Решение № 5 от 11.1.2023 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 295/2022 г.

Производството по делото е образувано по жалба на С.К., ••• чрез адвокат Б.К. срещу принудителна административна мярка-принудително задържане на лек автомобил с рег. № •••••• чрез използване на техническо средство „скоба“, наложена на 21.10.2022г. от Д.Н.Р. – контрольор на талони и SMS за кратковременно платено паркиране в „Организация на движението, паркинги и гаражи“, ЕООД към община Велико Търново, за което е съставен протокол № 409 от 21.10.2022г. В жалбата се сочи, че наложената ПАМ е нецелесъобразна и незаконосъобразна. Счита, че автомобила е обслужвал лице с увреждания, непълнолетната дъщеря на собственика на автомобила и поради липса на свободни места за паркиране на хора с увреждания, бил принуден да спре в района на синя зона, на необозначено за тази цел място, като е поставил талона за преференциално паркиране на хора с увреждания на видно място на предното стъкло на автомобила. Счита още, че текста на Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Велико Търново-чл. 14, ал. 5/нова-С решение № 977 от 26.05.2022г./ при недостиг на паркоместа, обозначени с пътен знак Д 21“инвалид“, право на паркиране с карта за паркиране на хора с увреждания имат първите заели тези паркоместа, а всички останали паркират по общия ред, при режим на почасово платено паркиране, нарушава конституционно закрепените права на хората с увреждания. Позовава се на правилото на чл. 50, ал.2, т. 3 от ППЗДВП, който изключва действието на пътни знаци В27 и В 28 спрямо превозни средства, обслужващи лица, притежаващи документ за инвалидност. С оглед изложеното, паркираното превозно средство в рамките на обособената зона не е в нарушение на нормативната уредба, респ. на пътните знаци. В този смисъл иска се отмяна на процесната ПАМ и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващия редовно призован, явява се лично и с адвокат Б.К., редовно упълномощена. Оспорващият С.К. заявява съображения относно незаконосъобразността на общинската наредба, в противоречие с Конституцията на РБ. Адвокат Б.К. намира наложената ПАМ за незаконосъобразна, наложена в нарушение на закона, а именно чл.50 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата, който дава правото на притежателите на карта за хора с трайни увреждания да паркират в нарушение на Пътни знаци „В27“ и „В28“, като счита, че наложената мярка следва да бъде отменена като противоречаща на закона, морала и нормите на Република България за интегриране на хората с трайни увреждания. Относно твърденията за прекомерност на адвокатското възнаграждение, намира същите за неоснователни, тъй като се касае за запознаване с голям обем документация, приложена към административната преписка, поради което счита, че поисканото адвокатско възнаграждение не е в прекомерен размер. Сочи още, че видно от представения отговор, административният орган не оспорва твърдението, че на предното стъкло на автомобила, съгласно закона, е поставена картата за хора с трайни увреждания. След като изрична норма от по-висок ранг, какъвто е Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата спрямо общинската наредба, действието на пътни знаци, забраняващи престоя и паркирането по отношение на автомобили, обслужващи хора с трайни увреждания, паркираното превозно средство в рамките на обособената зона не е в нарушение на нормативната уредба, респективно на пътните знаци, поради което и не следва да бъде обект на наложената принудителна административна мярка. Иска се отмяна на наложената административна мярка и присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна – Д.Р., контрольор на талони и SMS за кратковременно платено паркиране в „Организация на движението, паркинги и гаражи“, ЕООД към община Велико Търново, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Постъпила е по делото молба от упълномощен процесуален представител адвокат Й. В. Х. •••. Допълнително са постъпили подробни писмени бележки по делото, в които изразява съображенията си за законосъобразността на процесната ПАМ. Позовава се на съдебна практика, която посочва. Р азпоредената принудителна административна мярка - принудително задържане с техническо средство се явява такава по смисъла на чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП и е наложена поради липса на извършено дължимо плащане на такса, в размер определен с решение на Общински съвет - Велико Търново, за паркиране на място в зона за платено паркиране, за което не се прилагат изключенията за освобождаване от заплащане на такси за хора с трайни увреждания, притежаващи карти, които им дават право на безплатно паркиране. Счита още, че прилагането на чл. 50 от ППЗДвП касае казусите, при които забранителният пътен знак В28 е разположен в извън обособените зони за платено паркиране. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища на страните прие за установено следното: На 21.10.2022г. в 16.06 часа Д.Р. контрольор на талони и SMS за кратковременно платено паркиране в „Организация на движението, паркинги и гаражи“, ЕООД към община Велико Търново, при изпълнение на служебните си задължения заедно със свой колега констатирали, че автомобил „•” с рег. № •••••• е паркиран в обхвата на „Синя зона“ без да е заплатена дължимата такса за кратковременно паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП. Направени били 9 бр. снимки с фотоапарат, като са поставили и скоба на колелото на автомобила. Изготвено било Съобщение № 106527 и Съобщение № 0000212479 от 21.10.2022г., в което е посочено, че е наложена мярка принудително задържане (скоба) съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, тъй като не е заплатена дължимата такса по чл. 99, ал. 3 от ЗДВП, което било поставено на предното стъкло на автомобила. Р. съставил и протокол № 409 от 21.10.2022г. След заплащане на сумата от 21 лева, е демонтирана скобата. По делото са приети като доказателства цялата адм. преписка, съдържаща Заверено копие на съобщение за поставяне на техническо средство за принудително задържане тип „Скоба” №106527; Заверено копие на: съобщение за паркиране без заплащане на дължимата такса №0000212479; протокол за принудително задържане на ППС №409/21.10.2022 г. заповед №РД22-1490/17.09.2014 г. на Кмета на Община Велико Търново; заповед №РД22-1618/27.10.2020 г. на Кмета на Община Велико Търново; трудов договор №51/11.04.2011 г. на Д.Н.Р.; допълнително споразумение към трудов договор №РД07- 75/30.09.2020 г. на Д.Н.Р.; длъжностна характеристика на длъжността „Контрольор в звено „Принудително задържане на пътни превозни средства /ППС/” подписана от Д.Н.Р.; заповед за отпуск №РД-08-284/14.11.2022 г. на Д.Н.Р.; график за работа на контрольорите в звено ПЗ на ППС за месец октомври 2022 г.; схема за организация и безопасност на движението - ул. „Александър Стамболийски“, гр. Велико Търново; обяснителна записка към проект за зона за платено паркиране - ул. „Александър Стамболийски“ в гр. Велико Търново; обяснителна записка към проект за актуализиране на зона за платено паркиране - ул. „Александър Стамболийски“ и зона за платено паркиране - пл. Славейков в гр. Велико Търново; становище на ОД на МВР, с peг. №127500-13343/18.07.2019 г.; Копие на решение №772/25.07.2013 г. на Общински съвет Велико Търново; Решение №223/25.06.2020 г. на Общински съвет Велико Търново; Представена е и Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Велико Търново; Заверено копие на справка от системата за платено паркиране на Община Велико Търново както и 9 броя фотоснимки. С оглед така установената фактическа обстановка, ЯАС, трети състав прави следните правни изводи: жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт /ИАА/ обхваща установяване компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на ИАА на така посочените основания, като не се ограничава само с основанията, посочени от оспорващия. Предмет на осъществявания съдебен контрол в настоящото производство е принудителна административна мярка-принудително задържане на лек автомобил с рег. № •••••• чрез използване на техническо средство „скоба“, наложена на 21.10.2022г. от Д.Н.Р. контрольор на талони и SMS за кратковременно платено паркиране в „Организация на движението, паркинги и гаражи“, ЕООД, към община Велико Търново, за което е съставен протокол № 409 от 21.10.2022г., По делото не се спори, че автомобилът е собственост на оспорващия. Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. С представената по делото Заповед № РД /22-1490 /17.09.2014г. кметът на Община Велико Търново е определил „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: град Велико Търново, за Служба за контрол по смисъла на чл. 167, ал. 2, т.1 и т.2 от Закон за движение по пътищата. Видно от трудов договор № 51 от 11.04.2011г. и допълнително споразумение № РД-07-75 от 30.09.2020г., Д.Н.Р. изпълнява длъжността „контрольор“ в „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, а видно от заповед № РД22-1618 от 27.10.2020г. кметът на община Велико Търново е определил служителите на „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, Велико Търново, сред които е и Д.Н.Р.. Изложеното налага извода, че към 21.10.2022г. последния се явява материално компетентен орган да наложи ПАМ от вида на процесната. Елементите на фактическия състав, при наличието на който е законосъобразно прилагането на ПАМ изразяваща се в принудително задържане с техническо средство тип „скоба“ на ППС е установен в законовата норма на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността на плащането момент. Посочените елементи трябва да са налице кумулативно. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗДвП законодателят е възложил на общинския съвет да определи цена за паркиране на местата на платено паркиране по смисъла на чл. 99, ал. 1 ЗДвП, както и условията и реда за заплащането й от водачите на МПС. В изпълнение на това законово правомощие Общинският съвет Велико Търново е приел Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Велико Търново, според чл. 14, ал. 5 която е приета с решение № 977 от 26.05.2022 г.“ При недостиг на паркоместа, обозначени с пътен знак Д21 „Инвалид", право на паркиране с карта за паркиране на хора с увреждания имат първите заели тези паркоместа, а всички останали паркират по общият ред, при режим на почасово платено паркиране.“ С решение № 772 от 25.07.2013г. н а основание чл. 21, ал, 1, т. 23 от ЗМСМА, във връзка с чл. 9, ал. 2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Велико Търново, Великотърновски Общински съвет определя нова зона за платено паркиране с териториалният обхват, съгласно приложения инвестиционен проект, попадаща по ул. „Александър Стамболийски" в гр. Велико Търново, от кръстовището с ул. „Христо Ботев“/Арката на генералите/ до “ Стамболовия мост" и включваща 58 броя паркоместа. Работното време на зоната е съгласно Решение № 176/10.04.2012 г. на Великотърновски обшински съвет. И с решение №223 от 25.06.2020г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА, във връзка с чл. 9, ал. 2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Велико Търново, Великотърновски общински съвет увеличава обхвата на зоната за платено паркиране с териториалният обхват, съгласно приложения инвестиционен проект, по ул.”Александър Стамболийски” в гр. Велико Търново, от кръстовището с ул. ’’Христо Ботев” /Арката на генералите/ до Стамболовия мост от 35 броя паркоместа на 45 броя паркоместа и по пл. „П. Славейков” на юг до кръстовището с ул. „Стефан Стамболов“, на север до кръстовищата с улиците „Медникарска“ и „Драгоман“ от 38 броя паркоместа на 40 броя паркоместа. Работното време на зоната да бъде от 09.00 до 17.00 часа целогодишно без събота, неделя, официалните празници и 22 март/ празника на Велико Търново/. От събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се установява, че на 21.10.2022г. в 16.06 часа оспорващият е паркирал л.а. с рег. № ••••••, марка “•“ на ул.“Ал. Стамболийски“ попадащ в обхвата на платената зона за паркиране, обозначена с положена пътна маркировка и вертикална сигнализация. Оспорващия е паркирал автомобила си на процесния паркинг на 21.10.2022г./делничен ден/ около 16 ч., т.е. във време за което се дължи заплащане и не е заплатил дължимата такса, като се позовава на това, че автомобила е обслужвал лице с трайни увреждания и е паркирал на място, което не е обозначено като място, определено за паркиране на превозни средства, които обслужват хора с трайни увреждания, като не е заплатил и дължимата такса. Макар и не паркиран на преференциалното място обозначено със син цвят/поради липса на свободни места/ и отбелязано със знака за хора с увреждания, на предното стъкло на автомобила е била поставена карта за паркиране на автомобили, които обслужват хора с трайни увреждания, които обстоятелства всъщност не са спорни по делото. Контрольорът е поставил на автомобила техническо средство за принудително задържане „скоба“ и съобщение № 106527 на „ОДГП“ ЕООД до заплащане на дължимата такса и разходите за поставянето на техническото средство. Според чл. 99 а от ЗДвП Карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, се издава от кмета на съответната община или оправомощено от него длъжностно лице по образец съгласно приложението. Картата е валидна на територията на цялата страна. С оглед представеното решение на ТЕЛК към датата 21.10.2022г. е бил налице валиден медицински документ, въз основа на който е издадена Карта за паркиране на хора с трайни увреждания на името на С. К., с валидност до 01.03.2024 г. Т.е. касае се за валиден медицински документ установяващ, че към процесната дата С. К. е лице с трайни увреждания, което е обслужвано с лекия автомобил на баща си, с рег. № ••••••, марка “•“. Следва да се има предвид, че в тежест на адм.орган е да докаже фактически и правни основания за процесната ПАМ. А неизясняването на всички факти от значение за случая е съществено нарушение на процесуалните правила с оглед изискването на чл. 35 от АПК и води до издаване на адм. акт в разрез на основни принципи на адм. правораздаване заложени в чл. 6 ал. 2, 3, 4 от АПК, а именно Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Съгласно чл. 50, ал. 2, т. 3 от Правилника за прилагане на ЗДвП, пътни знаци В 27 "Забранени са престоят и паркирането" и В 28 "Забранено е паркирането" не се прилагат за МПС, обслужващи лица с документ за инвалидност. Както сочи и жалбоподателя, изискването на нормативния акт е досежно притежаване на документ за инвалидност, а не на друг документ. Несъмнено, към 21.10.2022г. за обслужваното с автомобила на лице /непълнолетна дъщеря на жалбоподателя/ е бил издаден такъв документ /ЕР на ТЕЛК имало е поставената зад стъклото на колата карта за инвалидност. Следва да се отбележи, че картата за паркиране на хора с трайни увреждания, регламентирана в нормата на чл. 99а, ал. 1 от ЗДвП служи за удостоверяване на обстоятелството, че лицето паркирало автомобила върху специално обозначено място за хора с увреждания има такова качество. Този извод следва от логическото и езиково тълкуване на посочената разпоредба, според която "Карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, се издава от кмета на съответната община или оправомощено от него длъжностно лице по образец съгласно приложението. Картата е валидна на територията на цялата страна. " В случая обаче, автомобилът въобще не е бил паркиран на такова специално обозначено място. Процесният автомобил е бил позициониран на необозначено място в рамките на действащата в този ден и часови диапазон система за платено паркиране "синя зона", и органът наложил ПАМ не твърди, че превозното средство се е намирало върху специално обозначено място за паркиране на лица с трайни увреждания, онагледено със съответен знак и различно оцветяване на съответното парко-място. В тази връзка, след като изрична норма с по-висок ранг, какъвто несъмнено е рангът /юридическата сила/ на Правилника за прилагане на ЗДвП спрямо общинската наредба за платено и безплатно паркиране изключва действието на пътни знаци забраняващи престоят и паркирането по отношение на автомобили, обслужващи хора с трайни увреждания, паркираното превозно средство в рамките на обособената зона не е в нарушение на нормативната уредба, респективно на пътните знаци, поради което и не следва да бъде обект на процесната ПАМ. За прецизност следва да се посочи, че следва да се има предвид не само буквата, но и духа на закона, с оглед специалния режим на хората с увреждания. Съдът е запознат с цитираната съдебна практика от ответната страна. Но възниква въпросът, след като в чл. 50 от ЗДвП законодателя е предвидил изключенията за знак В28 и В 27 и никъде не е посочил, че приложението на текста е изключено в район с обхват на синя зона, тогава адм. орган е следвало да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, да изслуша възраженията и така ще даде възможност на оспорващия да се защити, но и автомобилът ще е свободен, именно за да обслужи при нужда лицето, което се нуждае от това. А с поставянето на скоба, прилагайки само буквата на закона и без да се интересува от духа на закона, се блокира възможността де се използва по предназначение автомобила и се възпрепятства използването му при необоходимост. Очевидно е, че се касае за пропуски в законодателството от една страна, но и адм. орган е длъжен да съобрази действията си с принципите на АПК, още повече, че в случая се касае освен за лице с увреждане, но и за дете, което също се ползва със специална закрила, като на предното стъкло е била поставена инвалидна карта. С оглед изложеното, издадената ПАМ противоречи и на целта на закона. Поставянето на картата с оглед чл. 50 от Правилника не би следвало да влече принудителна адм. мярка, с оглед специалния режим на който се подчиняват хората с увреждания. Изложеното налага извода, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган, но при нарушение на материалните и процесуалните разпоредби и не е съобразена с целта на закона. Депозираната жалба се явява основателна и като такава следва да бъде уважена. С оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Представен е договор за правна помощ, видно от който възнаграждението е договорено и внесено. Следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 1010/хиляда и десет/ лв, в т.ч. 10 лева – внесена държавна такса/. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, ЯАС, трети административен състав