Чл. 243 НПК
Наказателно-процесуален кодекс
Глава осемнадесетаРаздел IIin forcecited by 1,459 decisions
Прокурорът прекратява наказателното производство:
в случаите на чл. 24, ал. 1 и 6;
когато намери, че обвинението не е доказано.
С постановлението прокурорът се произнася и по въпроса за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.
Когато прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 поради това, че деянието съставлява административно нарушение, прокурорът изпраща материалите заедно с веществените доказателства по компетентност на съответния административнонаказващ орган.
Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници и на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаването на преписа.
Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от един месец от постъпване на делото, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
С определението съдът може да:
потвърди постановлението;
измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства;
отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.
Определението по ал. 6 може да се протестира от прокурора и да се обжалва от лицата по ал. 4 пред съответния въззивен съд в седемдневен срок от съобщаването му.
Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно.
Не се съставя постановление за частично прекратяване на наказателното производство в случаите на ново привличане на същото лице за същото деяние.
Когато не са били налице основанията по ал. 1, постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от лицата по ал. 4, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура. Отмяната може да се извърши в срок до две години, когато производството е образувано за тежко престъпление, и в срок до една година - в останалите случаи, от издаването на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Главният прокурор може да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и след изтичането на срока по ал. 10, когато:
законът е приложен неправилно или не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен;
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила;
някои от доказателствата, върху които се основава постановлението, се окажат неистински или с невярно съдържание или не са били събрани по установения за това ред;
прокурор или разследващ орган е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство;
се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на прокурора, издал постановлението за прекратяване на наказателното производство, и имат съществено значение за делото;
с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи във връзка със съответното производство;
не са взети всички мерки за разкриване на обективната истина и разследването не е проведено обективно, всестранно и пълно. Обстоятелствата по т. 3, 4 и 5 се установяват с влязла в сила присъда, а когато не може да се постанови присъда - чрез разследване.
При отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство започва да тече нов срок по чл. 234 за извършване на разследването.
Алинеи 10 и 11 не се прилагат за постановленията на европейския прокурор и европейските делегирани прокурори.
Алинеи 10 и 11 не се прилагат за постановленията на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник.