Решение № 4593 от 2.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 9103/2024 г.

М. П. Б., предявява против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В исковата молба се твърди, че срещу ищеца М. Б. е образувано досъдебно производство с пр.пр. на Районна прокуратура Велико Търново - Павликени ТОП-792/19 г. като е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2 т. 6, вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Досъдебното производство е приключено с мнение за предаване на съд и е внесен обвинителен акт, като е образувано НОХД № 148/2021 г. по описа на Районен съд Павликени. След проведеното съдебно производство същото е приключило с Присъда № 16/14.07.2022 г., с която подсъдимият М. Б. е признат за НЕВИНОВЕН по повдигнатите му обвинения. Районният прокурор е протестирал оправдателната присъда пред Окръжен съд Велико Търново. По образуваното ВНОХД № 403/2022 г. е постановено Решение № 141 от 19.12.2022 г. с което е отменена оправдателната присъда и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Образувано е НОХД № 364/22 г. - IV състав по описа на Районен съд Павликени. Делото е насрочено за разпоредително заседание на 28.02.2023 г. в което съда е прекратил производството по делото и е върнал същото на Районна покуратура Велико Търново. Районният прокурор е обжалвал с частна жалба разпореждането за прекратяване на делото от съда и връщане на същото в районна прокуратура. По образуваното ВЧНД № 212/23 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, последният е приел, че Определението за прекратяване на НОХД № 364/22 г. на Районен съд Павликени е правилно и целесъобразно и го е потвърдил. В хода на извършеното допълнително разследване М. Б. отново е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Досъдебното производство е приключило с мнение за предаване на съд на обвиняемия Б.. Районният прокурор с постановление от 15.09.2023 г. е прекратил производството, като е приел, че не може да се конкретизира кой от тримата обвиняеми е извършил конкретните престъпни резултати, изразяващи се в принуда и нанасяне на леки телесни повреди. Недоказано било кой от тримата обвиняеми е използвал огнестрелното оръжие, поради което прекратил производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК и чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1 НПК. С Определение № 203/07.12.2023 г. на Районен съд Павликени по ЧНД № 221/23 година е изменено Постановление на прокурора при ВТРП, ТО - Павликени по досъдебно производство от 15.09.2023 г. по ДП № 331/2019 г. по описа на МВР Павликени, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК е прекратено наказателното производство, да се счита за прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, п. 1 НПК. В продължение на 4 години в периода от 2019 г. до 07.12.2023 г. ищецът твърди, че е живял в абсолютен стрес, че е преследван за извършено тежко умишлено престъпление. Същият твърди, че е професионалист и е известен като такъв в бизнес средите. С повдигане на обвинение и внасяне на обвинителен акт за тежко умишлено престъпление, изнудване, същото е нанесло сериозни вреди върху авторитета му, както пред колегите му, така и пред многобройните клиенти, които обслужвал. Това е довело до сериозен психически стрес у него. На 29.06.2023 г. М. Б. след като е упълномощен от „Специализирана група „Сигурност“ ЕООД да предлага и сключва договори за охранителна дейност, предложил на „Булмакет ДМ“ ООД да извършва охранителна дейност на обект „Индустриален парк ЛВЗ" гр. Русе, но му било отговорено, че има нерешен окончателно наказателно-правен казус и му е отказано сключване на договор. Посредством това ищецът заявява, че е пропуснал месечно възнаграждение от 3 750 лева, или за периода от 01.07.2003 г. до образуване на настоящото производство пропуснатите ползи за ищеца са в размер на 13 месечни възнаграждения в общ размер - 48 750 лева. В тази връзка ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ ответника Прокуратурата на Република България да му заплати сумата в размер на 30 000 лв. - неимуществени вреди, ведно със законната лихва от влизане в сила на Определение № 203/07.12.2023 г. на PC Павликени - 14.12.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 48 750 лева, представляваща пропуснати ползи, както и 1 500 лева за имуществени вреди /заплатено адвокатско възнаграждение, видно от приложеният договор за правна защита и съдействие/, ведно със законната лихва от влизане в сила на Определение № 203/07.2023 г. - 14.12.2023 г. до окончателното изплащане. Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва така предявеният иск изцяло, по основание и размер. На първо място заявява, че ищецът не е обосновал претенцията си по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, тъй като към исковата молба не е приложил доказателства за влизане в сила на определението за прекратяване. Счита, че липсват доказателства органи на ПРБ да са извършвали други действия, освен правно регламентираните в Наказателния процес. Навежда доводи, че искът за обезщетение на имуществени вреди от неполучени трудови възнаграждения също е недоказан, тъй като не са представени доказателства ищецът да е упражнявал трудова дейност преди обвинението и да е получавал трудово възнаграждение, както и в какъв размер е било то. Не са приложени никакви доказателства за трудова заетост и професионална квалификация на ищеца и че същите са засегнати от воденото наказателно производство. Счита, че не са налице доказателства, които да установяват действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Оспорва иска за обезщетяване на неимуществени вреди като недоказан по основание и по размер. Същият не отговаря на критерия справедливост, дефиниран в чл. 52 ЗЗД. Противопоставя се на направеното искане за разпит на двама свидетели, тъй като не става ясно за какви обстоятелства ще свидетелства всеки от тях. Също моли да се изиска и приложи пр.пр. № ТОП- 792/19 г. по описа на Районна прокуратура Велико Търново - ТО Павликени. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното: Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 27.05.2020 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство пр. пр. на РП Павликени ТОП-792/19, за това, че на 26.08.2019 г. в землището на с. Върбовка, обл. Велико Търново, действайки в съучастие с Е.А. и Г.Е.Д., двамата от гр. Русе принудил Я.А.Я. и А.Я.А., и двамата от с. Върбовка, обл. Велико Търново да претърпят противно на волята им- вързани с белезници и заставени да лежат на земята, като употребил за това сила- хващане, връзване, нанасяне на удари по телата с палки и ритници, нож, бокс, бухалки, прострелване с огнестрелно оръжие, като деянието е извършено от лице, което се занимава с охранителна дейност престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Досъдебното производство приключило с мнение за предаване на съд и е внесен обвинителен акт, като е образувано НОХД № 148/2021 г. по описа на РС Павликени. С Присъда № 16/14.07.2022 г., постановена по НОХД № 148/2021 г. по описа на РС Павликени ищецът е признат за невиновен да е извършил престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 НК, Тази присъда е протестирана от Прокуратурата пред ОС Велико Търново. По образуваното ВНОХД № 403/2022 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново е постановено решение, с което е отменена оправдателната присъда и делото е върнато за разглеждане от друг състав. Образувано е НОХД № 364/2022 г. на РС Павликени. Делото е насрочено за разпоредително заседание на 28.02.2023 г., в което съдът с Определение № 46/28.02.2023 г. прекратил производството по делото и го върнал на РП Велико Търново, ТО Павликени. Това определение е обжалвано от страна на Прокуратурата и потвърдено от ОС Велико Търново по ВЧНД № 212/2023 г. В хода на извършеното допълнително разследване на 30.05.2023 г. ищецът отново е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Досъдебното производство приключило с мнение за предаване на съд на ищеца. Районният прокурор с постановление от 15.09.2023 г. прекратил производството като приел, че не може да се конкретизира кой от тримата обвиняеми е извършил конкретните престъпни резултати, изразяващи се в принуда и нанасяне на леки телесни повреди. Приел за недоказано кой от тримата обвиняеми е използвал огнестрелно оръжие, поради което прекратил производството на основание чл. 243, ал.1 , т. 2 НПК. С Определение № 203/07.12.2023 г. на РС Павликени по ЧНД № 221/2023 г. е изменено това Постановление, като съдът приел наказателното производство да се счита прекратено вместо на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 НПК. Представени са извлечения от електронни новини, публикувани на 21.10.2022г., с което се съобщава, че ще се разглежда делото, като е посочено „тартор на наказателния отряд е охранител“. Видно от представените доказателства, ищецът е член на Национално ловно – рибарско сдружение, за период 2019-2024г. като има издаден билет за лов. Представено е писмено предложение от ищеца, от името на Специализирана група „Сигурност“ ЕООД, до К.К. – риск мениджър в Булмаркет ДМ ООД и С.П. – заместник изпълнителен директор в Булмаркет Груп ООД, за физическа охрана на обект „Индустриален парк ЛВЗ – град Русе, с което предложение се прави предложение за охраната на този обект, в съответствие с осигурените брой лица за обход / в два варианта/, като е посочено, че цената подлежи на преговори. Видно от представения лиценз, на соченото дружество е издаден лиценз от МВР ГД „НП“ за извършване на охрана на имущество на физически или юридически лица на територията на град Русе. От представеното извлечение от електронно писмо, изпратено от С.П., е видно, че са водени преговори относно физическата охрана на обекта, но е посочено „Вие представлявате „Специализирана група Сигурност“ в качеството си на пълномощник с генерални пълномощни, включително да подписване търговски договори. В същото време имате нерешен окончателно наказателно – правен казус. При тази ситуация, обвързването на дружествата чрез търговски договор представлява неприемлив репутационен риск за „Индустриален парк ЛВЗ – град Русе“, който с ПМС е определен за стратегически важен обект от критичната инфраструктура на България“. По – долу е посочено, че за всички други обекти могат да се водят отделни преговори. От разпита на свидетеля Ангелова се установява, че през лятото на 2023г. излязла оферта за работа, за „ЛВЗ“ търсели охранителна фирма, която да обслужва дейността им, подготвили оферта, като свидетелят му помагала. Ищецът имал големи надежди, като после й показал отказ и бил много разочарован. По думите на същата свидетелка, във връзка с обвинението му „взели оръжието“, не можел да ходи на лов, не можел да се занимава с охранителна дейност. Той не можел да работи, което му смачкало самочувствието, свидетелката дори му помагала финансово. Това продължило около 5 години, поемал нискоквалифицирана работа. Станал затворен, нервен, избухлив, ограничил контактите с приятели. Няколко нощи преди заседание, не можел да спи, четял НК, притеснявал се. По повод публикациите, сочел, че всички свързвали статиите с него, започнали подигравки, хората го подпитвали, което повлияло на контактите му, срамувал се да излиза навън. Започнала да го боли глава,започнал до го боли стомах. Свидетелката, която живеела на семейни начала с ищеца, приключила отношенията си с него, защото той много се променил, не е същият човек. Преди умеел да контактува с хората, станал покрай обвиненията избухлив, нервен. Вече нямал и този хъс за работа. Преди мечтаели да закупят къща, много зле му се отразило отделянето от ловната дружинка, защото му „взели оръжията“ и след оправдаването му, не могъл да възстанови хобито си, изгубил желанието да ходи на лов заради отношението на хората, които също разбрали. Свидетелят К. познава ищеца от 1988г., когато като ученици тренирали заедно, станали приятели. Делото го сломило, тъй като той бил точен и коректен в работата си. Останал без работа, били му наложени ограничения във връзка с делото. Загубил много от сключените договори за работа, средствата му намаляли, променил се стандартът му на живот. Променил се от жизнерадостен на затворен човек. Стеснил се кръгът от приятелите му, единици останали при него. Свидетелят сочи, че му е помагал със средства. Планирал да създаде семейство, но връзката му се разпаднала с времето. Заедно започнали да правят планове, но целият живот на ищеца се преобърнал, което било преживяно изключително тежко от него. Имал изграден авторитет в град Русе, хората го търсели за охранителни дейности, разчитали на него, впоследствие се оттеглили, загубил работата си и бизнес възможности. Целият му живот се разпаднал. Мислел през цялото време за делото. Свидетелят също цитира изложеното в статията, като сочи, че ищецът му я е изпратил, доста тежко изживял публикацията, като в града се разбрало за изложеното в нея. Страните по делото не са ангажирали други доказателства, относими към правния спор, с който е сезиран първоинстанционният съд. Предявен е иск за ангажиране на отговорността на държавата чрез ПРБ за вреди, претърпени от повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, по което образуваното наказателно производство е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. / чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ/. Видно от приложените по делото писмени доказателства, с постановление от постановление от 26.8.2019г. ищецът е привлечен като обвиняем , като с постановление от 14.9.2023г. на Прокуратурата, наказателното производство срещу ищеца е било прекратено изцяло, като същото постановление е връчено на 13.10.2023г.. Отговорността на Прокуратурата по реда на ЗОДОВ е обективна – ответникът – процесуален субституент на Държавата по ЗОДОВ, отговаря за повдигнатото и поддържано обвинение, за което деянието не е престъпление. С т.7 от ТР № 3/22.4.2005г на ВКС, още при действието на отменения ЗОДВПГ се прие, че Прокуратурата отговаря за правната преценка дали деянието съставлява престъпление или не. Съдът намира, че двете обективни предпоставки за ангажиране на ответника са налице - на ищеца е повдигнато и поддържано обвинение, за което с влязъл в сила акт, Прокуратурата е приела, че деянието не е престъпление. Според разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, съдът намира следното. При преценка размера на обезщетението за тях, съдът прецени следните правно релевантни обстоятелства , съобразно указанията, дадени в т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС въз основа на какви обстоятелства съдът преценява критериите за понятието "справедливост", а именно: продължителността на воденото наказателно производство, неговият характер, вида и тежестта на деянието, за което е повдигнато обвинение и дали е „тежко“ умишлено деяние, както и отражението върху живота на обвиненото лице, което преди наказателното производство се е ползвало с добро име сред близки и познати . Изложеното е намерило израз в утвърдената практика на ВС и ВКС, както следва: ППВС № 4/23.12.1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 397/05.04.2017 г. по гр. д. № 5182/2016 г., IV г. о., решение № 834/19.06.2014 г. по гр. д. № 2378/2014 г., IV г. о., решение № 156/21.06.2017 г. по гр. д. № 5182/2016 г., IV г. о.; решение № 319/17.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2829/2015, IV г. о.; решение № 36/31.03.2022 г. по гр. д. № 2110/2021 г., III г. о. и др. В нея е прието, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т. 11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства, имащи значение за причинените от незаконното обвинение вреди - болки и страдания, преценени с оглед обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Съгласно трайно установената задължителна практика, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. В тази задължителна практика на ВКС изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконното обвинение, по което ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. Прието е също така, че като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Изтъкнато е и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а "справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. В изпълнение на изложеното, съдът взе предвид следното: престъплението, за което е повдигнато обвинение, е „тежко“ по смисъла на чл.93,т.7 НК- предвиждащо лишаване от свобода повече от пет години, повдигнато е обвинение за извършванеот на едно престъпление. Липсват доказателства на ищеца да е наложена мярка за неотклонение, но предвид характера на престъплението, се установи, че на ищеца е отнето законно притежавано оръжие. Установи се, че ищецът – управител на дружеството „Специализирана група за сигурност“ ЕООД ЕИК 207332555, дружество, регистрирано през 4.2023г. с управител – ищецът, е отправил оферта за физическа охрана на обект „Индустриален парк ЛВЗ – град Русе, която оферта е отказана с имейл, поради висящото наказателно производство. Установи се, че ищецът се е ползвал с добро име в професията си, както и че наказателното обвинение е станало медийно известно. Продължителността на наказателното преследване- считано от датата на привличането на ищеца като обвиняем – 12.8.2019г. до влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство – 14.12.2023г. – страните не спорят, че постановлението е обжалвано, поради което и същото влиза в сила с изтичане на срока за обжалването му, който е неясно кога е изтекъл – липсват доказателства затова, но към приключване на съдебното дирене пред СГС, се представя заверен от Прокуратурата препис / т.е. ( 4 г.., 4 месеца и 2 дни), тежестта на обвинението, по което е повдигнато обвинение (обвинението за „тежко” престъпление по смисъла на/ чл.93,т.7 НК- предвиждащо лишаване от свобода повече от пет години), като следва да се отчете отражението на тези обстоятелства върху психиката на ищеца и факта, че през тези 4 г.., 4 месеца и 2 дни той е бил със съзнанието, че го го грози присъда, която може да включва присъда с наказание лишаване от свобода. Не е налице хипотезата, предвидена в чл.5 ЗОДОВ – увреждането да е причинено по изключителна вина на пострадалия- не се събраха никакви доказателства в тази насока. Съгласно Конституцията на Република България всяко лице е невиновно до доказване на противното с влязла в сила присъда, като Прокуратурата е органът на държавата, който действа в защита на законността – в това число, което означава, че следи и за интересите на правосъдието. На собствено основание, единствено в правомощието на Прокуратурата на Република България, съгласно разпоредбата на чл.243,ал.1,т.2 НПК, в редакцията към постановяване на постановлението от СГП, е на досъдебната фаза да прецени дали деянието, за което е повдигнато обвинението, е престъпление или не. Не е в интерес на правосъдието да бъдат повдигани и поддържани обвинения, които не са престъпления. При определяне на интензитета на неимуществените вреди, съдът съобрази, че обезщетението е интегрално, включва в себе си съобразяване и на продължителността на цялото производство, включително срока по чл.2б ЗОДОВ. От особено значение за определяне на вредите е обстоятелството, че наказателното преследване против ищеца е продължило 4 г.., 4 месеца и 2 дни, която продължителност е оправдана с оглед фактическата и с оглед правната сложност на воденото разследване – по делото са ангажирани доказателства за множество извършени действия по разследването, за използването на множество способи на доказване, обвинени са множество лица. Макар да се установи, че производството е отразено в медиите, не се установи това обстоятелство да се дължи на изявлението на Прокуратурата на Република България за воденото разследване – в представената статия липсва цитат на представител на ответника. Ето защо, медийното отразяване на производството не следва да се съобразява при определяне на обезщетението. Установи се, че ищецът за целия период се е фиксирал в обвинението, то е променило всички аспекти на живота му – отразило се е както на личната му сфера, като сериозната му връзка е била прекратена, заради цялостната промяна в личността му, така и във финансовата сфера – ищецът за целия период е бил принуден да се издържа от заеми, от нископлатена и епизодична работа, така и в рамките на свободното му време – довело е до отдръпване на близките му, от които са останали единици, както и до лишаването на ищеца от хобито му – лова. Последното, дори и след приключване на производството, не е могло да се възстанови, заради отношението на ловната дружинка и нуждата ищецът да обяснява, че не е виновен. По делото са установени следните обстоятелства, които налагат по-висок размер на обезщетението: обвинението е за тежко престъпление по смисъла на НК; възрастта на ищеца –на 48 години към повдигането на обвинението; чисто съдебно минало; преживяванията на ищеца по повод незаконното обвинение – безспорно незаконното обвинение е било стресово за ищеца; претърпял е негативни емоции и страх за бъдещото развитие на производството; намалила е социалното си общуване, както и особено тежките последици за него: загуба на сериозна връзка, трайна промяна в личността на ищеца, загуба на професия и реноме, обстоятелството, че обвинението е за деяние, повдигнато по отношение на лице, което извършва охранителна дейност – област, в която ищецът е утвърдил добро име, което е довело до съсипването на бизнеса му, както и обстоятелството, че ищецът е загубил правото да носи оръжие във връзка с това обвинение за периода на обвинение. По делото са установени следните обстоятелства, които налагат по-нисък размер на обезщетението: Липсват данни за наложена мярка за неотклонение и наложени други ограничения в рамките на наказателното производство. Разумна продължителност на производството, отличаващо се с висока фактическа и правна сложност и срещу 3 обвинени лица, което е приключило в рамките на сочения период. Ищецът е оправдан при първото разглеждане на делото, на първа инстанция и спрямо него никога не е постановявана осъдителна присъда; медийната разгласа по случая, обоснована с високия обществен интерес към разследването, не е свързана с изказвания на ответника; следва да се съобразят и обществено-икономическите условия към 26.8.2019 година, които сочат на МРЗ в размер на 560 лв. и общ годишен доход средно на лице от домакинство в размер на 6720лв. Не се установиха други обстоятелства - други водени наказателни производства, за които да има влязла в сила присъда, ищецът да е осъждан по други обвинения, или други водени производства по ЗОДОВ. Поради изложеното, като се съобрази и икономическата обстановка в страната, съдът намира, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, доказани по делото, е обезщетение в размер на 30000лева – до пълния предявен размер или 15338,76евро , което води до основателност на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Претенцията за лихва за забава се дължи, считано от 14.12.2023 г. /влизане в сила на окончателния акт /до окончателното изплащане на сумата. По претенцията за имуществени вреди – същата е разграничена на две притезания : пропуснати ползи и сторени разходи по наказателното производство. Претенцията за пропуснати ползи е изцяло недоказана, поради следното. Съгласно разпоредбата на чл.51 ЗЗД, деликвентът дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пропуснатата полза е неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, респективно на увреденото от деликта лице. На обезщетяване подлежат само реалните вреди, т.е. правото на обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични, тъй като обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване. Възможността за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза. Дали пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на обективни факти от действителността, коитоподлежат на доказване и от които произтича тази възможност. Тъй като законът изисква реално настъпила вреда, за да възникне правото на обезщетение, предположението за наличието на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да почива на логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението, както е и прието с тълк. решение № 3/2012 г. по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 3/2021г. на ВКС. При изложеното, следва да се съобрази обстоятелството, че видно от кореспонденцията с „Булмаркет ДМ“ ООД – както предложението, така и електронното писмо – отговор по него, ищецът, като управител на дружество „Специализирана група „Сигурност“ ЕООД е предложил определени условия на насрещната страна, които да доведат до сключване на договор. Въпреки че насрещната страна е отговорила, че не приема офертата, заради неразрешения наказателно – правен казус, преди предложението не е бил сключен друг договор с това дружество / поне не се твърди, нито се представят доказателства/ - не се касае за продължаване на срок на действащ договор, за да може да се извлече закономерност, че дружеството, управлявано от ищеца, че пропусне тази полза. На следващо място, възнаграждението по договора за охрана се дължи на дружеството, не лично на ищеца. На последно място, и в самата оферта са посочени различни предложения за цена по договора, който следва да се сключи, както и че цената ще подлежи на допълнително договаряне. Следователно, не може да се приеме, в рамките на отношенията по свободно договаряне, че договор е щял да бъде сключен, ако против ищеца нямаше наказателно производство и тази претенция е недоказана. Претенцията за възстановяване на имуществени вреди – сторени разходи за адвокатска защита, е доказан, видно от представения договор за правна защита и съдействие, сключен за защита по наказателното дело, с отбелязване, че сумата 1500лева е платена в брой, ето защо, вземането е доказано и следва да се възстанови, ведно със законна лихва от датата 14.12.2023г. По разноските на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Ответникът следва да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв респ. други сторени разноски, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е сторил разноски в размер на 10 лв. – ДТ, която следва да бъде възложена в тежест на ответника, изцяло, защото таксата е проста, а не пропорционална. Представен е и договор за правна помощ, установяващ, че за защита е заплатена сумата 3000лева за един адвокат. Възражението за прекомерност на ответната страна е неоснователно – делото е с нормална както фактическа, така и правна сложност. При съобразяване на решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., следва да се приеме, че ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, не следва да се прилага, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен / така се приема в определение № 2995/13.6.2024г. по ч.гр.д.№ 991/2024г. на ВКС/, което би било мотив съдът да не прилага Наредбата,който случай би бил, ако платената сума чувствително надвишава предвидения минимален размер - чл.7,ал.2,т.4 НВАР. От сумата 3000лева, съразмерно на основателната част на претенцията, се присъжда сумата от 1177,57лева. По размерите в диспозитива. Към момента на постановяване на решението по делото, считано от 1.1.2026г., официалната парична единица в Република България е евро. Въпреки че към датата на приключване на устните състезания пред съда, официалната парична единица е била лева, това обстоятелство е настъпило към датата на постановяване на решението. Тези разсъждения касаят претенцията в лева, както и претенцията за разноски. За тези претенции, съдът намира следното. С чл.11, ал.1 от закона за въвеждане на еврото в Република България е предвидено, че въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти, с позовавания и препратки към лева. По смисъла на чл.1 от Регламент /ЕО/ 974/1998г., решението е „правен инструмент”, ето защо, в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Това означава, че посочването на претенциите на страните в лева, следва да остане в решението в лева, като в скоби се посочи и стойността в евро, което , към произнасянето на съда, е официалната парична единица в Република България. Следва да се приложи разпоредбата на чл.12 от ЗВЕ, която гласи: Чл. 12.