Определение № 9474 от 15.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10931/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуален кодекс. Образувано е по частна жалба на „Емили лукс“ ЕООД против определение № 2309/13.09.2023 г., постановено по адм. д. № 1480/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на „Емили лукс“ ЕООД срещу ревизионен акт № Р-02000222002246-091-001/14.12.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Бургас, отменен с решение № 67 от 13 юли 2023 г. на директора на дирекция „обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас в частта му на установените задължения по ЗДДС над размера от 9238, 99 лв. до 16 950 лв., заедно с лихви за просрочие, а именно по отношение на главница в размер на 6956, 01 лв. и лихва в размер на 3646, 40 лв., за данъчен период от 01.09.2017 г. до 30.09.2017 г. Частният жалбоподател обосновава изводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон – основание за обжалване по чл. 209, т. 3 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Ответната страна – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, срещу определение, което подлежи на обжалване по реда на чл. 229 от АПК, допустима е, разгледана по същество е основателна. С определението, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред тази съдебна инстанция, е оставена без разглеждане жалбата на „Емили лукс“ ЕООД срещу ревизионен акт № Р-02000222002246-091-001/14.12.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Бургас, отменен с решение № 67 от 13 юли 2023 г. на директора на дирекция „обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас в частта му на установените задължения по ЗДДС над размера от 9238, 99 лв. до 16 950 лв., заедно с лихви за просрочие, а именно по отношение на главница в размер на 6956, 01 лв. и лихва в размер на 3646, 40 лв., за данъчен период от 01.09.2017 г. до 30.09.2017 г. Първоинстанционният съд е приел, че търговското дружество е оспорило начина и реда, по който органите по приходите са определили дължимия ДДС. В жалбата си дружеството е посочило, че след като е налице сделка между свързани лица, следва да намери приложение чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, като данъчната основа се определи върху всичко, което купувачът е заплатил при сделката, или това е сумата в общ размер от 55 433, 96 лв. с ДДС – данъчна основа 46 194 97 лв. и ДДС в размер на 9238, 99 лв. Според първоинстанционния съд, с подадената жалба по административен ред, дружеството само е определило съответния размер на данъчната основа и дължимия ДДС. По този начин, според първоинстанционния съд, правилно решаващият административен орган е приел, че предмет на оспорване са само допълнително определените задължения по ЗДДС за данъчен период м.09.2017 г. в размер над 9238, 99 лв. заедно с лихвите за просрочие. С решението си решаващият административен орган е отменил ревизионния акт в тази част, поради което, Административен съд Бургас е направил извода, че той не подлежи на съдебно обжалване по реда на чл. 156, ал. 3 от ДОПК, доколкото в останалата му част не е бил обжалван по административен ред. Първоинстанционният съд е приел, че в жалбата си до съда, дружеството излага твърдения, че данъчната основа по сделките следва да е в друг размер, съответно дължимият ДДС следва да е в размер на 3216, 67 лв., лихвата следва да е в размер на 1961, 73 лв. Определението е неправилно. С ревизионен акт № Р-02000222002246-091-001/14.12.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Бургас, за периода 01.09.2017 г. – 30.09.2017 г. на „Емили лукс“ ЕООД са установени задължения за ДДС в размер на 16 195 лв. и лихви в размер на 220, 45 лв. Съобразно мотивите на ревизионния акт, определени са по реда на чл. 122 от ДОПК допълнително облагаеми доставки вследствие на неотчетена продажба на собствени недвижими имоти между свързани лица, като същите са облагаеми съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, във връзка с нови сгради съгласно §1, т. 5, б. „б“ от допълнителните разпоредби от ЗДДС и следва да бъдат по пазарни цени съгласно чл. 27, ал. 3, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. Общата пазарна цена на имотите е определена в размер на 97 170 лв. данъчната основа е 16 195 лв., данъкът е определен по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. С ревизионния акт е определен ДДС за довнасяне в размер на 16 195 лв. и дължими лихви в размер на 8269, 11 лв., изчислени към 26.10.2022 г., датата на издаване на ревизионния доклад. За дължимия невнесен данък за периода от 27.10.2022 г. до 14.12.2022 г. са доначислени лихви за закъснение в размер на 220, 45 лв. Установените общо задължения с ревизионния акт са главница в размер на 16 195 лв. и лихви в размер на 8489, 56 лв. Ревизионният акт е обжалван по административен ред, като в жалбата си търговското дружество е посочило обстоятелството на неправилно определена според него данъчна основа, която е следвало да бъде в размер на 46 194, 97 лв., а размерът на ДДС съответно следва да бъде 9238, 99 лв. На стр. 1 от жалбата се съдържа искане на дружеството да се отмени изцяло ревизионния акт. В решението си решаващият административен орган е приел, че предмет на разглеждане пред него са само допълнително определените задължения за данък добавена стойност за данъчен период м.09.2017 г. в размер на 9238, 99 лв. заедно със съответните лихви. В решението си решаващият административен орган е приел за основателно възражението, че не е налице обстоятелството на доставка между свързани лица. Приел е, че от съдържанието на жалбата се установява, че дружеството не оспорва обстоятелството, че дължи ДДС за извършената продажба на недвижими имоти. Приел е, че данъчната основа действително следва да е в размер на 46 194, 97 лв., а дължимият ДДС следва да е в размер на 9238, 99 лв. Приел е, че това задължение в размер над 9238, 99 лв. и лихвите за просрочие в размер на 4843, 16 лв. не се обжалват, като по този начин е определил жалбата на търговското дружество като основателна над посочените определени с ревизионния акт размери. При така установените обстоятелства неправилно първоинстанционният съд е оставил жалбата на търговското дружество без разглеждане, като е приел, че в едната си част ревизионният акт не е бил обжалван по административен ред. На стр. 1 от жалбата до решаващия административен орган, процесуалният представител на дружеството изрично е посочил, че претендира отмяната на ревизионния акт изцяло като незаконосъобразен, необоснован, постановен при съществени нарушения на процесуалния закон. Така направените изводи не се отричат от възраженията на ревизираното лице по отношение начина на определяне на данъчната основа и евентуалния размер на дължимия ДДС. При съобразяване на така направените изводи, тази съдебна инстанция приема, че не е била налице хипотезата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК, предвиждаща невъзможност за обжалване на ревизионния акт в частта му, която не е била обжалвана по административен ред, доколкото от подадената до решаващия административен орган жалба се установява, че ревизионният акт е бил обжалван изцяло. При съобразяване на това обстоятелство, определението на първоинстанционния съд, с което жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено, следва да бъде отменено, като делото следва да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Като съобрази направените фактически и правни изводи, Върховният административен съд, първо отделение