липса на сетивна, на интелектуална и на психическа недостатъчност. Отделно, се установиха противоречия между оспореното направление и медицинската документация на Й., от която е видно състоянието й и пълната й зависимост от лицето, полагащо грижа. В случая изводите за противоречие в данните за степента на функционален дефицит на лицето с увреждания в двата формуляра, както и на данните от формуляра, попълнен от служителя на ДСП – Ловеч с тези от ЕР на ТЕЛК и Епикриза на МБАЛНП-София, се установяват при техен сравнителен анализ. Налице е противоречие с информацията от самооценката на жалбоподателката в Раздел І – Двигателно функциониране в частта за използване на ръцете, представляващо хващане и преместване на чаша; Раздел ІІ - Самообслужване в частта за самостоятелно хранене и пиене от чаша, използване на прибори, сервиране на храна и в частта за самостоятелно да се съблича и облича, като достига, разпознава и ползва дрехите и обувките по предназначение; Раздел III- Ориентация и самозащита - самостоятелно да се ориентира за себе си, за време, местоположение и пространство, като разпознава ден, нощ, месец, година в кой град се намира и на кое място спрямо улици, сгради; Раздел IV –в частта за способност за концентрация и устойчивост на вниманието, като задържа вниманието си за 5 минути, 20 минути, 45 минути. При формиране на индивидуалната оценка на потребностите, са взети предвид оценъчните данни от формуляра за попълване от служителя, водещ случая, съответно раздели 4.2., 4.3., 4.4. от същия, както и раздели 3.1, 3.3 и 3.4. Видно от съдържанието на формуляра за самооценка, майката е попълнила в него сетивна, интелектуална и психическа недостатъчност, а социалният работник е вписал в попълнения от него формуляр, че липсва такава недостатъчност, като твърди при разпита по делото, че е попълнил формуляра само въз основа на представената епикриза и ТЕЛК решението. В епикризата обаче с вписано в неврологичния статус - конкомитентен страбизъм, по-изразен вдясно, представляващо вид кривогледство, което засяга зрението и сочи за сетивна недостатъчност на лицето. Според установеното от свидетелката С., в самата Дирекция “Социално подпомагане“ нямат медицински специалисти, съответно при вземането на решение за индивидуалната оценка не са ползвани специални знания на медицински специалисти. В случая административният орган е дал приоритет на данните от формуляра, попълнен от служител, водещ случая /относно оценката на този служител за степента на функционален дефицит на лицето с увреждания/, като е пренебрегната част от информацията във формуляра за самооценка и медицинските документи, без да изложи мотиви за това. Безкритично отдаване на приоритет при изготвяне на индивидуалната оценка, на данните от формуляра, попълнен от служителя на Дирекция “Социално подпомагане“ Ловеч, сочи за незачитане на задължителната информация по чл. 22, ал. 1 от Закон за хората с увреждания, което съдът квалифицира като процесуално нарушение по чл. 146, т. 3, вр. с чл. 35 от АПК. Нарушението е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното направление. Надлежното изпълнение на задължението от органа за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и за вземане предвид на информацията, съдържаща се в самооценката на заявителката и в медицинската документация, би обосновало по-висок сбор от точки във формуляра – приложение № 2, респективно по-голям брой месечно часове за предоставяне на лична помощ, изчислени по механизма по чл. 10, ал. 3, т. 1, б. „а“ от Методиката, и определени с направлението, издадено от ответника. Обсъдените по-горе административнопроцесуални нарушения, са обусловили като резултат и материалноправна незаконосъобразност на оспорения акт. Както се посочи, с оспореното Направление за включване в механизма „Лична помощ“ с № 25019696/16.01.2025г. са определени 163 броя часове месечно за лична помощ на Й. Г. В.. Същото е издадено въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите на жалбоподателката като човек с увреждане, съобразно които заключения степента на зависимост на последната е четвърта – тотална зависимост/затруднение, но едновременно с това са определени 132 точки, а не максималния брой точки, които отговарят на нейното състояние, и от своя страна биха довели до максимален брой часове-168. Предвидените критерии за оценка в съответствие със степента на зависимост са възпроизведени във формуляра за попълване от служителя, водещ случая, в скалата по Раздел 4, по точки са: 0 – няма проблем/няма нужда от подкрепа; 1 - степен на умерена зависимост/затруднения; 2- степен на тежка зависимост; 3 - степен на много тежка зависимост и 4 - степен на тотална зависимост. Съгласно чл. 10, ал. 3 от Методиката, в относимата към случая част - т. 1, б. „а“, конкретният месечен брой часове за предоставяне на лична помощ за човека с увреждане се определя в съответствие с част 7, т. 7. 3 от приложение № 2, а именно полученият общ брой точки се умножава по коефициент от 1,235. Горното правило преценено с оглед доказателствата по делото обосновава изводи за неправилно приложение на закона от страна на административния орган при формиране на общия брой точки, съответно при определяне на месечния брой часове за предоставяне на лична помощ на жалбоподателката. Съобразно т. 7. 3 от утвърдения формуляр – приложение № 2 към Методиката, към която препраща цитираната по-горе разпоредба, общият брой точки е сбор от получените точки по 4. 1., 4. 2., 4. 3., 4. 4., 5. 1., 5. 2. и 5. 3. от същия формуляр. При анализ на относимите части от формуляра съобразно медицинските документи, формуляра за самооценка, а и свидетелски показания на майката, в преобладаващата си част кореспондиращи със съдържанието на посочените по-горе документи, се установява несъответствие на определените точки с обективното състояние на жалбоподателката. Горните изводи касаят оценката на следните показатели: по част 4. 2. – Самообслужване на Й. В. и конкретно: 4.2.4. - способност за самостоятелно хранене и пиене от чаша, разпознаване на храната като такава, използване на прибори и сервиране на храната; 4.2.5. – способност същата самостоятелно да се съблича и облича, като достига, разпознава и ползва дрехите и обувките по предназначение, 4.3.1.- самостоятелно да се ориентира за себе си, за време, местоположение и пространство, като разпознава ден, нощ, месец, година в кой град се намира и на кое място спрямо улици, сгради и хора, и 4.4.1. - способност за концентрация и устойчивост на вниманието, като задържа вниманието си за 5 минути, 20 минути, 45 минути. Органът е намалил неоснователно точките за всеки от посочените показатели в изготвената индивидуална оценка на потребностите. В подкрепа на изложеното са и констатациите в Експертно решение № 2695 от 149/06.11.2017г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ“Д-р Параскев Стоянов“, с което за Й. В. е установена 100% т. н. р. с чужда помощ, както и тези отразени в представената Епикриза с изх.№ 1093/09.08.2014г. на Й. Г. В., издадена от МБАЛ по неврология и психиатрия „Свети Наум“ [населено място], ценена от съда в съответствие с чл. 142, ал. 2 от АПК. При установената в индивидуалната оценка на потребностите, степен на тотална зависимост на Й. В. от личния асистент в ежедневието, определените 163 часа месечно /съответстващи на около 5 часа и 40 минути дневно/, не отразяват адекватно нуждата й от „лична помощ“ съобразена с индивидуалните потребности, както и с принципите, посочени в чл.4 от Закона за хората с увреждания. Налице е несъответствие на оспореният административен акт на установените в чл.2 от Закона за личната помощ и чл.2 от Закона за хората с увреждания, цели на законовия механизъм за лична помощ на хората с увреждане - да се предостави подкрепа на същите и на техните семейства, както и да им се гарантира достоен начин на живот. В случая е налице нарушаване на баланса между индивидуалните потребности на жалбоподателката и предоставената от органа лична помощ. При така процедираното с допуснатите посочени по-горе нарушения безспорно процесното направление в посочената част противоречи и на целта на закона – основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК. По изложените съображения издаденото от директора на Дирекция “Социално подпомагане“ [населено място] направление за включване в механизма „Лична помощ“ е издадено в нарушение на предвидената форма, при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона по смисъла на чл.146 т.2 т.3 т.4 и т.5 от АПК, поради което следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, в обжалваната част. Предвид факта, че естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да се върне на органа за ново произнасяне с отчитане на всички коментирани по-горе правнозначими обстоятелства, съобразно които да се определи нова индивидуална оценка на потребностите на жалбоподателката Й. В., както и конкретният месечен брой часове за предоставяне на лична помощ, съобразно правилото на чл. 10, ал. 3, т. 1, б. „а“ от Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания. При новото разглеждане на заявлението административиня орган следва да изпълни задължението си по чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и социалният работник, водещ случая, следва да спази разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ППЗХУ, а именно да осъществи личен контакт с лицето с увреждане и извърши посещение на място в дома му за установяване на неговите реални затруднения и потребности. На основание чл.174 от АПК следва да се определи четиринадесет дневен срок за издаване на административния акт. При този изход на спора съдът намира искането на процесуалния представител на оспорващата за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на минималното предвидено за този вид дела по Наредбата за адвокатските възнаграждения по реда на чл. 38, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за адвокатурата, за основателно. В приложения на л. 56 от делото договор за правни услуги е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ, предвид обстоятелството, клиентът е материално затруднено лице и е лице, което има право на издръжка. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т.1 и 2 от Закона за адвокатурата, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за адвокатурата, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е в значително материално затруднение. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение в размер на 1000 лева, определено по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Към момента на постановяване на решението по делото, считано от 01.01.2026 г., официалната парична единица в Република България е евро. Според чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140§3 от ДФЕС. Превалутирането в евро се извършва съгласно правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13 от ЗВЕРБ, поради което разноските в размер на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, представляват 511.29 /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента/. Мотивиран така и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, предложение второ от АПК във вр. чл.173 ал.2 и чл.174 АПК, Ловешки административен съд, първи състав