Решение № 33 от 29.1.2026 г. на Районен съд - Русе по дело № 1714/2025 г.

Административно наказателно дело № 20254520201714 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на Директора на ОП „ОБРЕДЕН ДОМ- РУСЕ“ против НП № 855466-F840997/13.10.2025 г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“- Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП, с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В жалбата се ангажират твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателното постановление, като в тази насока се моли последното да се отмени. Сочи се, че жалбоподателят не притежава правосубектност, че вината не е доказана, че наложената санкция е несъразмерна, както и че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт Н. Г., която поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, като се представлява от ст. юрисконсулт Н. Т., която оспорва изложеното в жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – постановлението е получено от жалбоподателя на 07.11.2025 г., а жалбата е подадена на 20.11.2025 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност. По същество: Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От фактическа страна: С Решение № 1066, прието с Протокол № 40/17.07.2014 г. на Общински съвет Русе, считано от 01.09.2014 г. е създадено Общинско предприятие „Обреден дом – Русе“, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Тома Кърджиев“ № 4. На 10.08.2025 г. при извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за цветя, находящ се в гр. Русе, ж. к. „Чародейка“, гробищен парк, централен вход, стопанисван от ОП „Обреден дом – Русе“, ЕИК 0005306320355 св. П. и св. В. установили, че търговецът не е изпълнил задължението си извън случаите на продажби/сторно да отбележи всяка промяна на касова наличност /начална сума, въвеждане и изваждане на пари във и извън касата/ на фискално устройство чрез операции „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. При проверка на касова наличност на фискално устройство „DATECS WP-50“, с рег. № 4689045 в НАП, с инд. № DT542175, с номер на фискална памет 02929588 се установило, че дневния оборот съгласно междинен отчет от фискалната памет на фискалното устройство е в размер на 0,00 лева. Фактическата наличност в касата на фискалното устройство била в размер на 549,90 лева, съгласно изготвен опис. В паметта на фискалното устройство нямало отразена промяна на касовата наличност въвеждане на пари в касата в размер на 0,00 лева, изваждане на пари от касата в размер на 0,00 лева. Установена била разлика между фискалната наличност и тази, разчетена от фискалното устройство в размер на плюс 549,90 лева. За извършената проверка бил съставен Протокол за извършена проверка в обект серия АА № 0186492/10.05.2025 г. Съобразявайки гореизложеното св. П. П. приел, че с поведението си жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като в тази връзка му съставил АУАН № F840997/15.08.2025 г., който бил подписан от представляващия общинското предприятие с възражения. Въз основа на съставения АУАН, Началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП, в качеството му на административнонаказващ орган /АНО/, намерил възраженията за неоснователни и издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на ОП - жалбоподател на основание на чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500,00 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства - Акт за установяване на административно нарушение № F840997/15.08.2025 г., Наказателно постановление № 855466-F840997/13.10.2025 г., Препис-извлечение от Решение № 1066, прието с Протокол № 40/17.07.2014 г. на Общински съвет - Русе, Споразумение № 39/27.05.2020 г., Допълнително споразумение № 68/14.06.2023 г., Инструкция за работа с касови апарати по обекти на Директора на ОП „Обреден дом - Русе“, ведно със списък със запозналите се, Пълномощно № II-28/12.05.2022 г., Протокол за извършена проверка на обект сер. АА № 0186492/10.08.2025 г., Опис на касова наличност, Декларация от лице, работещо по трудово или гражданско правоотношение - 2 бр., Съкратен отчет на фискална памет, Дневен отчет, Справка за отработени смени на служители от ФК – сектор ГКПП и МГ Варна 1 за месец август 2025 г., Заповед № З-ЦУ-30-875/03.06.2025 г., Длъжностна характеристика за „Продавач павилион“ - 2 бр., гласни доказателства, събрани чрез разпит в хода на съдебното следствие на свидетелите П. С. П. и М. И. В.. Изброените доказателствени източници са логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставянето им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да бъдат кредитирани в цялост. По отношение на писмените доказателства и доказателствени средства: Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства. По отношение на гласните доказателства: Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля П. П. и св. М. В.. Същите излагат преките си възприятия относно различни по естеството и характера си правнорелевантни факти. Показанията им са последователни, безпротиворечиви, подкрепят се от приетите по делото писмени доказателства и са относими към основния въпрос в настоящото производство по реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Свидетелите описват точно и ясно кога и къде е била извършена проверката, каква наличност в касата е установена и по какъв начин. Всички релевантни обстоятелства както и свързаните с тях съпътстващи такива, свидетелите възпроизвеждат пред съда убедително и детайлно. Показанията на свидетелите изцяло се възприеха от настоящия съдебен състав, който ги постави в основата на доказателствените си изводи. Същите се подкрепят и от писмените доказателства - Протокол за извършена проверка на обект сер. АА № 0186492/10.08.2025 г., Опис на касова наличност, Декларация от лице, работещо по трудово или гражданско правоотношение - 2 бр., Съкратен отчет на фискална памет, Дневен отчет. От правна страна: Чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ предвижда, че „извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми“. Чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че „на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв.“, а ал. 2 предвижда, че „извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1“. Въззивният съд намира, че неправилно е приложен материалният закон. Неправилността се изразява в това, че жалбоподателят не може да бъде субект на нарушението, за което му е наложено наказание. Чл. 136, ал. 3 от Конституция на Република България обявява общината за юридическо лице. Като юридическо лице на публичното право, общината развива дейност в обществена полза като обслужва интересите на териториално обособената общност. Тя осъществява държавни функции в областта на местното самоуправление, поради което има двойствено положение, тъй като се подчинява на публичното право при осъществяване на държавни функции, а като носител на субективни права и задължения се подчинява на частноправен режим. Съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ общината осъществява някои от своите дейности чрез създаване на общински предприятия. Или общинското предприятие е форма за осъществяване на самостоятелна дейност на общината. Същото е специализирано звено за управление на общинското имущество за задоволяване на потребностите на населението и за осигуряване изпълнението на общинските дейности. Този извод произтича от изричната уредба на чл. 52 и чл. 53 от ЗОС, определяш правното съдържание на това образувание, както и обема на правомощия, които могат да му бъдат възлагани. Въпреки изпълнението на специфичните дейности, предвидени в чл. 53 от ЗОС, общинското предприятие е структурна единица на общината, която не разполага със самостоятелност, нито с правосубектност. Този извод следва от нормата на чл. 52, ал. 2 от ЗОС, с който е определено, че това структурно звено се създава, закрива и преобразува по решение на Общинския съвет. Самото общинско предприятие не разполага със свое собствено имущество, различно от това на общината, а самостоятелното имущество е иманентна характеристика на всеки правоспособен правен субект. Правилникът, определящ структурата, дейността и числения състав на общинското предприятие също се утвърждава от общинския съвет /чл. 52, ал. 4 от ЗОС/. Правосубектност на общинското предприятие не може да бъде изведена и от задължителното му вписване в специален регистър при АВ регистър БУЛСТАТ /чл. 3, ал. 1, т. 8 от Закон за регистър Булстат/, тъй като и други неперсонифицирани правни субекти /като гражданското дружество/ също се регистрират по БУЛСТАТ. Т.е. от разгледаната правна уредба не може да бъде направен извод за правосубектност на общинското предприятие (така Решение № 162/05.01.20215 г. по т. д. 3246/2013 г. на ВКС, I т. о.). В случая, законодателното решение да бъде предоставена възможност на общините чрез свое административно звено да упражняват определени стопански дейности, чиято цел е задоволяване интересите на населението не може да бъде тълкувано разширително респ. чрез признаването на тяхната правосубектност и самостоятелно съществуване в правния мир отделно от самата община като юридическо лице (вж. Решение № 17225 от 28.12.2011 г. по адм. д. № 10453/2011 на ВАС, III о.). Не е налице изрична законова разпоредба, която да признава общинското предприятие /ОП/ за юридическо лице. Нещо повече - чл. 4 от Правилника за организацията, дейността и управлението на общинско предприятие „ОБРЕДЕН ДОМ - РУСЕ” (Приет с Решение 1066/17.07.2014 г. на Общински съвет – Русе, изменен с Решение № 360/14.12.2020 г.) изрично изключва жалбоподателя от кръга на юридическите лица. Следователно, макар и създадени с оглед осъществяване на конкретна дейност на общината, общинските предприятия нямат, както бе посочено по-горе самостоятелност и не са юридически лица /доколкото законова норма не им признава това качество/, а са част от структурата на общинската администрация. Като специализирано звено ОП представлява само част от структурата на общината. Именно тя се явява правен субект - юридическо лице съгласно нормата на чл. 14 от ЗМСМА. Ето защо спрямо общинското предприятие не е приложима нормата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН. Същата сочи, че в предвидените от нормативен акт случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение за задължения към държавата и общините. Очевидно е, че общинското предприятие не попада в кръга на описаните в чл. 83, ал. 1 от ЗАНН правни субекти и не може да носи отговорност по тази разпоредба. С други думи, жалбоподателят не може да бъде субект на това административно нарушение. Ето защо наказателното постановление, издадено срещу лице, което няма юридическа правосубектност и не може да бъде субект на отговорността по чл. 83 от ЗАНН, е незаконосъобразно. Задължение на административнонаказващия орган е да индивидуализира нарушението от обективна и субективна страна, като установи и конкретния субект на нарушението спрямо когото да бъде насочена репресията. В случая, това очевидно не е сторено. С оглед на всичко гореизложено настоящият състав счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно. По разноските: Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят не е претендирал присъждане на разноски, поради което такива не му се следват. Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, Русенският районен съд