Решение № 33 от 12.2.2026 г. на Районен съд - Сливен по дело № 1435/2025 г.

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на търговско дружество „ДМ Т.и“ ЕООД, ЕИК ••••••••••, представлявано от управителя Д. П. Т., подадена чрез надлежно упълномощен процеусален представител против Наказателно постановление № 004/07.08.2025г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните-Сливен (ОБДХ-Сливен), с което на основание чл. 70, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ) му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 24, ал. 1 от ЗУАХВ. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Твърди се, че същото не съдържа реквизитите, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както и че е издадено в нарушение на материалния закон като се излагат съображения в тази насока. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано се представлява от управителя и от упълномощен процесуален представител, като жалбата се поддържа и се иска отмяна на издаденото наказателното постановление като незаконосъобразно. Претендира се присъждане на разноските по делото. Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: На 22.10.2024г. инспектори от ОДБХ-Сливен на осн. чл. 109 от Закона за храните извършили проверка на обект: Павилион за бързо хранене, находящ се в гр. Сливен, кв. „Сини камъни“, ОУ „Елисавета Багряна“, учебен блок „И“, стопанисван от „ДМ Т.и“ ЕООД. При извършената проверка по официален контрол на обекта констатирали следното несъответствие: част от приеманите храни не отговаряли на специфичните изисквания, разписани в Наредба № 2 от 20.01.2021г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици. Доставяли се захарни и шоколадови изделия, съдържащи палмови мазнини, хидрогенирани и частично хидрогенирани растителни мазнини, с което се нарушавали изискванията на чл. 22, ал. 2, т.1 и 2 от Наредба № 2 от 20.01.2021г. В тази връзка на осн. чл. 138, параграф 1 от Регламент (EС) 2017/625 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗУАВ издали Предписание № 349/22.10.2024г. (л. 15), като предписали в обекта да се приемат само храни, съобразени с изискванията на Наредба № 2 от 20.01.2021г. Изпълнението на това предписание възложили на Д. П. Т., на длъжност управител на „ДМ Т.и“ ЕООД в срок до 25.10.2024г. и постоянен. Предписанието било получено лично срещу подпис от Д. Т.-управител, като в същото било посочено, че може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му пред ОБДХ-Сливен или пред АС-Сливен по реда на АПК. Не са ангажирани доказателства за обжалването му, поради което съдът приема, че същото е влязло в законна сила. Във връзка с издаденото Предписание № 349/22.10.2024г., на 19.02.2025г. инспекторите извършили проверка на същия обект - Павилион за бързо хранене, находящ се в гр. Сливен, кв. „Сини камъни“, ОУ „Елисавета Багряна“, учебен блок „И“, стопанисван от „ДМ Т.и“ ЕООД, в присъствието на управителя Д. Т., при която установили, че предписанието не е изпълнено. Съставен бил Констативен протокол № 287/19.02.2025г. (л. 12-13), като в част III от същия били изложени подробно констатациите от проверката, а в част V обективирали заключението от нея. На 17.03.2025г. против Д. П. Т., месторабота - управител на обект: Павилион за бързо хранене, стопанисван от „ДМ Т.и“ ЕООД, с адрес: гр. Сливен, кв. „Сини камъни“, ж.к. „Сини камъни“, ОУ „Елисавета Багряна“, учебен блок „И“, бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 000460, за това, че на 19.02.2025г. при извършване на проверка за изпълнение на Предписание № 349/22.10.2024г., връчено на Д. П. Т., на длъжност управител на посочения обект, стопанисван от „ДМ Т.и“ ЕООД, същото не било изпълнено, с което актосъставителят приел, че е извършено нарушение на чл. 24, ал. 1 от ЗУАВ. Актът е бил връчен на управителя на дружеството на 17.03.2025г. като същият не е вписал възражения по него. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП № 004/07.08.2025г. от Директора на ОБДХ-Сливен, с което на основание чл. 70, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗУАВ на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 лева, за нарушение на чл. 24, ал. 1 от ЗУАВ. НП било връчено на управителя на дружеството-жалбоподател на 21.08.2025г. (известие за доставяне – л. 4 ), като на 25.08.2025г. била подадена жалба против него (справка – л. 21). Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя Д. Д. и свидетелите П. Б. и П. Б., като безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото. Съдът кредитира писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК. Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице. Разгледана по същество същата е неоснователна. Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, районният съд дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените в жалбата основания. Съдът не констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават административнонаказателното производство или да нарушават правата на нарушителя. АУАН и НП са съставени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия, установени в закона и съгласно предоставените им правомощия (арг. Заповед № РД 11- 1883/17.08.2020г. на Изпълнителния директор на БАБХ – л. 28, както и заповеди и длъжностна характеристика, приложени на л. 29-39). При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което релевираните с жалбата доводи в тази насока, съдът намира за бланкетни и неоснователни. Съгласно разпоредба чл. 24, ал. 1 от ЗУАВ ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, в рамките на тяхната компетентност и в зависимост от тежестта на установените нарушения, прилагат една или няколко от мерките по чл. 138, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625 . Разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗУАВ, предвижда, че който не изпълни мярка по чл. 23 или чл. 24, ал. 1 , се наказва с глоба в размер от 1000 до 1500 лв., а при повторно нарушение – от 1500 до 2000 лв. Съгласно алинея втора от цитираната разпоредба когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 5000 лв. В настоящия случай съдът приема за безспорно установено, че при проверката, извършена от контролните органи на ОБДХ-Сливен на 19.02.2025г. за изпълнение на Предписание № 349/22.10.2024г., в обект на търговеца – Павилион за бързо хранене, находящ се в гр. Сливен, кв. „Сини камъни“, ОУ „Елисавета Багряна“, учебен блок „И“, стопанисван от „ДМ Т.и“ ЕООД, предписанието не е било изпълнено и с това дружествотожалбподател е извършило нарушение на чл. 24, ал. 1 от ЗУАВ. Съдът намира, че наведените от защитата доводи, както в жалбата, така и в хода на съдебните прения, относно допустимото количество палмови мазнини, хидрогенирани и частично хидрогенирани мазнини, са неотносими към настоящото производство, т.к. по същество същите представляват оспорване съдържанието на самото предписание № 349/22.10.2024г., което е следвало да бъде сторено в друго производство - по обжалване на предписанието пред съответния административен съд, което очевидно не е било сторено в законоустановения срок, поради което е влязло в сила и като такова подлежи на изпълнение. Именно поради неизпълнение на влязлото в сила предписание е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружествотожалбоподател. От така изложеното безспорно се установява, че дружествотожалбоподател е извършило нарушение на чл. 24, ал. 1 от ЗУАВ, за което законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл. 70, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗУАВ. Поради това обжалваното НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно. (арг. Решение № 1926/14.10.2025г., постановено по КАНД № 522/2025г. по описа на АС - Сливен). Водим от гореизложеното, съдът