Определение № 4668 от 20.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4914/2024 г.

Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба от 15.07.2025 год. на касатора М. Т. М., в която се съдържа искане за изменение на постановеното по реда на чл. 288 ГПК по настоящото дело определение № 3080 от 16.06.2025 год. в частта му за разноските. Касаторът поддържа на първо място, че по делото няма доказателства, че насрещната страна е направила разноски за адвокатско възнаграждение, като не бил представен и списък на разноските. На второ място, счита, че дори и да се приеме, че адвокатският хонорар е дължим, то същият следва да бъде намален от 1 400 лв. на 100 лв., доколкото единственото извършено от адвоката процесуално действие е подаването на отговор на касационната жалба и делото е решено в закрито заседание с определение за недопускане на касационно обжалване. Т.е. делото не разкрива фактическа и правна сложност, като възнаграждението трябва да бъде съобразено с реално положения от адвоката труд, с оглед даденото разрешение с решение от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 год. на СЕС. Ответната страна „Джи Ай Груп“ ООД счита, че искането следва да се остави без уважение. Поддържа, че е представил списък на разноските, както и препис от платежно нареждане за заплащането на адвокатския хонорар, а претендираният размер на адвокатското възнаграждение не е прекомерен. Предмет на спора са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, като към момента на сключване на договора за правна помощ минималната работна заплата за страната е 933 лв. – от значение за минималния размер на адвокатското възнаграждение за всяка от първите две претенции /чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год./, а съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, минималното възнаграждение по третата претенция възлиза на 607.84 лв. Възнаграждението за изготвяне на отговор за касационна жалба, определено по правилото на чл. 9, ал. 3 от Наредбата, с включен ДДС, е в общ размер на 2 226.46 лв. /839.70 лв. + 839.70 лв. + 547.06 лв./. Уговореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение е в по-нисък размер, а именно 1 440 лв. – с включен ДДС. В случая касационната жалба е с обем от 5 страници, а изложението на основанията за допускане на касационно обжалване – 9 страници, с 8 точки, съдържащи твърдения за различни нарушения на материални и процесуални правила при постановяване на въззивното решение. Работата по проучването им изисква специални знания, адвокатски опит, добро познаване на материалното и процесуалното право. Отделно от това за обосноваване на отговора е необходимо внимателно запознаване с експертното заключение на извършената в първоинстанционното производство експертиза, протоколите от заседанията в това производство, както и със значителен обем съдебна практика по различни въпроси, поставени от касатора. Подаденият отговор на касационната жалба е конкретен, ясен и по същество. Страната, получила справедливо решение в своя полза, не следва да понася тежестта от това, че била ангажирала квалифициран адвокат за защитата си, а невъзлагането на разноските за адвокатско възнаграждение на загубилата страна може да насърчи неоправданото подаване на искове само с цел да се навреди на изправната страна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното: Искането е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежна страна и в рамките на законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /в частност в едномесечния срок от постановяване на определението по чл. 288 ГПК/. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Касационното производство е образувано по касационна жалба на ищеца М. Т. М. срещу въззивно решение № 3770 от 10.07.2023 год., постановено по гр. дело № 5636/2022 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-А с-в, с което, като е потвърдено решение № 1127 от 15.02.2022 год., постановено по гр. дело № 40125/2021 год. по описа на Софийски районен съд, ГО, 69 с-в, са отхвърлени предявените от М. Т. М. срещу „Джи Ай Груп“ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ със заповед № 205 от 26.09.2018 год. на управителя на ответното дружество, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „общ работник“ и за осъждане на ответника да заплати сумата от 3 078.36 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 26.09.2018 год. до 26.03.2019 год. и е разпределена отговорността за разноските по делото. Ответната страна „Джи Ай Груп“ ЕООД е подала, чрез упълномощен адвокат, отговор на касационната жалба, с който е поискала и присъждането на направените разноски, като е представила фактура от 19.11.2024 год. и платежно нареждане, от който е видно, че е заплатила адвокатски хонорар в размер на 1 440 лв. /с включен ДДС/. С определението по настоящото дело № 3080 от 16.06.2025 год. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и касаторът е осъден да заплати на ответника направените разноски в касационното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 440 лв. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 год., ОСГТК, само заплатените разноски подлежат на присъждане и страната, която претендира разноските, трябва да докаже плащането им. В случая е договорено, че адвокатското възнаграждение следва да бъде заплатено по банков път, като ответникът е представил съответен банков документ – платежно нареждане, удостоверяващ плащането. За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат, само когато страната, поради развитието на процеса, не е могла да вземе участие в него – без открити заседания /например в производството по чл. 288 ГПК/ или без надлежно осъществена размяна на книжа, и тогава тя може след прекратяване на производството да заяви възражение за прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК /определение № 36 от 26.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5936/2014 г., I г. о., ГК, определение № 60180 от 23.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 562/2021 г., IV г. о., ГК/. От даденото разрешение с решение от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 год. на СЕС по преюдициално запитване, което е задължително за съдилищата – чл. 633 ГПК, следва, че при направено искане за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа /с предишно наименование Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир, но не обвързват съда. Дължимият размер на разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде определен в тези случаи при съобразяване на предмета на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. В практиката на ВКС, обективирана в определение № 151 от 9.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5951/2015 г., III г. о., ГК, определение № 821 от 23.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5438/2015 г., IV г. о., ГК, определение № 732 от 28.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5545/2016 г., IV г. о., ГК, определение № 240 от 19.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3430/2019 г., III г. о., ГК, определение № 91 от 2.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2350/2019 г., IV г. о., ГК, определение № 4090 от 14.12.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4696/2023 г., III г. о., ГК, безпротиворечиво се приема, че минималното адвокатско възнаграждение при обективно съединяване на искове за отмяна на уволнение и за възстановяване на предишната работа /чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ/ е общо и се определя според минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на определянето му от адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал. 3 ЗАдв. Когато тези искове са съединени с иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа /чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 255, ал. 1 КТ/, който е оценяем, по него на адвоката се следва отделно възнаграждение по реда чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 год. Така минималното възнаграждение се определя сумарно – минимална месечна заплата /по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ/ и възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от Наредбата по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, съобразно цената му. В частност адвокатското възнаграждение по исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на предишната работа възлиза на 933 лв., в какъвто размер е минималната работна заплата към м. юни 2024 год., когато е бил уговорен и заплатен хонорара. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ възлиза на 607.84 лв. Касационната жалба на ищеца съдържа оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, евентуално за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Поставени са седем правни въпроса, по първите шест от които се твърди допуснато противоречие с практиката на ВКС, а по отношение на седмия въпрос – че е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Релевирано е и основанието за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. Пет от формулираните въпроси са били неотносими към спора. С подадения отговор са изложени обосновани аргументи за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и съображения за неоснователност на поддържаните основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Действителният обем на предоставената правна защита /с предмет изготвяне на отговор на касационната жалба/, преценен във връзка с фактическата и правна сложност на делото, налага извода, че размерът на заплатения от ответника адвокатски хонорар – 1 440 лв. /1 200 лв. + 240 лв. – ДДС/, не е прекомерен – същият е в рамките на минималния по чл. 9, ал. 3 от Наредбата /редакция на нормата към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, Изм. – ДВ, бр. 88 от 2022 год./ – 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 1 200 лв. Ето защо искането на касатора по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде оставено без уважение. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение