Решение № 13335 от 23.11.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 12424/2022 г.

Производството е образувано по искова молба вх. № 45302/09.03.2022 г., подадена от името на „в, ЕИК: •••••••••••, против И. В. П., ЕГН: ••••••••••, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1300, 00 лeва, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение от 60 дни, поради дисциплинарно уволнение на работника И. В. П., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 09.03.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане. В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в безсрочно трудово правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор от 04.03.2021 г., съгласно който ответникът заемал длъжността „работник строителство“ при ищцовото дружество, при уговорено месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 650, 00 лева. Поддържа, че в периода 12.04.2021 г. – 19.04.2021 г. ответникът е извършил дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неявяване на работа в продължение на 5 последователни работни дни без основателна причина. Твърди, че за установеното нарушение е отправил искане до ответника за даване на писмени обяснения, което искане му е връчено чрез нотариална покана по реда на чл. 47 ГПК. Излага съображения, че за извършеното дисциплинарно нарушение е издал Заповед № 942/05.07.2021 г., с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е наложил на работника дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратил трудовото му правоотношение. Заповедта била връчена на ответника на 23.08.2021 г. чрез нотариална покана. С оглед изложеното, ищецът счита, че ответникът следва да му заплати сумата от 1300, 00 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на уговореното предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение от 60 дни, съгласно уговорките, съдържащи се в трудов договор № 1465/04.03.2021 г., сключен между Венков Инженеринг ООД, в качеството на работодател и И. В. П., в качеството на работник/служител. Моли, за уважаване на предявения иск. Претендира разноски. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител в производството – адвокат Е. Н. от САК, с който се оспорва предявеният иск. Твърди се, че между страните не е било налице валидно учредено трудово правоотношение, тъй като представеният трудов договор от 04.03.2021 г. бил подписан от Христина Атанасова, действаща от името на ищеца, без доказателства за представителната й власт. Поради същите съображения се твърди, че Заповед № 942/05.07.2021 г., с която на ответника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, не е издадена от надлежно упълномощено от ищеца лице. Излагат се съображения, че не е доказано, че при налагане на процесното дисциплинарно наказание, работодателят е извършил преценка на тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника. Моли се, за отхвърляне на предявения иск. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ. По иска с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ ищецът следва да докаже, че по силата на трудов договор е бил в безсрочно трудово правоотношение с ответника, което е прекратено чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, срокът на уговореното предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и размерът на уговореното брутното трудово възнаграждение на работника. В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже заплащането на претендираното обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. От представения и приобщен към доказателствения материал трудов договор № 1465/04.03.2021 г., се установява в производството, че на 04.03.2021 г. между Венков Инженеринг ООД, в качеството на работодател и И. В. П., в качеството на работник/служител, е възникнало валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ответникът И. В. П. е заемал при ищцовото дружество /Венков Инженеринг ООД/ длъжността „Работник, строителство“. Съгласно чл. 5 от горепосочения трудов договор, уговореното брутно месечно трудово възнаграждение в полза на работника е било в размер на 650, 00 лева, дължимо между 10 и 15 число на месеца, следващ месеца, в който е положен труда. Съгласно чл. 7 от процесния трудов договор, срокът на предизвестието при прекратяване на трудовия договор е еднакъв и за двете страни и се определя на 60 дни. От представеното и приобщено към доказателствения материал искане за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ от 20.04.2021 г., се устаноява в производството, че във връзка с констатирано от работодателя нарушение на трудовата дисциплина, извършено от работника И. В. П., изразяващо се в неявяване на работа в пет последователни работни дни в периода 12.04.2021 г. – 19.04.2021 г., от работника са искани обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ. От представената и приобщена към доказателствения материал нотариална покана рег. № 8152, том IVБ, акт 129 на нотариус Ивайло Н., рег. № 040 в Нотариалната камара, се установява в производството, че искането за даване на обяснения от 20.04.2021 г. е изпратено за връчване на И. В. П. чрез нотариална покана и е връчено на последния на 29.06.2021 г., на основание чл. 47, ал. 1 ГПК /чрез залепване на уведомление/. От представената и приобщена към доказателствения материал Заповед № 942/05.07.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудово правоотношение, се установява в производството, че процесното трудово правоотношение между страните в производството е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. От представената и приобщена към доказателствения материал нотариална покана рег. № 9694, том VБ, акт 48 на нотариус Ивайло Н., рег. № 040 в Нотариалната камара, се установява в производството, че Заповед № 942/05.07.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудово правоотношение е изпратена за връчване на И. В. П. чрез нотариална покана и е връчено на последния на 23.08.2021 г., на основание чл. 47, ал. 1 ГПК /чрез залепване на уведомление/. Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 1 КТ трудовият договор се прекратява писмено. При прекратяване на трудовия договор без предизвестие, прекратяването настъпва от момента на получаване на писменото изявление за това от работника. За да породи правно действие, писменото изявление на работодателя трябва да достигне до работника. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, изявлението на страната по договора поражда действие с достигането си до адресата, т.е. съобразно общите правила на ЗЗД за действие на договорите. Писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор може да бъде връчено лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска услуга – чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка; за да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя; редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл.42 и чл. 44 ГПК (при връчване чрез нотариална покана), както и съобразно специалния закон – чл. 36 от Закона за пощенските услуги. В последния случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата, работодателят следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и пощата да удостовери доставянето на писмото на адреса. Аналогично е и при изпращането на изявлението за връчване чрез нотариална покана /този ред за връчване на документи не е предвиден изрично в Кодекса на труда, но е уреден в разпоредбата на чл. 592 ГПК и на общо основание може да се прилага и за връчване на документи, свързани с трудовото правоотношение (арг. от чл. 592, ал. 2 ГПК, в който смисъл е и константната съдебна практика на съдилищата, включително на Върховен касационен съд)/. Обстоятелството дали работникът е променил адреса, посочен от него на работодателя или не е предприел действия за получаване на пощенската пратка/нотариална покана е без правно значение. С достигане на изявлението на посочения от работника адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор и тя е породила правно действие. В този смисъл решение № 283 от 06.04.2010 г. по гр.д. № 50782009г. на ІІІ г.о. ВКС; решение № 39 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 410/2011 г. на ІІІ г.о. ВКС и решение № 35 от 07.05.2012 г. по гр.д. № 1877/2010 г. ІV г.о. ВКС и решение № 148 от 02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г., І т.о. ВКС. В конкретния случай заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е изпратена за връчване, чрез нотариална покана на посочения от работника пред работодателя адрес – •••••••••••••• /който в настоящото производство се установи, че е и регистрирания за И. В. П. постоянен и настоящ адрес/ и е връчена на адресата на 23.08.2021 г., по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК /чрез залепване на уведомление/. С оглед на изложеното по-горе, следва да се счете, че моментът на прекратяване на трудовото правоотношение е настъпил на 23.08.2021 г., като срокът за оспорване на законността на наложеното наказание е изтекъл на 23.10.2021 г., в който двумесечен срок няма данни наказанието да е било обжалвано пред съд, като заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, следва да се счита за стабилизирана. Оттук и доводите на особения представител за неспазена от работодателя процедура по налагане на наказанието не следва да бъдат обсъждани, поради влязлата в сила заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Не е спорно между страните и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че размерът на уговореното между страните по процесното трудово правоотношение брутно трудово възнаграждение е 650, 00 лева. При така установените факти от значение за спора съдът приема, че ищецът е доказал претенцията си, както по основание, така и по размер, поради което предявеният иск следва да се уважи изцяло. По отношение разпределението на отговорността за разноски, съдът намира следното: С оглед изхода на спора ищецът има право на направените по делото разноски изцяло. Ищецът е претендирал разноски и доказва да е извършил такива в размер на общо 272, 00 лева, от които 52, 00 лева – заплатена държавна такса и 220, 00 лева, представляваща заплатен депозит за особен представител на ответника. Същите следва да му се присъдят, като се възложат в тежест на ответника. Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав