Определение № 4094 от 31.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 157/2026 г.

Производството е образувано по касационна жалба от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор В. Ч., срещу въззивното решение № 204/19.11.2025 г. на Апелативен съд – Варна постановено по в. гр. д. № 504/2025 г. в частта, с която касаторът е осъден да заплати на С. С. Й. сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнати му обвинения за извършено престъпление от общ характер, по което е оправдан с влязла в сила оправдателна присъда №173/16.07.2024г., постановена по НОХД № 2961/2023 г. на РС – Варна, потвърдена с решение от 24.01.2025г. постановено по ВНОХД № 1555/2024г. на ОС – Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2025 г., до окончателното ѝ изплащане. В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, постановено при нарушение на материалния закон. Насрещната страна С. С. Й. с писмен отговор, чрез адвокат М. П., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на обжалването. В условие на евентуалност изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Апелативен съд – Варна, след отмяна на решението на първостепенния съд, постановил друго, с което осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на С. С. Й. сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнати му обвинения за извършено престъпление от общ характер, по което е оправдан с влязла в сила оправдателна присъда №173/16.07.2024г., постановена по НОХД № 2961/2023 г. на РС – Варна, потвърдена с решение от 24.01.2025г. постановено по ВНОХД № 1555/2024г. на ОС – Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2025 г., до окончателното ѝ изплащане. Решението в останалата му част е влязло в сила. За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните факти: На 11.05.2023 г. ищецът С. Й. бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 91/2022г. на Второ РУ при ОД на МВР-Варна за тежко престъпление по чл.144, ал.3, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК – закана за убийство по отношение на жената, с която имал общо дете. На същата дата на лицето била наложена мярка за неотклонение „подписка“. Съдът установил, че на 12.07.2023 г. обвинителният акт бил внесен в съда, а на 11.08.2023г. на обвиняемия С. Й. била направена полицейска регистрация, на основание чл. 68, ал.6, т.3 ЗМВР. Констатирал, че по повдигнатото обвинение било образувано НОХД № 2961/2023 г. на Районен съд – Варна, по което били проведени три открити съдебни заседания, на които ищецът взел лично участие, а в заседанието на 12.03.2024 г. като свидетел била разпитана неговата майка Й. Д.. Производството приключило с присъда № 173/16.07.2024 г., с която С. Й. бил оправдан, като с определение №1004/16.07.2024г. наложената му мярка за неотклонение „подписка“ била потвърдена. Установил още, че въз основа на протест от прокуратурата срещу оправдателната присъда, било образувано ВНОХД № 1555/2024г. на Окръжен съд – Варна, по което било проведено едно съдебно заседание с личното участие на подсъдимия. С окончателно съдебно решение № 23/24.01.2025г. оправдателната присъда по отношение на С. Й. била потвърдена. С оглед на изложеното, въззивният съд приел, че образуваното срещу ищеца наказателно производство (в двете му фази) продължило в периода от 11.05.2023 г. до 24.01.2025 г. или общо 1 година, 8 месеца и 13 дни. Със заповед № 328вз-1737/29.04.2025г. на ВПД директор на ГД „Национална полиция“ при ОД на МВР-Варна било разпоредено заличаването на извършената на Й. полицейска регистрация. Съдът констатирал още, че ищецът имал висше юридическо образование, като по време на наказателното производство и до момента работел като юрисконсулт в търговско дружество „Нетинс Иншурънс Брокерс“ ООД в гр.София и не бил осъждан. Приел, че наказателното производство се отразило негативно на емоционалното му състояние, като още при образуването му се консултирал с психолог. Съдът кредитирал заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза, от която приел за установено, че воденото срещу С. Й. наказателно производство обусловило дисхармоничност на личностовата структура, социална изолация, повишена тревожност и усилване на факторите предизвикващи тревога. Според вещото лице най-тежко възприето от ищеца събитие била полицейската му регистрация, а продължителността на наказателното производство изградила у него дълготрайно негативно емоционално състояние. Към настоящия момент била установена съхранена и налична ситуативна тревожност, характеризираща се с нарушение на съня и страх. Съдът възприел извода на вещото лице за липса на установени у ищеца маркери за депресивно състояние, предпоставящо необходимост от клинична намеса. Отбелязал, че според обясненията на експерта в съдебно заседание, при него се наблюдавали нарушения на когнитивните процеси, но стойностите били в рамките на нормалните психологически граници. Известно успокоение настъпило след постановяване на оправдателната присъда. Обстоятелствата свързани с негативната промяна на личността на С. Й. съдът установил и от показанията на разпитаните по делото свидетели В. Г. Б. и К. Д. Д., които ценил като обективни и безпристрастни. От същите съдът констатирал, че преди наказателното производствто ищецът бил добър приятел, весел, забавен и лъчезарен човек, който често излизал с тях и се забавлявал. След повдигане на обвинението, той се затворил, отказал да общува, спрял да излиза и да контактува както обикновено. Спрял да се вижда с приятели, избягвал партита и събирания, бил депресиран и това негово състояние продължило почти до началото на 2025 г. Посочил, че според свидетелят Б. у Й. настъпила промяна и в професионален план – по принцип бил много коректен и отговорен, работел перфектно, но след обвинението се променил – станал разсеян, притеснителен, забравял и имал пропуски, поради което спрял да го препоръчва на приятели за юридическа работа. Съдът отбелязал, че според свидетелите особена тревога у Й. предизвиквала полицейската му регистрация, защото се притеснявал от възможността да се провали в кариерата си на адвокат, да изгуби работата си като юрист, прехраната си и бъдещето си в тази сфера, което ще обезличи и обезсмисли целия му труд за образование и юридическа работа. Бил подтиснат от факта, че имал криминална регистрация и това ще му тежи в бъдеще. Изпитвал тревога и за болната си майка, която била със сърдечна операция, но трябвало да дава показания по делото. Въз основа на така установеното от фактическа страна, въззивният съд направил извод, че по делото са установени фактите попадащи в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ – повдигнато на ищеца обвинение, по което бил оправдан с влязла в сила присъда. Съдът приел, че воденото срещу С. Й. наказателно производство продължило в период от 1 година, 8 месеца и 13 дни и приключило в съдебна фаза, на въззивна инстанция, в хода на което били проведени общо четири открити съдебни заседания с личното участие на подсъдимия. На същия била наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка“, а повдигнатото му обвинение било за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.97, т.3 от НК. При определяне размера на следващото се на пострадалото лице обезщетение въззивният съд съобразил и следните обстоятелства: възрастта му към датата на образуване на производството – 38 години, в активна възраст, с висше юридическо образование и успешно развитие в професията си на юрисконсулт, доказал се в професионалната си среда; липсата на постановена осъдителна присъда; ниска степен на интензитет на воденото наказателното производство, тъй като в един и същи ден бил привлечен като обвиняем, била наложена мярката за неотклонение и били предявени материалите по разследването, а в съдебната фаза на производството с личното участие на обвиняемия били проведени общо 4 открити съдебни заседания; липсата на влошаване на здравословното състояние на пострадалия и липсата на медийно разгласяване на производството; липсата на отражение на производството в професионалната дейност на ищеца, като същото не е довело до трайни негативни последици в живота му занапред. Въззивният съд съобразил и конкретно преживените от ищеца емоционални страдания във връзка с незаконното обвинение, като съобразил срама и унижението, което изпитвал, негативните преживявания от направената му полицейска регистрация и тези за отмяната ѝ, както и неудобствата и притесненията при явяването пред разследващите органи и в съдебни заседания, тревогите за възрастната му майка при призоваването ѝ като свидетел, както и настъпилите промени в социалния и личния му живот – затворил се в себе си, отдръпнал се от приятелите си, не желаел да общува и избягвал събирания и срещи, нямал желание да празнува и не бил способен пълноценно да работи. С оглед на посочените обстоятелства съдът направил извод, че наказателното производство срещу С. Й. засегнало в голяма степен обичайния му начин на живот. Отбелязал, че освен обичайно презюмираните вреди (стрес, страх от осъждане, притеснения, безсъние), личността на ищеца (чисто съдебно минало, юрист, утвърден в професията си на юрисконсулт) и завишените изисквания на обществото за почтеност и съблюдаване на закона, довели до по-силно усещане за накърняване на неговата чест, достойнство и авторитет. Изложил, че евентуалното му осъждане би го лишило изцяло от възможност за професионална реализация в професии, за които се изисква юридическо образование, поради което интензивността и напрежението от възможността при осъждането му да бъде компрометиран в професионален план, да изгуби работата си и да не може да реализира доходи от юридическа работа, за която вложил дългогодишни усилия за обучение и кариерно развитие, съчетани с изпитвания страх от неизвестността и безперспективността в тази връзка, били допълнителни обстоятелства обуславящи присъждане на по-висок размер на обезщетението. Съдът съобразил още стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането, както и съдебната практика за присъжданите обезщетения по сходни случаи. В заключение, съдът направил извод, че размерът на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие незаконно повдигнатите му обвинения възлиза на 12 000 лв., като отбелязал, че самото осъждане на ответната прокуратура има също репариращо действие. Касаторът Прокуратурата на Република България обосновава допускане на касационното обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК, по следните правни въпроси: 1/ Следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, същото да бъде завишено априори (по подразбиране) с оглед професионалното качество на ищеца (за конкретния случай юрисконсулт) без доказателства за морални вреди в професионален аспект и следва ли в случай, че ищецът е юрист да се приеме, че усещанията за накърнена чест, достойнство и авторитет са по-силни в сравнение с обичайните преживявания при други хора в подобна ситуация, при липса на конкретни доказателства в тази насока; 2/ Следва ли прокуратурата на РБългария да отговаря за неимуществени вреди настъпили вследствие та полицейска регистрация извършена по реда на ЗМВР; 3/ Относно признаците за определяне справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС в ТР №3/2005 г. на ВКС, ППВС №4/13.12.1968 г., решение №234/17.04.2024 г. по гр.д.№889/2023 г.; решение №388/24.06.2024 г. по гр.д. №1960/2023 г.; решение №355/14.06.2024 г. по гр.д. №3801/2023 г.; решение №288/15.05.2024 г. по гр.д. №3759/2022 г.; решение №50003/25.03.2024 г. по гр.д. №2783/2021 г.; решение №125/25.10.2023 г. по гр.д. №4373/2022 г.; решение №50072/23.06.2023 г. по гр.д. №2418/2022 г.; решение №50012/11.05.2023 г. по гр.д. №858/2022 г. Всички поставени в изложението въпроси са свързани с приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ (макар и първият да е неточно формулиран и обусловен от несъгласието на страната с изводите на въззивния съд). Въпросът е включен в предмета на спора и е от значение за резултата по делото. Предвид спецификите на касационното производство и обвързаността на съда от конкретно наведените от страната доводи, поставеният въпрос следва да се разглежда в рамките на посочените от страната оплаквания за допуснатите от въззивния съд нарушения при преценка на установените по делото факти, относими към определяне размера на присъденото обезщетение. При преценка наличието на основания за допускане на касационното обжалване следва да бъдат съобразени твърденията на касатора за това кои от установените по делото факти въззиният съд не е взел предвид, респ. е отчел такива, които не са елемент от обстоятелствата от значение за определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди; дали същите са релевантни към въведените пред въззивния съд възражения, както и дали са от значение за крайния резултат по спора, т.е. биха обосновали извод за определяне на различен размер на обезщетението. В конкретния случай, Прокуратурата на Република България навела следните доводи: при постановяване на решението въззивният съд не взел предвид всички обективно съществуващи обстоятелства – икономическите показатели и стандарта на живот, а съобразил такива, за които ответникът не носи отговорност (вредите от действия на други органи – МВР по повод на полицейската регистрация); извършил неправилна преценка на тежестта на обстоятелствата от значение за определяне на справедливия размер на обезщетението, като на едни придал твърде голямо значение (професията на ищеца), а други подценил (наложената най-лека мярка за неотклонение, продължителността на производството и липсата на медийна разгласа, нисък интензитет на извършените с участие на ищеца процесуални действия, наложената мярка за неотклонение „подписка“ и липсата на трайни неблагоприятни последици за лицето в личен, професионален и здравословен аспект). При постановяване на обжалваното решение и определяне размера на следващото се на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди от повдигнатите му обвинения, по които бил оправдан, въззивният съд обсъдил всички обстоятелства, за които касаторът твърди неправилна оценка: интензивността на претърпените вреди свързани с продължителността на воденото спрямо ищеца наказателно производство, преминаването му през две инстанции, ниската степен на интензитет на същото (извършването на процесуални действия в досъдебното производство в един ден и малкото проведени открити съдебни заседания с участие на ищеца в хода на съдебната му фаза), наложената мярка за неотклонение „подписка“, липсата на влошаване на здравословното състояние на пострадалия и липсата на медийно разгласяване на производството; липсата на отражение на производството в професионалната дейност на ищеца, което не е довело до трайни негативни последици в живота му занапред. Съдът съобразил характера и интензитета на причиненото му увреждане, претърпените емоционални, психически страдания и дискомфорт за целия период на производството, предвид личността на пострадалия, част от която са професията и позицията му в обществото, както и липсата на предходни осъждания. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, значение има и обстоятелството как повдигнатото обвинение се е отразило на професионалния живот на ищеца, когато то е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия или когато обвинението и възможността за осъждането му са от значение за упражняване на извършваната от него дейност. Съдът взел предвид и извършената на пострадалия полицейска регистрация, и нейното отражение в емоционалната сфера на лицето – изпитвания страх и тревога за бъдещето, предвид спецификата на упражняваната от него професия; името, с което се ползвал в обществото и съществуващата заплаха за неговото бъдеще (вероятността за невъзможност да упражнява професията, на която е посветил години от живота си за обучение и реализация). В тази част въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Извършената на обвиняемия полицейска регистрация в рамките на воденото срещу него наказателно производство е в причинна връзка с повдигнатото обвинение, доколкото не може да бъде извършена по преценка на органите на МВР, а само в рамките на започнало от Прокуратурата на Република България наказателно преследване за извършено престъпление. Същата е последица от действията на прокуратурата. Въззивният съд съобразил и икономическата обстановка към датата на увредата. Макар да не е посочил в решението какви са нейните цифрови изражения, пропускът не се е отразил на крайния му извод за размера на следващото се на ищеца обезщетение, необходимо и достатъчно за обезвреда на търпените от него неимуществени вреди, нито същото е определено в неразумно висок размер, с оглед стандарта на живот в страната към момента на увреждането (2025 г.). Същото не би могло да е източник и на неоснователно обогатяване. От друга страна, касаторът не е посочил съдебна практика, в която идентични на разгледания казус, вкл. относно момента, към който се определя размера на обезщетението, при база съществуващи обществено-икономически условия в страната, да са били разрешени по различен начин. Различният размер на присъжданите обезщетения сам по себе си не е достатъчен да обуслови наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като сходството в случаите по разгледаните от съдилищата дела и присъдените размери на обезщетенията, с иска предмет на производството, следва да е в конкретно установените и обективно съществуващи обстоятелства. Настоящият състав не установи противоречиво разрешаване на повдигнатия въпрос за значението на обществените критерии за справедливост по чл. 52 ЗЗД. За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че посочените в изложението решения са постановени при различна фактическа обстановка и присъдените със същите обезщетения са определени за вреди настъпили преди момента на увреждането по настоящото дело (2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г.). В останалата част, доводите за недооценяване на част от обстоятелствата, които са от значение за определяне на справедливия размер на следващото се на пострадалото лице обезщетение, представляват несъгласие на страната с крайните изводи на съда и преценката на събраните по делото доказателства. Същите по естеството си са оплаквания за необоснованост на решението, подлежащи на разглеждане след допускане на касационното обжалване. В този смисъл са и разясненията дадени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на това по поставените въпроси не е налице соченото от касатора основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Касаторът не е обосновал искането си по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, а наличието на трайно установена практика, която не се нуждае от изменение или осъвременяване изключва приложимостта на посоченото основание за допускане на обжалването. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. На основание чл. 78 от ГПК и направеното искане на адвокат М. И. П., като процесуален представител на С. С. Й., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство при разглеждане на делото пред касационната инстанция. При определянето му съдът съобразява следните обстоятелства: Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 и критериите посочени в разпоредбата на чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата, приложима на основание чл.38, ал.2, изр. 2-ро и пар. 21, ал.2 от ПЗР на ЗИД на Закона за адвокатурата (ДВ, бр.17/13.02.2026г.). В конкретния случай, предметът на спора се характеризира с ниска степен на фактическа и правна сложност; разглеждането на делото е приключило в закрито заседание; подготовката на заседанието по допускане на обжалването е с най-голяма тежест, тъй като съдът се произнася по въведените от касатора и предвидените в ГПК основания за допускане на касационното обжалване; обема на извършената от процесуалния представител работа – подаден писмен отговор с изразено становище по допустимостта на обжалването и по същество. Предвид изложеното, в полза на процесуалния представител на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за разглеждане на делото пред настоящата инстанция в размер на 500евро. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,