Решение № 2235 от 26.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6544/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Д. Г., чрез адв. С. Андреева, САК, против Решение № 2030 от 04.03.2025 г., постановено по адм. д. № 569/ 2024 г. по описа на Административен съд - Бургас. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с установената фактическа обстановка и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Настоява, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка в противоречие с изискванията на чл. 35 от АПК. Възразява срещу изводите на съда, че са доказани кумулативните елементи на чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Оспорва заключението на съда, че няма спор в случая, че се касае за „строеж“, като изтъква, че още с пъвоинстанционната жалба е възразил, че е извършен „текущ ремонт“ по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. Излага доводи, че изводите на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Прави искане за отмяна на обжалваното решение, както и за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски за двете инстанции. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Андреева, която поддържа жалбата. Ответникът, Кмет на Община Созопол, чрез пълномощника си, адв. Ю. Бошнаков, АК – Бургас, представя писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски, за извършването на които представя доказателства. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на К. Г. срещу Заповед № 8-Z-213/ 16.02.2024 г. на Кмета на Община Созопол, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 6 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж: „Реконструкция на покрив" в поземлен имот с кадастрален [идентификатор], административен адрес: гр. Созопол, [улица]. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона писмена форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Обосновал е извод, че се касае за „строеж“, реконструкция на покрив, извършена без изискващото се разрешение за строеж по частични работни проекти и без становище на инженер – конструктор, а не за текущ ремонт, поради което е счел, че е неприложим редът по чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Направил е извод, че по делото не е установено и съгласуване на искане по реда на чл. 147, ал. 3 от ЗУТ, въпреки че с оглед местоположението на поземления имот такова е било необходимо. При тези установявания съдът е приел, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 6 от ЗУТ, който с оглед изпълнението му през 2023 г. е и нетърпим по аргумент от § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради което е подлежащ на премахване на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно, като краен резултат. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи, с изключение на извода, че с оглед разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 3 от ЗУТ неправилно органът бил счел, че за установената конструкция се изисква издаване разрешение за строеж. В тази част съдът е изтълкувал неправилно закона, но това тълкуване не се е отразило на решението като краен резултат. Съгласно чл. 147, ал. 1, т. 3 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за реконструкция или основен ремонт на покриви на сгради, разположени в имоти - частна собственост, отредени за ниско жилищно застрояване, без изграждане на нови стоманобетонни плочи, без промяна на височината и предназначението на подпокривното пространство. Законодателят е допуснал да не се изисква одобряване на инвестиционни проекти в случая, като издаване на разрешение за строеж е задължително, но след представяне на проектно решение на инженер – конструктор съгласно чл. 147, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, каквото правилно съдът е приел, че не е налице. В случая при отбелязванията в КА административният орган е отчел факта, че липсват инвестиционни проекти, но като нарушение е приел само отсъствието на разрешение за строеж и на необходимото съгласуване с Министерство на културата предвид местонахождението на строежа в границите на архитектурно - строителен резерват „Старата част на гр. Созопол“, поради което изводът на съда за законосъобразност на оспорения акт е правилен. Неоснователни са наведените в жалбата оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Противно на твърденията на касатора, съдът е обсъдил поддържаните от него доводи и възражения, отговор на които е дал в мотивите на съдебния акт. Последните се споделят изцяло от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Изводът на съда, че няма спор относно статута на обекта като „строеж“ е във връзка с определението по § 5, т. 38 от ЗУТ, с оглед на което възражението в тази насока е неоснователно. Съдът е изложил подробни мотиви относно статута на обекта по смисъла на § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ и е отразил изрично, че спорът е дали извършените работи са „текущ ремонт“ по смисъла на § 5, т. 43 от ЗУТ или „реконструкция“ по смисъла на § 5, т. 44 от ЗУТ. Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В заповедта се съдържа точно описание на наредения за премахване строеж с посочване на местонахождение, предназначение, характеристики, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Относимите обстоятелства за процесното строителство са установени и от данните в съставения по реда на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ от служители на общинската администрация, Констативен акт (КА) № 21/ 27.11.2023 г. Същият е официален свидетелстващ документ, а материалната му доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 228 от ЗУТ, не е оборена в рамките на съдебното производство, поради което описаните в него факти се явяват доказани. Дали при подмяната са поставени газобетонни блокове или не, не е от съществено значение за правилността на констатациите в КА. Законосъобразен е изводът на съда за наличие на материалноправното основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оспорената заповед се разпорежда премахване на строеж, представляващ реконструкция на покрив на двуетажна жилищна сграда, а от доказателствата към административната преписка, от самата първоинстанционна жалба, свидетелските показания и от заключенията на вещите лица се установява, че през 2023 г. жалбоподателят е предприел строително - монтажни работи по отношение на съществуващата сграда, като е премахнат поетапно старият дървен покрив с керемиди, изпълнено е надграждане, за което е посочена приблизителна височина, на фасадните зидове. Констатациите в основната част са потвърдени в заключенията на вещите лица, както правилно е приел съдът. Вещото лице - архитект е посочило, че липсват данни за проектните коти, заради което не може да каже със сигурност дали има изменение във височините от проектното и фактическото състояние в момента на огледа. Вещото лице е продължило, че от снимките към КА е видно, че е премахнат покривът на сградата и се извършвани дейности по подмяна на елементи от конструкцията на покрива. Изрично е отразило, че старите конструктивни елементи на покрива безспорно са подменени с нови, вкл. че и зидовете от решетъчни тухли са нови. И вещото лице – архитект, и вещото лице – конструктор установяват надзид от 67 см. Според заключението по СТЕ на вещото лице - конструктор е извършена замяна/смяна на покрива с нова „стояща“ скатна дървена покривна конструкция и дъсчена покривна конструкция, покрита с едноулучни керамични керемиди. Подменен е съществувалият и напълно компрометиран (според собственика) надзид от керамични тухли на варо-циментов разтвор и бетонов пояс с керамични тухли четворки и монолитен стоманобетонов пояс върху тях, т.е. налице е нов надзид с монолитен стоманобетонов пояс на мястото на стария. Така при анализ на заключенията в тяхната съвкупност и свидетелските показания, които съдът е описал подробно и настоящият състав намира, че не е необходимо да ги преповтаря, се налага изводът, че се касае за реконструкция на покрива, а доводите в касационната жалба за извършен текущ ремонт са в противоречие с вида на реализираните строително - монтажни работи. Последните, преценени съобразно легалната дефиниция за реконструкция в § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ и съответно за текущ ремонт в § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, потвърждават квалификацията на процесния строеж в издадената заповед като реконструкция на покрива по смисъла на § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ, включващи замяна на конструкцията на покрива от износени материали с нови такива, с добавяне на надзид от 67 см, стоманобетонов пояс, с което е възстановена годността за експлоатация на същия. От изложеното следва, че извършените строително - монтажни работи (СМР) са свързани с цялостна подмяна на покривната конструкция на сградата, в каквато насока са еднопосочните доказателства по делото, което дисквалифицира СМР като текущ ремонт, независимо, че не се установява промяна в предназначението на покрива. Наведените от касатора доводи в обратен смисъл са неоснователни и са в противоречие със събраните писмени, гласни доказателства и заключенията на СТЕ, с които съдът задълбочено е анализирал спора и изяснил фактите и обстоятелствата, поради което възражението за противоречие на решението с изискванията на чл. 35 от АПК е неоснователно. В случая е безспорна липсата на строителни книжа за проведеното строителство, които според разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 3 от ЗУТ и чл. 147, ал. 3 са издадено разрешение за строеж и съгласуване с Министерство на културата. Не са налице доказателства, които да опровергават и извода на съда, че не е налице разрешение за строеж по частични работни проекти, каквото е изискуемо, ако са били налице обстоятелства, налагащи неотложни аварийни и възстановителни работи, тъй като тогава строителството би следвало да се извърши по реда на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ. При тези факти съдът обосновано е приел, че описаният в заповедта строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 6 от ЗУТ и подлежи на премахване. Тази последица не може да се преодолее в случая, тъй като не са налице изискванията за неговата търпимост в никоя от хипотезите по § 16 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, предвид периода на процесното строителство, извършено през 2023 г., до какъвто правилен извод е достигнал и съдът. За пълнота следва да се отбележи, че е неоснователно и възражението, че не било ясно как съдът е преценил, че сградата е изградена през 60-те години на 20-ти век, тъй като в тази насока са изявленията на самия жалбоподател („покривът на сградата е изграден от предходния собственик на имота през 1968 г…“), вещите лица и представените от 1966 г. проекти. С оглед изложеното, първоинстанционното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон, като не са налице сочените от касатора отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и искането на пълномощника на ответника по касационната жалба с представени към него доказателства за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, в полза на Община Созопол следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 1500.00 лв./ 766.94 евро, платимо от касатора. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,