Решение № 621 от 17.9.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 574/2026 г.

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК. С присъда Рег.№ 542/17.10.2025 по НОХД № 14083/2022г.по описа на СРС подс. Д. А. А. (D.А.А.) е признат за невиновен в това, че в периода от 02.12.2020г. до 04.12.2020г., от Република Словения до складова база „Кентавър“, находяща се на ул. „•••••••• в гр. София, Република България, без съответна регистрация по смисъла на чл. 5, т. 1, чл. 6, ал. 8 и ал. 9, чл. 13, ал. 4, ал. 5, ал. 6, ал. 7, чл. 15, чл. 16, ал. 1, чл. 18, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 32, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба (ЗЕКПСОИТДУ), трансферирал - закупил, след което било предадено на превозвач от продавача и транспортирано от територията на страна - членка на ЕС - Република Словения до територията на друга страна - членка на ЕС – Република България - оръжие - антидрон система „LYNX ANTI-DRONE SYSTEM”, модел „Long Range Anti UAV system A 2x90 dgr.”, заведена в каталога на Агенцията на НАТО за поръчки и доставки на изделия за употреба в НАТО под уникален НАТО стоков номер NSN 5865-420002358, включена в позиция „ML 11“ от списъка на продуктите, свързани с отбраната към ПМС № 204/19.09.2018г., издадено на основание чл. 2, ал. 1 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, както и включена в позиция „ M L 11“ - „Електронно оборудване, космически летални апарати“ и компоненти, които не фигурират другаде в Общия списък на оръжията на ЕС, приет от Съвета на 26.02.2018г., попадаща в подпозиции „g” - „Направляващо и навигационно оборудване“ и „j” - „Автоматизирани системи за командване и контрол“ и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 233 ал. 1 от НК. Със същата присъда съдът се е произнесъл и относно веществените доказателства и разноските по делото. Срещу така постановената присъда е подаден въззивен протест от прокурор в СРП с искане за нейната отмяна като неправилна и постановяване на нова присъда, с която подс. Д. А. А. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 233, ал. 1 от НК. Прокурорът счита, че не са налице неизяснени обстоятелства и не се налага да бъдат събирани нови доказателства. В допълнение към протеста след изготвянето на мотивите към присъдата, изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за липса на реализиран от обективна и субективна страна престъпен състав на деянието по чл. 233, ал. 1 от НК и твърди, че част от изложените към постановената присъда мотиви били вътрешнопротиворечиви, тъй като от една страна съдебният състав приемал, че било възможно използването на антидрон системата за военни цели, а от друга не приемал, че същата антидрон система била оръжие. Като цяло счита мотивите към оправдателната присъда за противоречиви на ЗЕКПСОИТДУ и на НК, в резултат на което били неправилни, респ. постановената присъда – незаконосъобразна. За пълнота и юридическа прецизност отбелязва, че след като съдебният състав счел, че деянието не реализира състав на престъпление, по никакъв начин не обсъдил въпроса дали то не представлява административно нарушение по смисъла на чл. 76 или 77 от ЗЕКПСОИТДУ. Предвид съображенията, изложени в протеста, предлага първоинстанционната присъда да бъде отменена като неправилна и въззивният съд да постанови нова присъда, с която да признае подс. Д. А. А. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 233, ал. 1 от НК и да му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, чието изпълнение съгласно чл. 66 ал. 1 от НК да отложи с изпитателен срок от пет години, както и наказание глоба в размер на 50 000 лева, а процесната антидрон система да бъде отнета в полза на държавата на основание чл. 233 ал. 4 от НК. В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът поддържа протеста и го счита за основателен. Твърди, че подсъдимият действал като лице представляващо посоченото дружество и неправилно СРС приел, че той не можел да носи наказателна отговорност по повдигнатото му обвинение, тъй като антидрон системата била закупена и трансферирана до Република България от дружеството, а не от самия него. Счита за неправилно и приетото от районния съд, че не бил осъществен трансфер на продукта, предмет на наказателното производство, по смисъла на легалната дефиниция, предвидена в параграф 2, т. 3 в допълнителните разпоредби на ЗЕКПСОИТДУ, а трансферирането било извършено единствено от продавача „ДАТ КОМ“; че изделието не представлявало оръжие или продукт, свързан с отбраната. Моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. А. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и да му бъде наложено наказание около средния размер, предвиден в закона. Защитникът на подсъдимия моли за потвърждаване на оправдателната присъда. Счита, че не е осъществен съставът на престъплението, за което е повдигнато обвинение и че присъдата е правилна и законосъобразна. Подсъдимият поддържа казаното от защитника си и заявява, че не е извършил абсолютно никакво нарушение на никакви закони. В последната си дума иска да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Протестът е допустим, като подаден против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт от процесуално легитимирана да го атакува страна, в срока по чл. 319 ал. 1 от НПК. Пред въззивната инстанция не е провеждано въззивно съдебно следствие и не са събирани нови доказателства. Въззивният съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които се състоят в СЛЕДНОТО: С присъдата първоинстанционният съд не се е произнесъл по цялото обвинение, повдигнато на подс. А. с обвинителния акт. Диспозицията на нормата на чл. 233, ал. 1 от НК е бланкетна и препраща за част от състава си към специални закони, в които са предвидени изисквания за „лиценз, регистрация или разрешение" за износ, внос, трансфер, транспортиране, транзит, брокерска дейност с оръжия или с изделия или технологии с двойна употреба, както и към забрани, ограничения или санкции, наложени от Съвета за сигурност на ООН, от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа или от Европейския съюз, указани в акт на Министерския съвет или произтичащи от международен договор, по който Република България е страна. С обвинителния акт на подс. А. е повдигнато обвинение, че е извършил престъпление по чл. 233 ал. 1 от НК - че в периода от 02.12.2020г. до 04.12.2020г. от Република Словения до складова база „Кентавър“, находяща се на ул. „•••••••• в гр. София, Република България без съответна регистрация по смисъла на чл. 5, т. 1, чл. 6, ал. 8 и ал. 9, чл. 13, ал. 4, ал. 5, ал. 6, ал. 7, чл. 15, чл. 16, ал. 1, чл. 18, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 32, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗЕКПСОИТДУ- чл. 5 т. 1 - „Износ, внос и трансфер на продукти, свързани с отбраната, могат да извършват: 1. физически и юридически лица, регистрирани по реда на Търговския закон“ , чл. 6 ал. 8 -„Лицата по чл. 5, т. 1 могат да получават продукти, свързани с отбраната, посочени в генерално разрешение за трансфер, издадено и публикувано от държавата членка по произход, след получаване на сертификат за получател, издаден от Междуведомствения съвет, и след деклариране на трансфера в Министерството на икономиката по ред, определен с правилника за прилагане на закона“ и ал. 9 - „Лицата по чл. 5, т. 1 могат да получат продукти, свързани с отбраната, от доставчик, който има издадено индивидуално или глобално разрешение за трансфер от държавата членка по произход, след получаване на удостоверение за регистрация за трансфер, издадено от Междуведомствения съвет и след регистриране на трансфера от министъра на икономиката или от оправомощени от него длъжностни лица по ред, определен с правилника за прилагане на закона“ , чл. 13 ал. 4 - „Удостоверение за регистрация за трансфер и за брокерска дейност с продукти, свързани с отбраната, се издава за срок 5 години“, ал. 5 - „Лиценз за износ и внос, за транспортиране, сертификат за получател и удостоверение за регистрация за трансфер се издава на лице по чл. 5, т. 1, което отговаря на изискванията за надеждност и икономическа стабилност“ , ал. 6 - „В лиценза, в сертификата за получател и в удостоверението за регистрация се записват наименованието на издаващия орган, името и адресът на получателя, изявление на издаващия орган за това, че получателят отговаря на условията за издаване на съответния документ, датата на издаване и срокът на валидност на документа, както и условията, отнасящи се до предоставяне на информация, необходима за проверка на съответствието с критериите за издаване на съответния документ и до спирането на действието или отнемането на документа“, ал. 7 - „Лиценз, сертификат за получател и удостоверение за регистрация се издават в два екземпляра. Първият екземпляр се предоставя на заявителя, а вторият остава в Междуведомствения съвет“, чл. 15 - „Лицата, кандидатстващи за издаване на сертификат за получател, представят в Междуведомствения съвет: 1. заявление по образец; 2. документите по чл. 14, ал. 1, т. 4 - 7, 9 - 11, 13 и 14; 3. копие от разрешение за производство и/или търговия, издадено по реда на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, в случаите, когато продуктите, свързани с отбраната - обект на трансфера, попадат в обхвата му, или адрес на производствени обекти или складове за съхранение на продукти, свързани с отбраната; 4. документи, предоставящи информация за производствените възможности за интеграция на получаваните при трансфер продукти, свързани с отбраната, в системи и подсистеми; 5. декларация от служител на висша ръководна длъжност, отговорен за трансферите и износа, че дружеството: а) ще предприеме всички необходими стъпки за спазването и прилагането на специфичните условия, отнасящи се до крайната употреба и износ на всеки получен конкретен компонент или продукт; б) ще спазва всички ограничения за последващ износ на продукти, свързани с отбраната, получавани при трансфер; в) предоставя на компетентните органи подробна и изчерпателна информация в отговор на искания и запитвания относно крайните потребители или крайната употреба на всички продукти, изнесени, трансферирани или получени от дружеството по разрешение за трансфер от друга държава членка; 6. описание на утвърдената от лицето по т. 5 система за вътрешен контрол и съответствие и на системата за управление на износа или трансфера; описанието трябва да съдържа данни за организационните, човешките и техническите ресурси, заделени за управлението на трансферите и износа, веригата на отговорност в структурата на дружеството, процедурите за вътрешен одит, системата за повишаване на информираността в дружеството, правилата и реда за осигуряване на физическа и техническа сигурност, изградена система за съхраняване на документи и за проследяване на трансферите и износа“ , чл. 16 ал. 1 - „Лицата, кандидатстващи за регистрация за трансфер, представят в Междуведомствения съвет: 1. заявление по образец; 2. документите по чл. 14, ал. 1, т. 4 - 7, 9 - 11, 13 и 14; 3. описание на утвърдената от служителя на висша ръководна длъжност система за вътрешен контрол и съответствие и на системата за управление на трансфера; описанието трябва да съдържа данни за организационните, човешките и техническите ресурси, заделени за управлението на трансфера, веригата на отговорност в структурата на дружеството, процедурите за вътрешен одит, системата за повишаване квалификацията на персонала, правилата и реда за осигуряване на физическа и техническа сигурност, изградена система за съхраняване на документи и за проследяване на трансфера“ и ал. 2 – „Лицата по чл. 5, т. 1 с валиден лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната, или сертификат за получател, може да получат удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната, като представят само документите по чл. 14, ал. 1, т. 1 и 14“, чл. 18 ал. 1 - „Междуведомственият съвет взема мотивирано решение за издаване на лиценз, сертификат за получател и/или удостоверение за регистрация в 30-дневен срок от датата на получаване на заявлението и придружаващите го документи. Решението се съобщава на заявителя в срок до 7работни дни от датата на приемането му", ал. 2 - „При констатиране на непълноти и/или нередности в представените документи в срок до 7 работни дни от датата на получаване на документите заявителят се уведомява писмено с указания за отстраняването им. В този случай срокът по ал. 1 спира да тече от датата на изпращане на съобщението до заявителя и се възобновява от датата на постъпване на документите, с които се удостоверява отстраняването на непълнотите и/или нередностите", ал. 3 „Междуведомственият съвет може да удължи срока по ал. 1 с не повече от 30 дни, когато е необходима допълнителна информация, свързана със заявлението и придружаващите го документи. В тези случаи Междуведомственият съвет в срок 7 работни дни от датата на приемане на решението уведомява заявителя за удължаването и мотивите за него“ и чл. 32 ал. 1 - „Лицата, подаващи заявления за издаване на удостоверение за внос, износ и трансфер по чл. 6, ал. 2, 4, 6 и 9, представят в Министерството на икономиката документи, удостоверяващи: 1. страните по конкретната сделка и правото им да извършват съответните дейности; 2. вида и произхода на продуктите, свързани с отбраната; 3. крайната употреба и крайния потребител ; 4. условията на доставката", ал. 2 - „Изискванията за вида и съдържанието на документите по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона “, ал. 3 - „Издаването на удостоверението по ал. 1 се извършва в срок до 7 работни дни от датата на получаване на документите", ал. 4 - „Удостоверението по ал. 1 се издава в 5 екземпляра. Първият екземпляр се предоставя на заявителя, вторият се изпраща в Държавна агенция "Национална сигурност", третият се изпраща в Централното митническо управление на Агенция "Митници", четвъртият се изпраща в Министерството на вътрешните работи, а петият остава в Министерството на икономиката", ал. 5 - „Издаденото удостоверение е със срок на валидност до една година и може да бъде продължено еднократно за същия срок. То може да бъде използвано само от лицето, на което е издадено" и ал. 6 „Лице, на което е издадено удостоверение за внос, износ и трансфер на продукти, свързани с отбраната, е длъжно да върне в Министерството на икономиката оригинала на удостоверението след изпълнението на сделката или след изтичането на срока на валидността му, но не по-късно от 14 дни след изтичането на срока на удостоверението. Лицето, на което е издадено удостоверението, уведомява Министерството на икономиката, в случай че удостоверението няма да бъде използвано. В този случай лицето представя писмено в Министерството на икономиката причините за неизползването на удостоверението и връща издаденото удостоверение“, както и в нарушение на ограничение, указано в акт на Министерския съвет - Правилник за прилагане на закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и на технологии с двойна употреба, приет с ПМС № 205 от 15.06.2011 г., а именно чл. 23 ал. 1 - „Лицата по чл. 5, т. 1 от закона, притежаващи сертификат за получател, могат да получават продукти, свързани с отбраната, от територията на държава членка, посочени в генерално разрешение за трансфер, издадено и публикувано от държава членка по произход, след представяне на декларация по образец в Министерството на икономиката“ , ал. 2 - „Декларацията по ал. 1 се представя в срок до 7 работни дни преди планираната дата за получаване на продукти, свързани с отбраната“ и чл. 24 ал. 1 - „Регистриране на трансфер на продукти, свързани с отбраната, за територията на Република България на лицата по чл. 5, т. 1 от закона се извършва от министъра на икономиката или от оправомощени от него длъжностни лица“, ал. 2 - „За получаване на удостоверение за трансфер на продукти, свързани с отбраната, за територията на Република България заявителят представя в Министерството на икономиката следните документи: 1. попълнено удостоверение по образец в 5 екземпляра; 2. копие на документ, потвърждаващ външнотърговските отношения (договор, фактура, проформа фактура); документът трябва да включва страните по сделката, описание и количество на стоката и условия на доставка; 3. писмена декларация по образец от крайния потребител, че: а) получените продукти, свързани с отбраната, няма да бъдат изнесени или трансферирани без разрешението на междуведомствената комисия и ще бъдат използвани при спазване на действащото българско законодателство; б) крайният потребител се задължава писмено да информира в срок до 5 работни дни Министерството на икономиката преди всяка последваща промяна на крайния потребител на продуктите, свързани с отбраната, на територията на Република България с изключение на случаите на продажби в търговската мрежа; всеки последващ краен потребител представя декларация по т. 3; 4. копия на документи, удостоверяващи техническите характеристики и функционалното предназначение на продуктите, свързани с отбраната; 5. копия на документи, удостоверяващи правото на участниците в сделката да извършват съответните дейности; 6. документ за платена държавна такса“, ал. 3 - „В случай че съгласно националното законодателство на съответната държава на участник в сделката не се издава документът по ал. 2, т. 5, заявителят представя в междуведомствената комисия писмена декларация от съответния участник в потвърждение на това обстоятелство“, и ал. 4 - „За продължаване срока на издадено удостоверение за трансфер не по-късно от 10 дни преди изтичането на срока на валидност на удостоверението заявителят представя в Министерството на икономиката писмено искане за продължаване на срока, съдържащо информация за неизпълнената част от сделката, и декларация, че не е настъпило изменение в условията, при които удостоверението е било издадено“ , трансферирал - закупил, след което било предадено на превозвач от продавача и транспортирано от територията на страна - членка на ЕС - Република Словения до територията на друга страна - членка на ЕС – Република България - оръжие - антидрон система „LYNX ANTI-DRONE SYSTEM”, модел „Long Range Anti UAV system A 2x90 dgr.”, заведена в каталога на Агенцията на НАТО за поръчки и доставки на изделия за употреба в НАТО под уникален НАТО стоков номер NSN 5865- 420002358, включена в позиция „ML 11“ от списъка на продуктите, свързани с отбраната към ПМС № 204/19.09.2018г., издадено на основание чл. 2, ал. 1 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, както и включена в позиция „ M L 11“ - „Електронно оборудване, космически летални апарати“ и компоненти, които не фигурират другаде в Общия списък на оръжията на ЕС, приет от Съвета на 26.02.2018г., попадаща в подпозиции „ g ” - „Направляващо и навигационно оборудване“ и „j” - „Автоматизирани системи за командване и контрол“. С присъдата районният съд признал подс. А. за невиновен в това, да е извършил престъпление по чл. 233 ал. 1 от НК - без съответна регистрация по смисъла на чл. 5 т. 1, чл. 6 ал. 8 и ал. 9, чл. 13 ал. 4 ал. 5 ал. 6 и ал. 7, чл. 15, чл. 16 ал. 1, чл. 18 ал. 1 ал. 2 и ал. 3 и чл. 32 ал. 1 ал. 2 ал. 3 ал. 4 ал. 5 и ал. 6 от ЗЕКПСОИТДУ да е трансферирал процесната антидрон система. В частта на повдигнатото обвинение, че подс. А. е трансферирал процесната антидрон система и в нарушение на ограничение, указано в акт на Минстерския съвет - Правилник за прилагане на закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и на технологии с двойна употреба, приет с ПМС № 205 от 15.06.2011 г., а именно чл. 23 ал. 1 - 2 и чл. 24 ал. 1 - 4, липсва произнасяне от първоинстанционния съд с постановената присъда. Съгласно чл. 46 ал. 1 от НПК, прокурорът повдига и поддържа обвинението по дела от общ характер. На това основание той с обвинителния акт определя рамките на обвинението и в тях съдът дължи произнасяне с присъдата. Липсата на произнасяне с присъдата по целия обем на повдигнатото с обвинителния акт обвинение на подсъдимия, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 т. 1 от НПК, тъй като има за последица ограничаване на процесуалните права на всички страни в процеса да узнаят какво е решението на съда по част от повдигнатото обвинение и е достатъчно основание за отмяна на присъдата и връщането на делото за ново разглежданеот друг състав на първоинстанционния съд. Но това не е единственото процесуално нарушение, допуснато от първата съдебна инстанция. Въпреки липсата на произнасяне в диспозитива, в мотивите към присъдата е формиран правен извод, че не е установено да е реализиран от обективна и субективна страна престъпния състав на деянието по чл. 233 ал. 1 от НК – подсъдимият да е трансферирал процесната антидрон система включително „и в нарушение на ограничение, указано в Правилник за прилагане на закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и на технологии с двойна употреба, приет с ПМС № 205 от 15.06.2011г., а именно чл. 23 ал. 1 – 2 и чл. 24 ал. 1 – 4 от същия“. Липсата на произнасяне в диспозитива не може да се замести с изложеното в мотивната част на съдебния акт. Присъдата представлява единство между диспозитив и мотиви. Мотивите и диспозитивът на присъдата са два взаимно свързани етапа от формиране на вътрешното убеждение, което не може да е различно при формирането му за диспозитива и мотивите на присъдата. Несъответствията между тях препятстват възможността да се изясни каква е била действителната воля на решаващият орган. Съобразно непротиворечивата съдебна практика несъответствието между мотиви и диспозитив на присъдата, представлява особено съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до неяснота на съдебния акт (В този смисъл е и решение № 12 от 25.03.1985 г. по н. д. № 5/85 г., ОСНК). То не може да бъде отстранено от въззивната инстанция, тъй като няма как тя да тълкува каква е била волята на първоинстанционния съд, дали счита подсъдимия за виновен или не по частта от обвинението, за която в диспозитива на присъдата няма произнасяне. Единственият начин за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения е връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на съда, при което съдът да се произнесе отново по цялото повдигнато от СРП обвинение . Предвид изложените съображения, не е необходимо въззивната инстанция да се произнася по съществото на атакувания съдебен акт, респ. по оплакванията, съдържащи се във въззивния протест, с който е била сезирана и по повод на който е извършена и настоящата въззивна проверка, за да не повлияе със становището си върху решението на първоинстанционния съд, който при новото разглеждане на делото ще следва да се произнесе по вътрешно убеждение по повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 1, вр. чл. 335 ал. 2, вр. чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК, СГС