Решение № 10902 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5907/2013 г.

Решение № 10902 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5907/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Маринов Павлов, гр. Правец, чрез проц. представител адв. Георги Донков, против Решение № 228/1.03.2013 г., постановено по адм. д. № 643/2012 г. по описа на Административен съд София област. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Иван Павлов против Заповед № ДК-02-ЮЗР-82/6.03.2012 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Подпорна стена", находяща се в ПИ № 047062 и № 047096 по КВС, м. "Елисов рът" и ПИ № 0015889, № 001592 и № 001582 в ОСП на махала "Манастирица", землище на гр. Правец. Съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Касае за строеж, който е извършен през 1986 г., без необходимите строителни книжа. Административният орган е решил, че не са налице условията на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Решаващият съд е изследвал това обстоятелство, вкл. и чрез поставяне на съответната задача на експерта, изготвил приетата по делото СТЕ. Установява се, че изградената подпорна стена не попада в терен, за който е бил изработван градоустройствен план. Изискването на визирания законов текст е освен периода на строителство да е преди 7 април 1987 г. - да са налице кумулативно и следните предпоставки - допустимост по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването или ЗУТ. Липсата дори на една от изискуемите от закона предпоставки са пречка процесният строеж да бъде търпим. Несъстоятелни са касационните доводи за нищожност, тъй като процесната заповед е издадена от компетентен орган. Чл. 225а ЗУТ е в сила от 26.10.2012 г., а процесната заповед е издадена на 6.03.2012 г., т.е. при условията, преди изменението на Закона. Несъстоятелен е и доводът за необсъждане на инвокирани с жалбата пред АССО доводи за приложение на Наредба № 2/10.04.1998 г. за застрояване в земеделските земи. Посочената наредба е в сила от 28.04.1998 г., а строежът е изпълнен през 1986 г., което логично налага извод, че не биха могли да бъдат взети предвид норми, които не са били действащи към момента на извършването на незаконното строителство. Приемайки оспореният административен акт за валиден и законосъобразен - АС София област е постановил правилно решение.