Решение № 866 от 26.2.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 1113/2025 г.

Производството е по реда на чл.197, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба, подадена от „З.-Е“ООД против Решение №Р-463/32-334895/31.10.2025 год. на Директора на Агенция „Митници“ София, постановено по жалба срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№13/32-296952/01.10.2025 год., издадено от Директора на ТД Митница Пловдив, с което решение жалбата е приета за неоснователна и е потвърдено оспореното постановление за налагане на обезпечителни мерки. В жалбата са изложени съображения, че посочената законова разпоредба предвижда налагане на обезпечения за съставен АУАН, докато в случая вече са издадени и наказателни постановления. Не е спорно, че посоченото наказателно постановление е предхождано от издаден АУАН, но закона изисквал прецизност при прилагането му. Счита, че в случая издаденото постановление за налагане на обезпечителни мерки е нищожно, тъй като е издадено във връзка с издаденото наказателно постановление. Твърди също така, че при издавеното му са е нарушен и принципа на чл.6 от АПК, тъй като наложените мерки са несъразмерни и водят до блокиране дейността на дружеството. С пълното блокиране на банковите сметки на дружеството, както и на неговите активи се блокира възможността на дружеството да реализира приходи и да покрива определените му публични задължения. Направено е искане за отмяната на наложените обезпечителни мерки. Ответникът по жалбата – Директора на Агенция „Митници“ София, изразява становище за неоснователност на подадената жалба. В представеното писмено становище и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, твърди че при налагането на обезпечителните мерки са спазени процесуалните правила, както и че е налице обезпечителна нужда от налагането на запора. Въз основа на това е направено искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира и разноски по делото. Въз основа на събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Няма данни по делото, а не се твърди, за наличието на образувано изпълнително дело за събирането на дължими от страна на „З.-Е“ООД публични задължения. Производството е образувано във връзка с писмо изх. №32-285719/19.09.2025 год. на Директора на Дирекция МРР /лист 23-24 от делото/, от което е видно, че във връзка с издадените наказателни постановления №BG2025/9999-29/НП от 30.05.2025 год. и №BG2025/9999-30/НП от 30.05.2025 год., с които на дружеството са наложени административни наказания имуществена санкция в общ размер на 8 679 219.28 лв., е поискано да се наложат от страна на Директора на ТД Митница Пловдив обезпечителни мерки. На 06.12.2024 год. са съставени два броя АУАН - № BG06122024/9999/А-147 и № BG06122024/9999/А-148 /лист 59-72 от делото/. Същите са връчени на 12.02.2024 год. на представляващия дружеството. С постановление за налагане на обезпечителни мерки №13/32-296952/01.10.2025 год. на Директора на ТД Митница Пловдив е наложен запор върху 75 броя МПС, собственост на дружеството, подробно описани в постановлението и върху банковите сметки на длъжника. Срещу това постановление е депозирана жалба от „З. - Е“ООД /лист 7 от делото/ до Директора на Агенция „Митници“ София, в която се твърди, че налагането на обезпечителните мерки е в нарушение на чл.197, ал.5 от ДОПК. Със свое решение №Р-463/32-334895/31.10.2025 год. /лист 4-5/ Директора на А. М. София е оставил без уважение жалбата и е потвърдил издаденото постановление за налагане на обезпечителни мерки. Именно това решение е предмет на съдебен контрол. От горното, се установява по безспорен начин, на жалбоподателят са наложени административни наказания имуществена санкция с посочените два броя наказателни постановления. При така изяснена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Постановлението за налагане на обезпечителни мерки е издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл.107г, ал.4 от ЗАДС - началника на митницата, в района на който е установено нарушението. Съгласно чл.104, ал.2 от ЗАДС за целите на ал.1 (вкл. производство по обезпечаване на задълженията) митническите учреждения, определени в Закона за митниците, имат компетенциите на териториални дирекции на Националната агенция за приходите, директорът на А. М. има правомощията на изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, а началниците на митническите учреждения имат правомощията на териториален директор. Съгласно §1, т.25 от ДР на ЗМ „Митнически учреждения“ са: Централното митническо управление, териториалните митнически управления, митническите бюра и митническите пунктове. Съгласно чл.7 от Устройствения правилник на АМ Агенцията е структурирана в Централно митническо управление и в териториални дирекции: Митница Пловдив, Митница София, Митница Русе, Митница Варна и Митница Бургас. След като съобразно чл.107г, ал.4 от ЗАДС компетентен да издаде постановление за налагане на обезпечителни мерки е началникът на митницата, то единственият горестоящ административен орган съобразно гореизложената структура на А. М. е директорът на А. М.. Ето защо съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.197, ал.1 от ДОПК. Съгласно чл.197, ал.1 от ДОПК постановлението се обжалва пред директора на компетентната териториална дирекция. Съобразно чл.104, ал.2 от ЗАДС началниците на митническите учреждения имат правомощията на териториален директор. Съгласно специалната разпоредба на чл.107г, ал.4 от ЗАДС началникът на териториалното митническото учреждение – митница Пловдив издава постановлението за налагане на обезпечителни мерки, поради което не може да има сливане в качествата му на орган, издаващ първоначалния административен акт и териториален директор по смисъла на чл.104, ал.2 от ЗАДС. Ето защо единствен горестоящ административен орган на началника на митница Пловдив се явява директорът на А. М.. Съгласно чл.107г, ал.1 от ЗАДС за обезпечаване на вземания по съставен акт за установяване на нарушение по този закон митническите органи могат да налагат обезпечителни мерки. Със съставянето на АУАН съгласно чл.36, ал.1 ЗАНН се образува административно наказателното производство. АУАН следва да има реквизитите по чл.42 от ЗАНН, сред които логично не е размер на публичните вземания, защото с АУАН не се установяват публични вземания. Затова редакцията на нормата на чл.107г, ал.1 от ЗАДС е правен non-sens, тъй като правната природа на АУАН изключва възможността по него да има вземания. Публични вземания по смисъла на чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК са налице едва въз основа на влезли в сила наказателни постановления. За съда, като правоприлагащ орган, не съществува правно основание да остави неприложена правната норма на чл.107г от ЗАДС. Колизията между разпоредбите на ЗАДС и ДОПК следва да се разреши чрез прилагане на специалния (ЗАДС) пред общия закон (ДОПК). Ето защо, след като разпоредбата на чл.107г, ал.1 от ЗАДС предвижда възможност за налагане на обезпечителни мерки въз основа на съставен АУАН, то съдът приема за правилно становището на директора на АМ в оспореното решение, че необходимо и достатъчно условие за налагане на обезпечителни мерки по чл. 107г, ал.1 и ал.4 от ЗАДС е наличието на АУАН. В случая това условие е изпълнено, тъй като срещу жалбоподателя са налице съставени 2 броя АУАН, описани в постановлението, за нарушения на чл. 123а, ал.1 от ЗАДС. В конкретния случай са налице дори и издадени наказателни постановления от Директора на Д. М. разузнаване и разследване при Централно митническо управление на А. М.. От страна на жалбоподателят е направено оплакване, че при издадени наказателни постановления не може да се налагат ПОМ. Според настоящия съдебен състав, издаването на наказателните постановления не променя факта на съставените актове за установяване на административни нарушения. Същите съществуват в правния мир и са елемент от фактическия състав на чл.107г, ал.1 от ЗАДС, дори и след издаването на наказателните постановления. Да действително, постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки е издадено близо 10 месеца след съставянето на актовете, но не променя характера му, още по-малко целта на закона за обезпечаване на публичните задължения. Разпоредбата на чл.107г, ал.5 ЗАДС препраща към Глава 24 ДОПК „Обезпечения“ относно неуредените въпроси. Съгласно чл.195, ал.1 ДОПК на обезпечение подлежат установените и изискуеми публични вземания. В случая са налице установени публични вземания - наложените административни наказания имуществена санкция, установени въз основа на издадените наказателни постановления. Както вече се посочи, колизията между ЗАДС и ДОПК следва да бъде разрешена в полза на специалния закон. Изискванията, които специалният закон поставя към обезпечителните мерки съгласно чл.107г, ал.2 и ал.3 от ЗАДС са обезпечителните мерки да съответстват на размера на вземанията и без тях да бъде невъзможно или затруднено събирането на вземанията. Тези разпоредби са аналогични на нормите на чл.195, ал.2 и ал.7 от ДОПК. Правомощията на съда в настоящето производство съобразно чл.197, ал.3 от ДОПК включват възможност за отмяна на обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5 от същия закон. Съгласно чл.165 от ДОПК събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго (изпълнително основание). В случая ролята на изпълнително основание съобразно чл.107г, ал.1 от ЗАДС изпълняват АУАН. Същите са съставен за нарушение на чл.123а, ал.1 от ЗАДС. Размерът на наложените наказания е 8 679 219.28 лв. Сумата от средните застрахователни стойности на всички 75 броя моторни превозни средства, собственост на длъжника, върху които е наложена обезпечителната мярка, възлиза на 2 774 100.00 лв. /видно от приложената от страна на жалбоподателят справка – лист 73-74 от делото, актуална към 19.09.2025 год./, което се явява приблизително 32% от цялата евентуално дължима сума, поради което е спазено изискването на специалния закон (чл.107г, ал.2 и ал.3 от ЗАДС и чл.195, ал.7 ДОПК), обезпечителните мерки да съответстват на размера на вземанията. Не така стоят нещата обаче с наложеният запор върху банковите сметки на жалбоподателят. Доколкото с наложените запори на МПС, се обезпечава частично размера на наложените административни наказания, то за запора на банковите сметки следва да се наложи до размера представляващ разлика между наложените наказания и застрахователната стойност на МПС. Налагането на запор до същия размер противоречи на принципа на съразмерност, тъй като са получава частично двойно обезпечение на размера на публичните вземания. По този начин се накърнява в по-голяма степен правата и законните интереси на длъжника, в противоречие с чл.6, ал.2 от АПК. Налагането на обезпечение се мотивира с опасността удовлетворението на публичното вземане да е невъзможно или да бъде значително затруднено (чл.107г, ал.2 от ЗАДС и чл.195, ал.2 от ДОПК). Преценката на възможното затруднение се прави при съпоставка между размера на задължението и наличните материални активи на длъжника. След като при съпоставка между размера на задължението и наличните данни за активите се налага извод, че вземането може да бъде затруднено, логически при налагане на обезпечение върху активите на лицето се въздейства неблагоприятно върху него. Съдът приема, че в искането за налагането на обезпечителните мерки и послужило за основание за издаването на постановление №13/01.10.2025 год. са изложени мотиви в тази насока – големият размер на имуществената санкция от който предполага затруднено събиране на вземанията. Преценката на възможното затруднение се прави при съпоставка между размера на задължението и наличните материални активи на длъжника. В случая от страна на жалбоподателят в хода на ревизионното производство са представени доказателства относно наличието на материални активи на дружеството – недвижими имоти, вземания от контрагенти, налични стоки масла и горива, които обаче не са обсъдени от Директора на ТД Митница Пловдив, което обаче не променя факта, на необходимост от налагането на обезпечителните мерки. В рамките на дължимата преценка и съобразявайки обстоятелствата по преписката, началникът на митница Пловдив, е наложил процесните обезпечителни мерки, които превишават обезпечителната нужда, съобразно принципът за съразмерност, в частта на наложените запори върху банковите сметки за сумата над 5 905 119.28 лв. По делото е направено искане от страна на страните за присъждане на направените по делото разноски. С оглед неоснователността на оспорването, в полза на ответника, представляван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 76.69 евро, представляващи левовата равностойност на 150.00 лв., съгласно приложения по делото списък на разноските, определени в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ. Размера на разноските е определен с оглед на фактическата и правна сложност на делото и осъщественото процесуално представителство. Водим от горното и на основание чл.197, ал.4 от ДОПК, съдът: