Решение № 12716 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 197/2020 г.

Решение № 12716 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 197/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Й. Р. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Атанасова, срещу решение № 1277 от 25.10.2019 г. по адм. дело № 434/2019 г. на Административният съд С. област, с което е отхвърлена жалбата й с искане за прогласяване на нищожност на Заповед № 3 - 988 от 18.12.2018 г. на заместник-кмета на община П., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1, 2 и 3 и чл. 225а от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "ограда", с която са оградени ПИ № 015061 и № 015051 ведно с част от ПИ № 00223 по картата на възстановената собственост (КВС) за гр. П., като незаконна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. С решението жалбоподателката е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като посатновено в противоречие със закона, поради необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда, че оспорената заповед не е нищожна поради липса на компетентост на заместник – кмета на община П. да издаде заповедта. Твърди, че това е така, тъй като от заповедта за оправомощаване не става ясно дали кмета е делегирал правомощията си на заместник кмета и съответно дали той е действал от името на кмета при условията на делегирани правомощия или от свое име при условията на заместване. Твърди в тази връзка и че съдът не е изяснил правилно фактите по делото, довели до постановяване на неправилно решение. Твърди и нарушено право на защита, тъй като съдът не е уважил молба за отлагане на съдебно заседание, поради което е нарушен чл. 139, ал. 2 АПК. Иска оспореното решение да бъде отменено със законните последици. Претендира разноски. Ответникът заместник-кметът на община П. не се явява и не изплаща представител в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК по пощата, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АССО е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и не е нищожна. Приел е, че със заповед № 3 – 363 от 02.06.2016 г. на кмета на община П. при разрешена от закона делегация на правомощия, същият е възложил на заместник-кмета по инвестиционната политика и благоустройството на община П. компетентността да издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Приел е, че тъй като е налице делегиране на правомощие, а не оправомощаване при заместване, е без значение наличието на отсъствие на титуляра на правомощията като условие за надлежно заместване, поради това е приел възраженията на жалбоподателя в тази връзка за неоснователни. Приел е, че при наличие на надлежно оправомощаване на заместник-кмета, то издадената от него и оспорена в производството заповед не е нищожна. Поради това е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението, а именно нарушено право на защита и нарушение на чл. 139, ал. 1 от АПК, тъй като при подадена молба за отлагане на заседанието на 15.10.2019 г. по делото съдът не е отложил същото. Видно от доказателствата съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 139, ал. 1 от АПК за отлагане на заседанието, тъй като е постъпила молба само от процесуалния представител на жалбоподателката, че е възпрепятстван да се яви на насроченото открито съдебно заседание, а такива доказателства досежно пречка жалбоподателката да се яви не са били представени. Освен това е посочил и че за жалбоподателката е било налице време да организира защитата си с друг процесуален представител. Така изложените мотиви са съответни на закона, тъй като чл. 139, ал. 1 от АПК допуска отлагане на делото само, ако страната и пълномощникът и не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстранят. В случая правилно съдът е преценил, че не са представени доказателства за такава пречка за жалбоподателката, а следва да се допълни, че пречката по отношение на процесуалния й представител не е била такава, каквато не е могъл да отстрани. Това е така, тъй като в молбата за отлагане, постъпила на 10.10.2019 г. е посочено, че процесуалния представител има ангажимент като член на Общинската избирателна комисия – гр. Е. за периода от 04.09.2019 г. до 7 дни след провеждане на местните избори от 27.10.2019 г. Видно от молбата процесуалният представител е знаел много преди датата 10.10.2019 г. за наличието на ангажимент за периода от 04.09.2019 г. до след 27.10.2019 г., поради и което не е налице пречка, която не е можел да отстрани, т. е. не е налице внезапна пречка. Поради това не е налице твърдяното от касатора нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и е постановил оспореното решение в съответствие с тях. Правилно е приел, че не е налице заповед издадена от некомпетентен орган, а оспорената е издадена от заместник-кмета в рамките на предоставените му правомощия със заповед на кмета на община П. Правилно съдът е приел и че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия и съответно не е нищожна. Чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ регламентира, че "Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях", а § 1а от ДР на ЗУТ допуска, че "Кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация". Видно от цитираните разпоредби е допустимо както кмета на общината да предоставя свои функции по ЗУТ на заместниците си, така и в частност при издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи да стори това, както в настоящия случай се установява от доказателствата. Кметът е предоставил на заместника си своите функции във връзка с правомощията по чл. 223, ал. 1 от ЗУТ при условията на делегация на правомощия, като това следва от самото съдържание на заповедта, с която се възлага на заместник-кмета на община П. да изпълнява изрично посочени в същата правомощия. Вида на акта се установява от неговото съдържание и в случая е налице делегиране на правомощия от страна на кмета към заместник- кмета по инвестиционната политика и благоустройството. Поради и това заместник-кметът е имал правомощие да издаде оспорената заповед, същата не е нищожна и е издадена от компетентен орган. Изводът на съда в този смисъл в оспореното решение е законосъобразен и съответен на закона. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски и като такова не следва да бъде уважено.