Определение № 60478 от 14.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4609/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Рудник „Трояново - Север“ – с. Ковачево, клон на „Мини Марица изток“ ЕАД –, област Стара Загора, против въззивно решение № 246/14.07.2017 г., постановено по гр. д. № 1217/2017 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, с което е потвърдено решение № 29/06.04.2017 г. по гр. д. № 580/2016 г. по описа на Районен съд - Раднево, с което са уважени предявените от И. А. А. против Рудник „Трояново - Север“ – дс. Ковачево, клон на „Мини Марица изток“ ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1. „Може ли съдът, като излезе от предмета на иска, очертан от ищеца, да разгледа невъведено основание за незаконност на уволнението във връзка с чл. 8, ал. 1 КТ и въз основа на това невъведено основание да постанови окончателния съдебен акт?”; 2. „Може ли това невъведено основание да повлияе върху преценката на съда за добросъвестно упражняване правата на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение с уволнения на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и представляват ли процесуално нарушение направените собствени изводи на съда, които не касаят релевантния период?”; 3. „Включва ли фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ във връзка с чл. 8, ал. 1 КТ и при въведени доводи в исковата молба изследване на трудовото правоотношение с лице, назначено след уволнението на ищеца?”; 4. „При обуславяне преценката за законност на уволнението и при оборване добросъвестността на работодателя по пътя на пълно и главно доказване и установяване, че правната възможност по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ вр. чл. 8, ал. 1 КТ може да е използвана целенасочено и при въведени доводи в исковата молба, кой следва да бъде релевантния период за спора и включва ли този период назначения на същата длъжност, настъпили след прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца?”; 5. „Ако фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ вр.чл. 8, ал. 1 КТ включва изследване на трудовото правоотношение с лице, назначено след уволнението на ищеца, в рамките на какъв период трябва да е изследването?” и 6. „Ако фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ вр. чл. 8, ал. 1 КТ включва изследване на трудовото правоотношение с лице, назначено след уволнението на ищеца, от значение ли е в качеството на титуляр ли е последващото назначение?”. Сочи въпросите да са разрешени в противоречие с множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и решение на ОС - Стара Загора. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – И. А. А., подаден чрез адв. Й. М. в качеството й на процесуален представител, в който се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество подадената жалба е неоснователна. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на исковете и е процесуално допустима. За да постанови атакуваното решение Окръжен съд - Стара Загора е приел,че въведените нови изисквания за образование ,за длъжността „ръководител отдел в битовото обслужване“ ,в ответното предприятие са произволно въведени, единствено с оглед личността на ищеца и с цел прекратяване на неговото трудово правоотношение, поради което е оборена презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ. Позовавайки се на трайната съдебна практика, че когато промените са произволни и не са свързани с нуждите на производството, а сочат на злоупотреба с право в нарушение на изискването за добросъвестно упражняване на правата по трудовото правоотношение, уволнението е незаконно е приел,че в настоящия случай е установено, че управителят на ответното дружество чрез законово допустими средства е постигнал една единствена цел, а именно прекратяване на трудовия договор с ищеца, което се явява злоупотреба с предоставеното му право по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по формулираните въпроси. С определение производството по настоящото дело е било спряно до приключване на производството по тълк. дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, тъй като поставените в изложението въпроси се припокриват с предмета на тълкувателното решение. Съгласно приетото в тълкувателното решение на ОСГК, когато минималните изисквания за образование или професионална квалификация не са предвидени в нормативен акт, работодателят може да определя тези изисквания с длъжностната характеристика и/или в щатното разписание. С оглед особеностите на конкретната работа и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност от нормативно установените или при сключването на индивидуалния трудов договор да приеме, че работникът или служителят притежава нужните умения и образование, които са достатъчни за изпълнение на съответната трудова функция. Сключването на трудов договор при начална липса на изискванията на работодателя за определена длъжност не е пречка за съществуване на самия договор, а преценката на работодателя, че определен кандидат може да изпълнява възложената работа в интерес на предприятието, е възможно да бъде оправдано от гледна точка на професионалния опит на работника или служителя на същата или сходна позиция, или от липсата на друг кандидат за вакантната длъжност. Работодателят може да прекрати трудовия договор като упражни своето субективно преобразуващо право само на предвидените в закона основания, които законодателят е предвидил с цел да се осигури по-голяма защита при уволнение на икономически по-слабата страна. Ето защо, юридическият факт като основание за прекратяване на трудовия договор е неоправдано да е налице при възникване на трудовото правоотношение, а работодателят да е преодолял защитата на работника при уволнение още преди да е започнало неговото изпълнение, позовавайки се на вътрешните си правила за изискуемите образование и професионална квалификация, чието действие вече е дерогирал. В този смисъл, ако работодателят се е съгласил, че притежаваните от работника или служителя образование и/или квалификация не представлява обективна пречка за изпълнението на трудовата функция при сключване на трудовия договор, но впоследствие е прекратил трудовото правоотношение, поради липсата им за заемане на съответната длъжност, работодателят всъщност ще се позовава на въведените от него изисквания при приемане на работа, за които самият той е приел, че не са били пречка да се изпълнява трудовия договор. Позоваването от работодателя, в тези случаи, на основанието за прекратяване на индивидуалния трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, за липса на изискуемите образование и/или професионална квалификация, ще противоречи на общия принцип, установен в чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, да „не се допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на другите”, поради което следва да бъде отречено. В тези хипотези, прекратяването на трудовия договор не може да е поради поведението на работника или служителя, тъй като основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е безвиновно, нито поради причина, че работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя с длъжностната характеристика и/или щатното разписание минимални изисквания за образование и квалификация, които с приемането на работа, двете страни по договора са се съгласили, че не представляват обективна пречка за изпълняваната работа. Работодателят няма право да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като се позове на тяхната липса, като обективна пречка, която не позволява на работника или служителя да изпълнява заеманата длъжност, освен ако не е знаел и не е могъл да узнае за това (напр. при постъпване на работа не са били представени документи за притежаваното от работника или служителя образование и/или професионална квалификация съгласно Наредба № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими при сключване на трудов договор). В този случай, липсата на притежаваните от работника или служителя образование и/или професионална квалификация при сключване на трудовия договор, когато изискванията не са нормативно установени, а са били въведени от работодателя, не може да бъде основание за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради това, че липсва новонастъпил юридически факт като основание за едностранно прекратяване на трудовия договор и е налице злоупотреба с право от страна на работодателя. Поставените от първи до пети въпроси са обусловили правните изводи на съда, но по тях не се разкрива поддържаната специална предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, която е налице, когато по приложимата към казуса норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. Разрешението на въззивния съд е съобразено с последователно поддържаното разбиране в практика на ВКС, че в случаите на въведен от работника довод за злоупотреба с право, предмет на делото е и установяване добросъвестно ли е действал работодателят при извършването на промяна в изискванията за заемане на длъжността - дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и доколко е действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението. За да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право, както е направил и въззивния съд, оценявайки липсата на настъпили промени в обхвата или изпълнението на трудовите задължения за съответната длъжност, както и специалността и образователната степен на назначеното впоследствие лице /така решение № 248 от 23.04.2010 г. по гр. д. № 254/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 71 от 27.04.2013 г. по гр. д. № 284/2012 г. на ВКС, IV г. о. Поставеният шести въпрос е неотносим, тъй като не е бил разгледан в обжалваното решение. Доколкото по него не е налице общо основание за допускане на касационното обжалване, то не следва да се разглежда наличието на поддържаната от касатора специална предпоставка – противоречие с практиката на ВКС. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответника по касация разноски в размер на 1000 /хиляда/ лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.