Определение № 1909 от 19.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 440/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Р. Овчаров срещу Определение №11339 от 21.11.2023 г. на Върховния административен съд (ВАС), Седмо отделение по адм. №9776/2023 г. С определението съдът е оставил без разглеждане искане на Р. Овчаров, наименовано "искане по чл. 256, ал. 1 от АПК", съдът да задължи Българска народна банка (БНБ) да извърши проверка по негова жалба вх. № БНБ-58081 в „Банка ДСК“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД, като определи срок за това, и след извършване на проверката съдът да задължи БНБ да отговори на поставените в жалбата от Овчаров въпроси, като е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател - Р. Овчаров счита, че определението е неправилно. Сочи, че то е постановено в противоречие с чл. 4, 5, 17, 41 и 56 от Конституцията на Република България (Конституцията/КРБ). С обжалвания акт не е направена пълна проверка по случая, не е бил осъществен правилен анализ на фактите и не са съобразени очертаните нормативни разпоредби. Излага, че е сезирал БНБ на основание чл. 41 във вр. с чл. 4, 56, 17 КРБ във вр. с чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и чл. 17 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), с оглед на което има право да получи отговор на формулираните въпроси, засягащи го пряко и лично. Тълкуването на устройствените закони на БНБ и на законите, свързани с БНБ и търговските банки, не може да противоречаи на чл. 41 КРБ. Неотговарянето на формулираните от него въпроси се характеризира като бездействие от страна на БНБ, в частност - фактическо такова. За да бъде отговорено на поставените от него въпроси не е необходимо издаването на административен акт. Поради това исканите действия от страна на БНБ не могат да бъдат квалифицирани като част от процедура по издаване на административен акт. ВАС неправилно е приел, че процесуалните възможности по чл. 256, ал. 1 АПК не могат да бъдат осъществени и не е санкционирал противоправното бездействие на БНБ и нейните органи. С жалба от 22.05.2023 г. до управителя на БНБ и подуправителя, ръководител на управление. "Банков надзор" при БНБ е поискал предоставяне на информация и в случай на необходимост - извършване на проверка досежно обстоятелствата касаещи поставените въпроси, на които БНБ не е отговорила. Предоставянето на информация под формата на отговори на предварително зададени въпроси неминуемо се характеризира като фактическо действие, с оглед на което оспореното бездействие спада към категорията на тези, предвидени в нормата на чл. 256 АПК. Искането за конкретни отговори на въпроси, които го засягат пряко и лично, е в съответствие с чл. 41 КРБ и БНБ не може да откаже да предостави такива. Самият Върховен административен съд също сочи в определението си от 21.11.2023 г., че отговорът на БНБ по подаден сигнал не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на обжалване. Едновременно с това в постановения от ВАС съдебен акт е отбелязано, че при упражняването на функциите си БНБ извършва правнорегламентирани действия, като дори да осъществява фактически такива, те са в рамките на административните производства по надзор и нямат, самостоятелен характер на фактически действия по смисъла на чл. 256, ал. 1 АПК. Съдът е достигнал до извод, че действията на БНБ и нейните органи, в конкретната хипотеза, не могат да бъдат предмет на оспорване по нито един предвиден от административното законодателство ред. Текстовете на чл. 41, ал. 1 и, ал. 2 КРБ предоставят неотменимо право на всеки гражданин да иска и получава информация, включително и от всеки държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за него законен, интерес. На конституционно уреденото му право на информация съответства реципрочно задължение на конкретния държавен орган - БНБ. Прави искане, преди да се произнесе, ВАС да спре производството и да отправи, на основание чл. 150, ал. 2 вр. с чл. 149, т. 1 от Конституцията на Република България, посочени в искането въпроси до Конституционния съд на Република България (КС). Прави искане КС да бъде сезиран и с искане да отговори противоречат ли разпоредбите на чл. 124, ал. 2 АПК, чл. 119, чл. 156, чл. 167 и чл. 174, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), чл. 79 и чл. 80 от Закона за кредитините институции (ЗКИ), чл. 108, ал. 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и чл. 4, ал. 1, чл. 2, ал. 6 и чл. 20, ал. 3 от Закона за Българска народна банка (ЗБНБ) на Конституцията? По посочените и по подробно изложени съображения в частната жалба, прави искане определението да бъде отменено. По делото е постъпил отговор от управителя на Българската народна банка, в който е изразено становище за неоснователност на частната жалба. Направено е искане тя да бъде оставена без разглеждане, евентуално – без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено. Върховният административен съд, Петчленен състав, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови определението си тричленният състав на ВАС е изложил, че е сезиран с искане от Р. Овчаров, наименовано "искане по чл. 256, ал. 1 от АПК". В него се твърди, че на 22.05.2023 г. същият е подал "жалба", до БНБ, в която се съдържало искане до управителя на БНБ и подуправителя, ръководител на управление "Банков надзор" при БНБ "да предприемат съответните мерки спрямо търговските банки" за спазване на чл. 4 от Регламент (ЕС) № 2271/96 на Съвета от 22 ноември 1996 година, за спазване на българското и европейското законодателство, на българската съдебна практика, на практиката на Съда на европейския съюз (СЕС) и на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), тъй като под формата на оценка на риска, търговските банки създавали пречки за откриване от него на сметки в тях, принуждавали го да закрива сметки и да изтегля парите си от тях, без да може да прави преводи, особено за здраве, лечение, пенсия, комунални услуги и други. Искането му било отправено към управителя на БНБ и подуправителя, ръководител на управление "Банков надзор" при БНБ като регулаторен орган съгласно чл. 79 и чл. 80 ЗКИ, чл. 156 ЗПУПС и чл. 108, ал. 6 ЗМИП. Посочените текстове, както и чл. 4, ал. 1, чл. 2, ал. 6 и чл. 20, ал. 3 от ЗБНБ задължавали БНБ при подадена жалба да извърши задълбочена проверка и да се произнесе по жалбата. В конкретната хипотеза, по искането на Овчаров БНБ не извършила проверка, а вместо това с писмо с изх. № БНБ-69460 от 21.06.2023 г. препратила към отговор на друга жалба до Омбудсмата на Република България. Овчаров твърди, че списъкът "Магнитски" не се прилага на територията на Европейския съюз (ЕС), респективно, на територията на Република България. БНБ "била наясно", че търговските банки нарушавали европейското законодателство и влезлите в сила съдебни решения, но не изпълнила правомощията си по закон да извърши проверка по жалбата и да предостави на Овчаров отговор по проверката. На посочените основания и като се позовава на чл. 256, ал. 1 АПК, Овчаров е направил искане до съда да задължи БНБ да извърши проверка по Жалба вх. № БНБ-58081 в „Банка ДСК“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД, като определи срок за това, и след извършване на проверката с оглед чл. 4 от Регламент (ЕС) № 2271/96 на Съвета от 22 ноември 1996 година, Решение №5292 от 01.06.2022 г. по адм. дело № 2168/2022 г. на ВАС, Решение №5293 от 01.06.2022 г. по адм. дело № 2849/2022 г. на ВАС и решение на СЕС по дела №С-402/05Р и С-415/05/Р съдът да задължи БНБ да отговори на поставените от Овчаров в жалбата въпроси. При така установеното съдът е посочил, че съдържанието на разпоредбите на чл. 79 и чл. 80 ЗКИ, чл. 156 ЗПУПС и чл. 108, ал. 6 ЗМИП и чл. 4, ал.1, чл. 2, ал. 6 и чл. 20, ал. 3 ЗБНБ безспорно сочи на извод, че регламентираните чрез тях правомощия на БНБ и нейните органи са свързани с надзорната дейност на БНБ върху банките в страната. При осъществяване на тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките. При упражняването на тези функции спрямо банките БНБ, чрез своите органи, извършва правнорегламентирани действия, като дори и да осъществява фактически такива, те са в рамките на административните производства по надзора и нямат самостоятелен характер на фактически действия по смисъла на чл. 256, ал. 1 от АПК. Горното обосновава извод за липса на предпоставките за търсене на защита по чл. 256, ал. 1 АПК. Защитата по чл. 256 от АПК има за предмет фактически бездействия, които не са част от административни производства за издаване на административни актове. Наред с това съдът е приел, че с подаването на "жалба" до БНБ с вх. № БНБ-58081, искателят е упражнил правото си на "сигнал" (дори и същят да е назован жалба), с искане институцията, чрез органите си, да упражни своите надзорни функции по закон, като извърши проверки на посочени банки във връзка с твърдени от лицето подало сигнала нарушения. Съгласно чл. 124, ал. 2 АПК решението по сигнала не подлежи на обжалване. Изцяло в правомощията на БНБ е, при упражняване на надзорните й правомощия, да прецени, дали твърдяните нарушения попадат в рамките на компетенциите по сочения надзор. В отговор на Овчаров БНБ е посочила, че не разполага с компетенции да разпорежда на банките "установяването или преустановяването на делови взаимоотношения с отделни криенти" и този извод няма характеристиките нито на административен акт, нито на фактическо бездействие по чл. 256, ал. 1 АПК, за да се осъществи върху него съдебен контрпол за законосъобразност от страна на ВАС. Определението е правилно. Предмет на осъдителния иск по чл. 256 АПК е правото на лицето да изисква конкретни фактически действия от административен орган. Съставомерна в тази хипотеза е липсата на активно поведение на административен орган по задължение произтичащо пряко от нормативен акт. Видно от данните по делото тричленният състав на ВАС е бил сезиран с искане по чл. 256 АПК от Р. Овчаров да се задължи БНБ да извърши проверка по негова Жалба с вх. № БНБ-58081 от 22.05.2023 г. в търговските банки, и по-конкретно в „ДСК Банк“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД, като й се определи срок за това, и едва след извършване на проверката да се задължи БНБ отговори на поставените от него в жалбата въпроси. Тоест – до съда е акцентирано именно на искането на Овчаров за извършване на проверка от страна на БНБ в търговските банки, като отговорът на поставените от него въпроси е следствие от резултатите при извършената проверка. Предвид посоченото в частната жалба неоснователно се акцентира на отказа на БНБ да отговори на поставени от Овчаров въпроси, като се твърди, че това е именно фактическото действие, за неизвършването на което е сезиран съда. Ето защо неоснователно позоваването от частния жалбоподател на чл. 41 КРБ. Както е посочил и тричленният състав на ВАС надзорната дейност на БНБ и нейните орган върху търговските банки, се извършва при изпълнение на нормативно регламентирани условия и нарочни процедури и става с правни, а не с фактически актове. Дори при изпълнение на посочените в чл. 79 и чл. 80 ЗКИ, чл. 156 ЗПУПС и чл. 108, ал. 6 ЗМИП и чл. 2, ал. 6, чл. 4, ал. 1 и чл. 20, ал. 3 ЗБНБ властнически правомощия на БНБ и нейните органи да се осъществяват фактически действия, те са част от правнорегламентирани действия по надзор и нямат самостоятелен характер. В този контекст неизвършването на проверка от страна на БНБ по жалбата на Овчаров в търговските банки, включително конкретно посочените от него, не може да бъде квалифицирано като бездействие по смисъла на чл. 256 АПК. Производството по чл. 256 АПК дава процесуална възможност за защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията в хипотезата, когато органите са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт действия. В този случай на задължението на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства регламентирано от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, а двата елемента да съставят уредено от този акт материално административно правоотношение. Функциите на БНБ и нейните органи регламентирани в чл. 79 и чл. 80 ЗКИ, чл. 156 ЗПУПС и чл. 108, ал. 6 ЗМИП и чл. 2, ал. 6, чл. 4, ал. 1 и чл. 20, ал. 3 ЗБНБ се осъществяват служебно, а сезирането й от дадено лице не я задължава да предприеме предвидените в законите свои правомощия, като лицето не разполага със субективно право да я задължи да стори това. Наличието на административно правоотношение, от което да произтича защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт, е предпоставка за осъществяване на процесуалните възможности по чл. 256 АПК. Такова субективно право в случая не е налице. Предвид изложеното обоснован и законосъобразен е изводът на ВАС, тричленен състав, че искането не попада в хипотезата на неоснователно бездействие по смисъла на чл. 256 АПК, респ. – исковата защита по този ред е недопустима. Неоснователно е направеното в частната жалба искане за сезиране на КС. Сред регламентираните в чл. 149, ал. 1, т. 1 и 2 КРБ правомощия на КС е даването на задължителни тълкувания на Конституцията и произнасянето по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента. Съгласно чл. 150, ал. 1 КРБ, Конституционният съд действа по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. Съдът, по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд единствено с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията (чл. 150, ал. 2 КРБ). В случая от частния жалбоподател не се твърди противоречие на посочените от него разпоредби на ЗПУПС, ЗКИ, ЗМИП и ЗБНБ с конкретни разпоредби от Конституцията. Извън конституционнорегламентиранете правомощия на КС е искането той да отговори на конкретно поставени от частния жалбоподател въпроси. Предвид изложеното искането на Овчаров делото да бъде спряно и да бъде отправено искане до КС се явява неоснователно. Определението на тричленния състав на ВАС е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав