Определение № 8952 от 27.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8370/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от УМБАЛ „Проф. д-р. Александър Чирков“ ЕАД, представлявана от изпълнителния директор проф. д-р. Д. Петков, д.м.н., чрез пълномощник главен юрисконсулт С. Бонева, срещу Определение № 4626/01.06.2023 г., постановено по адм. дело № 3251/2023 г. по описа на Административен съд – София – град, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу писма с изх. № 22-2477-42/1/18.07.2022 г., № 22-2777-72/04.11.2022 г. и № 22-2477-13/17.02.2023 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса и е прекратено производството по делото. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа становище, че обжалваните писма носят белезите на административен акт. Излага се теза за неизпълнение на задължение на органа за издаване на заповед за налагане на санкции по реда на чл. 76, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Развиват се съображения, че при издаване на заповед за налагане на санкции, лечебното заведение ще може да я обжалва извън пътя на исковото производство. Частният жалбоподател приема, че за лечебното заведение съществува възможност за предявяване на претенция по реда на исковото производство, но намира, че това ще отнеме време и съответно ще се наложи да се заплащат разноски. Иска се отмяна на обжалваното определение и продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – директор на Столична здравноосигурителна каса, чрез процесуален представител гл юрисконсулт Т. Колева, оспорва основателността на частната жалба. Поддържа становище, че Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не заплаща дейност, която не е подадена в ежедневните файлове и не е приета от информационната система на НЗОК в сроковете по чл. 366, ал.5 и ал.8 от НРД за Медицински дейности 2020 г. – 2022 г. Посочено е, че в такива хипотези не се издава заповед за налагане на санкции, а историите на заболяване не се заплащат. Иска се отхвърляне на частната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното определение. Върховният административен съд – шесто отделение, при извършената проверка на обжалваното определение по реда на чл. 218 АПК, във връзка с чл. 236 АПК, приема за установено следното: Частната жалба като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд са писма с изх. № 22-2477-42/1/18.07.2022 г., № 22-2777-72/04.11.2022 г. и № 22-2477-13/17.02.2023 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК). В жалбата се твърди, че в резултат на проверка приключила с Протокол № РД-18-820-1/22.07.2021 г., 10 /десет/ броя история на заболяванията (ИЗ), чиято стойност е в размер на 86 206.10 лева, са предложени за незакупуване от НЗОК. Жалбоподателят развива тезата, че правният му интерес от оспорване е обусловен от обстоятелството, че в писмата се потвърждават констатациите на проверяващите, във връзка с липсата на основание за заплащане на УМАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“ ЕАД, стойността на неодобрените от НЗОК медицински дейности по 10 броя ИЗ. Сочи, че съгласно разпоредбите на Закона за здравното осигуряване такова потвърждение се извършва задължително под формата на административен акт - заповед, която може да се обжалва по реда на АПК. Намира, че разписаното задължение на директора на СЗОК да издаде мотивирана заповед по реда на чл. 76, ал. 3 ЗЗО, дава основание да се счита, че издадените писма са нищожни, поради липсата на законоустановената форма и могат да се оспорят безсрочно. Първоинстанционният съд намира жалбата за недопустима поради липса на годен за обжалване административен акт. Предвид характера на писмата съдът приема, че същите не носят белезите на административен акт, тъй като с тях не се създават права или задължения, или се засягат права и законни интереси. Изявлението на административния орган в случая е с уведомителен характер, че не са налице основанията за заплащане на медицинските дейности по 10 броя ИЗ. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към относимата правна уредба, първоинстанционният съд обосновава извод, съобразно който материалноправното основание, въз онова на което лечебното заведение може да претендира сумата, е сключеният между него и НЗОК индивидуален договор. Съгласно разпоредбата на чл. 45а, ал.4 ЗЗО договорът е административен, като в съответствие с чл. 19ж, ал.1 АПК споровете относно действителността, изпълнението, изменението или прекратяването на административните договори се решават от компетентния административен съд, в съответствие с предвиденото в чл. 80 ЗЗО. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон. В нормата на чл. 19а АПК е посочено, че в производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, само когато е предвидено в специален закон. Административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации, сключва се в писмена форма и съдържа: страни, предмет и съдържание, дата на сключване и подписи на страните, ако друго не е предвидено в специален закон. Съгласно чл. 19ж, ал. 1 АПК споровете относно действителността, изпълнението, изменението или прекратяването на административните договори се решават от компетентния административен съд. Споровете се разглеждат по реда на дял трети от АПК "Производства пред съд". Съгласно чл. 45а, ал. 1 ЗЗО, административният договор с физически или юридически лица по чл. 45 се сключва, изменя и прекратява съгласно закона, националните рамкови договори и анексите към тях, приети по реда на този закон. Нормата на чл. 45а, ал. 4 от ЗЗО предвижда, че договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна каса по чл. 45 с физически или юридически лица, са административни договори. Съдържанието на процесните писма, налага да се приема, че същите не представляват индивидуален административен акт по смисъла чл. 21 от АПК, с който се налага санкция или писмена покана за неоснователно получени суми. Спорът е относно изпълнението на договорни задължения, а не относно прилагане на административноправни норми. Освен това няма предвидена процедура за издаване на такъв акт - отказ за заплащане на суми, който да подлежи на обжалване по административен ред. Съгласно чл. 80 от ЗЗО споровете по изпълнение на договорите между НЗОК, РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ се решават по съдебен ред, ако не се стигне до съгласие чрез арбитраж. Цитираната разпоредба се отнася за всякакво неизпълнение на договорите, извън актовете по санкциониране. Неплащането на суми по договора не може да бъде приравнено на административен акт. В качеството му на юридически факт то сочи неудовлетворено притезание за частно вземане и реализирането му. В този смисъл е и трайно установената практика на Върховния административен съд (Определение № 2442 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 15/2018 г., VI о., Решение № 4229 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9162/2020 г., VI о., Определение № 8318 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6866/2018 г.; Определение № 6147 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4974/2018 г., VI отд.; определение № 6757 / 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3803 / 2019 г. VІ о. и др.). Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно извежда, че отсъства абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване. При наличие на основанието по чл. 159, т.1 АПК, във вр. с чл. 236 от АПК за процесуалната недопустимост на жалбата, първоинстанционният съд законосъобразно оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. Не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 - во, пр. 1 - во, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд – шесто отделение,