Определение № 21 от 30.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 75/2017 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.3 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане от 09.01.2017г. на съдията – докладчик по внохд № 4/17г. по описа на Видински окръжен съд, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по компетентност на ВКС. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по протест от прокурор от районна прокуратура гр. Видин срещу присъда по нохд № 1414/15г. на Видински районен съд. Шестима от съдиите в окръжния съд са се произнесли с определение по реда на чл.243 от НПК по същото дело и за тях са налице основанията на чл. 29, ал.1, т.1 б.”в” от НПК, а други двама са се отвели от разглеждането на делото поради познанство с подсъдимия. Останалите двама съдии не могат да образуват въззивен състав. Върховният касационен съд счита, че предвид невъзможността за образуване на състав в съда, на който делото е подсъдно, същото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, който да е извън съдебния район на окръжния съд в гр. Видин и на относително близко разстояние до същия град, а именно окръжният съд в гр. Монтана. Водим от горното и на основание чл. 43, т.3 от НПК, ВКС, І НО,