Решение № 13270 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16681/2013 г.

Решение № 13270 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16681/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - град Варна против решение № 2666/28.10.2013 г., постановено по адм. дело № 3085/2013 г. на Административен съд град Варна, с което е отменена негова заповед № З-43/31.07.2013 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - Радко Господинов Кръстев от град Варна, чрез пълномощника си адв. Ковачев от ВАК е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд град Варна е била заповед № З-43/31.07.2013 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Варна, с която на Радко Господинов Кръстев, изпълняващ длъжността "полицай - младши автоконтрольор" в група " Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" от сектор "ПП" към ОД на МВР Варна е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца, за извършено нарушение на служебните си задължения, изразяващи се в неизвършване в пълнота на действия по документиране и разследване на пътно-транспортно произшествие, състояло се на 31.07.2012 г. около 22.00 часа в град Варна между два паркирани леки автомобила, собственост на лицата Венцислав Василев Минчев и Стилияна Мирославова Романова и трети автомобил, управляван от неизвестен водач, напуснал местопроизшествието. Според мотивите на заповедта, полицай Кръстев не е изискал сведения от свидетели-очевидци на произшествието, което е било необходимо за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и не е извършил оглед на паркираните автомобили, като с тези действия е допуснал небрежност в служебната си дейност. Решаващият съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед, и които се съдържат в съпътстващите и приложени като част от административната преписка доказателства, не обосновават извършване на нарушения от страна на полицай Кръстев. При установената фактическа страна по спора е приел, че при произнасянето си административният орган не е приложил правилно материалния закон, а именно посочените като правно основание за издаването на заповедта разпоредби на чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, чл. 224, ал. 1 и ал. 2, и чл. 228, т. 4 от ЗМВР. Според съда дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е обсъдено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, не е установена и доказана. Административният орган не е доказал виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на държавния служител, за което следва да носи дисциплинарна отговорност. Поради това поведението му е неправилно квалифицирано, съобразно разпоредбите на закона, правилника за неговото приложение, в хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, и с чл. 228, т. 4 от ППЗМВР. Освен това заповедта е издадена след изтичане на преклузивния двумесечен срок по чл. 225, ал. 1, предл. 1 от ЗМВР, което нарушение съдът е приел като едно от основанията за отмяната й. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Незаконосъобразни са правните изводи на първоинстанционния съд за неспазване на срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР , която предвижда, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Двумесечният срок се включва в едногодишния такъв, което води до извода, че дисциплинарнонаказващият орган може да упражни правомощията си да наложи дисциплинарно наказание най-късно до изтичане на една година от извършване на нарушението, независимо дали то е открито в двумесечния срок. Съгласно обстоятелствата, посочени в оспорената заповед, Кръстев е наказан за небрежност при изпълнение на служебните си задължения по отношение на ПТП, настъпило на 31.07.2012 г., която дата следва да се счита като начална за неизпълнението, продължило и след това до 15.05.2013 г. Следователно едногодишния срок от извършване на дисциплинарното нарушение, следва да се брои от посочената дата 31.07.2012 г. Дисциплинарното наказание следва да бъде наложено най-късно до 31.07.2013 г., когато е издадена оспорената заповед. Ирелевантен е в случая двумесечния срок от узнаване на нарушението от страна на административнонаказващия орган, предвид включването му в едногодишния срок, както е посочил съда. Не налице нарушение на разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР и на това основание първоинстанционният съд неправилно е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Необосновани са и правните изводи за материална незаконосъобразност на заповедта, поради недоказаност на нарушенията и липса на умисъл за извършването им от страна на служителя на МВР. Приложимите разпоредби, които административният орган твърди, че не са спазени от служителя на МВР са разпоредбите на чл. 125а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и чл. 9 от Наредба № I-167/2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития с МПС . Съгласно разпоредбата на чл. 125а, ал. 1 от ЗДвП службите за контрол на Министерството на вътрешните работи издават протокол за посещението по чл. 125 на мястото на пътнотранспортното произшествие. Ежемесечно до 25-о число на месеца Министерството на вътрешните работи предоставя на Информационния център към Гаранционния фонд по чл. 287 от Кодекса за застраховането информация, съдържаща индивидуализирани данни по реда на наредбата по ал. 2, за причинените през предходния месец пътнотранспортни произшествия и за участниците в тях. Чл. 9 от Наредба I-167/2002 г. установява задълженията на органите на МВР по отношение на случаите на ПТП, които не са посетени на място, и предвижда, че в тези случаи се издава протокол за ПТП, когато водачът е уведомил компетентната служба на МВР в срок 24 часа и е подадено писмено заявление от участника в седемдневен срок от настъпване на събитието в поделението на МВР, на чиято територия е настъпило събитието. Контролните органи разследват събитието и издават протокол. Действително и в двете разпоредби не са предвидени конкретни срокове за изпълнение на задълженията от страна на органите на МВР, но тълкуването им води до извода, че тези срокове следва да бъдат разумни и съобразени с целта на издаване на протокол за ПТП, а именно възстановяване на щетите на автомобила от страна на застрахователните органи. Настъпването на ПТП е станало на 31.07.2012 г., за него е съобщено на органите на МВР на същата дата от собствениците на два от участващите автомобили в ПТП и няма спор, че местопроизшествието не е посетено от служители на МВР - Варна. На 1.08.2012 г. са подадени заявления от Венцислав Минчев и Стилияна Романова - собственици на двата автомобили за издаване на протокол за ПТП, с което е изпълнено изискването на чл. 9 от Наредбата. На 3.08.2012 г. е възложено изпълнението на функциите по издаване на протокол на полицай Кръстев, който на 4.08.2012 г. е изготвил докладна записка до началника на сектор "ПП" при ОД на МВР Варна преписката да бъде изпратена на отдел "ПП" при СДВР, тъй като третият участник в ПТП /Румяна Аршинкова/ е с местожителство в град София и не може да бъде намерена на посочения адрес и телефон. От тази дата до 13.03.2013 г., когато заявителят Венцислав Минчев е подал жалба за неиздаден протокол, Кръстев не е извършил никакви действия по възложената му преписка и едва по повод на жалбата на 15.05.2013 г. е изпратил напомнително писмо до СДВР. При така събраните доказателства по делото, които не се оспорват от страните, настоящият съдебен състав намира, че касационното оплакване за необсъждане на всички доказателства е основателно. Налице е доказано бездействие от страна служителят на МВР при изпълнение на служебните му задължения, което правилно е било квалифицирано от административнонаказващия орган като "небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед" по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР Бездействие за период от 9 месеца не може да се приеме за разумен срок, в който следва да бъде издаден протокол за ПТП, при липса на причини, които да са непреодолими. Спазени са и изискванията на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР от страна на административнонаказващия орган, който при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Предвид на изложеното, неправилно АС Варна е приел, че не са били налице материалноправните основания за издаването на заповедта за дисциплинарно наказание, което е основание за нейната отмяна. С оглед на това оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, като се отхвърли жалбата на Радко Господинов Кръстев срещу заповед № З-43/31.07.2013 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Варна, с която му е наложено дисциплинарно наказание ""писмено предупреждение" за срок от шест месеца. Разноски от касационния жалбоподател са поискани само за касационната инстанция, поради което в полза на ОД на МВР Варна следва са бъде присъдена сумата от 400 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение на пълномощника му, на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,