Определение № 48 от 11.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 45/2024 г.

Производството е по чл. 135, ал.5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С определение № 3237 от 19.08.2024 г. по адм.д. № 930/2024 г. Административен съд Пазарджик е подигнал спор за подсъдност пред състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд. относно съдебното производство образувано по искова молба на Н. Н. А. с посочено от ищеца правно основание чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ за това, че държавата не е предвидила съдебен ред за обжалването на заповед № Л-5335/18.12.2023г. на ГДИН. С определение № 1372 от 15.05.2024 г. по гр.д. № 450/2024 г. по описа на Районен съд Пазарджик делото е изпратено по подсъдност на Административен съд Пазарджик. Изложени са мотиви, че производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н. Н. А., с адрес: Затвора - [населено място], срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“- гр.София, като в обстоятелствената част на исковата молба и в уточнителната молба вх. №8579/02.04.2024г, депозирана от особения представител на ищеца, се твърди, че със заповед №Л-1289/28.11.2023г. на началника на затвора - [населено място] на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за 7 дни". Тази заповед е обжалвана по административен ред и е потвърдена със заповед №Л-5335/18.12.2023г. на ГД “Изпълнение на наказанията“- София. Твърдяло се е, че в резултат на незаконосъобразните действия на затворническата администрация /процесната заповед/ за периода 28.11.2023г до 06.12.2023г. ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдание, унижение, чувство за малоценност, безсъние, нервност и чувство за отхвърленост от правосъдната система поради това, че заповедта не е подлежала на съдебен контрол, което е нарушение на правото на Европейския съюз, лишаващо го от правосъдие и справедлив съдебен процес. Искането е да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 5000лв., представляваща претърпени неимуществени вреди за периода от 28.11.2023г до 06.12.2023г. в резултат на незаконосъобразни действия/ бездействия на администрацията на Затвора - [населено място]- наложеното му от началника на затвора дисциплинарно наказание “извънредно дежурство и поддържане на чистота и хигиена за срок от 7 дни“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата подаване на исковата молба 30.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата. РС приел, че предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно потвърдителното определение № 430 от 26.07.2024 г. по гр.д. № 487/2024 г. на Окръжен съд Пазарджик / друг е въпросът доколко е допустимо определението на окръжния съд, след като чл. 135, ал. 5 АПК, предвижда ред по който се решават спорове за подсъдност между общите и административните съдилища/, в молбата е посочено, че ищецът е държан от администрация на Затвора заключен в килия по 24 часа в денонощието, в нарушение на чл. 86, ал. 1, т 1 от ЗИНЗС. От неизпълнение на законовите разпоредбите на ищеца са причинени неимуществени вреди, от бездействия на органа по изпълнение на наказанията, като се влошава психичното и физическото здраве на лишения от свобода. Поставен е в унизително и нечовешко отношение, третиран е различно при изпълнение на наложеното наказание за разлика от други осъдени на същия режим и изтърпяващи наказанието лишаване от свобода в същото заведение. От бездействието на администрацията се нарушава и правото кореспонденция, което е законово регламентирано в ЗИНЗС /чл. 86, ал. 1, т. 3 и чл. 10 от ЕСПЧ/, доколкото в местата за лишаване от свобода е осигурен достъп до интернет и технологични комуникации. Правото на кореспонденция се свърза и непосредствено с правото да посещава библиотека, а докато е изолиран или дисциплинарно наказан, няма тази възможност. Претърпените от ищеца неимуществени вреди, представляват болки и страдание, унижение, изтезаване и нечовешко отношение, както и безсънието, притеснението, подигравките, които е изтърпял, в следствие на невъзможността да се пребори по законен път и чрез право на жалба да защити своите права и законни интереси. С определение № 3237 от 19.08.2024 г. по адм.д. № 930/2024 г. Административен съд Пазарджик е подигнал спор за подсъдност като приел, че твърденията на ищеца в исковата молба са свързани със съществено нарушение на правото на ЕС и се инвокират доводи свързани с лишаване на ищеца от достъп до съд, тъй като в националното законодателство не е предвидена възможност за съдебно обжалване на заповед № Л95335/18.12.2023 г. на ГДИН София. Цитирана е и разпоредбата на чл. 47 от Хартата за основните права на Европейския съюз, съгласно която всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия. Цитираните в изпълнение на съдебните указания, в молбата на особения представител на ищеца действия и бездействия са в резултат на издадената заповед на директора на ГДИН. Твърди се, че вредите са причинени именно заради това, че на ищеца е отказано право на достъп до съд, в нарушение на чл.47 от ХОПЕС, а дали е налице такова нарушение и доколко е съществено е въпрос на преценка по същество. Не се съдържат в исковата молба твърдения, че този административен акт е отменен, напротив твърди се, че не е отменен, тъй като липсвала предвидена от държавата възможност да премине съдебен контрол. Приел, че дори да са налице твърдения за незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора [населено място], които имат самостоятелен характер, PC Пазарджик следвало да раздели производството по делото и да приеме за разглеждане исковата молба, в частта в която се твърдят съществени нарушения на правото на ЕС. Мотивирал се, че вредите от незаконосъобразни действия и бездействия, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията, се репарират по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, който е специален закон, а не по реда на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ. Петчленният състав по чл. 135, ал.5 АПК намира, че компетентен да разгледа делото по подадената искова молба е Административен съд Пазарджик. Както е посочил и административният съд, съгласно чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Съгласно чл. 285, ал.2 ЗИНЗС искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Претенцията за обезщетение се основава на заповед №Л-1289/28.11.2023г. на началника на затвора - [населено място], с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за 7 дни“, потвърдена със заповед №Л-5335/18.12.2023г. на ГД “Изпълнение на наказанията“- София. Във връзка с изпълнението на тази заповед, която не подлежи на обжалване по съдебен ред, ищецът е твърдял претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдание, унижение, чувство за малоценност, безсъние, нервност и чувство за отхвърленост от правосъдната система поради факта ,че заповедта не е подлежала на съдебен контрол, в нарушение на правото на Европейския съюз, лишаващо го от правосъдие и справедлив съдебен процес. Независимо, че заповедта на затворническата администрация е обжалвана по административен ред и не подлежи на обжалване по съдебен ред, твърдeните вреди са във връзка с изпълнението на посочената заповед. Ищецът не е подал жалба до съда, която да е била оставена без разглеждане, за да претендира вреди от нарушение на правото на ЕС, поради това, че заповедта на началника на затвора за наложено дисциплинарно наказание не подлежи на съдебно обжалване. Административният съд неправилно е определил предмета на спора в диспозитива на определението с което повдигнал спор за подсъдност. Твърдeните действия и бездействия на затворническата администрация са свързани с изпълнението на посочената заповед и изпълнението на наказанието, поради което искът за обезщетение е с правно основание по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС и е подсъден на Административен съд Пазарджик. Като има предвид изложените мотиви, съдебният състав по чл. 135, ал.5 АПК