Определение № 1443 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1046/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Г. Н. С. ЕГН [ЕГН] от Р., [улица], вх. „А”, ап. 21, ет. 6, приподписана от адвокат С. П. против въззивно решение на Окръжен съд-Разград № 63/11.06.2012 г., постановено по гр. д. № 119/2012 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на Районен съд-Разград № 62/22.03.2012 г. по гр. д. № 1826/2011 г., с което са отхвърлени предявените от Г. Н. С. против Професионална гимназия по облекло „С. Н. С.-Е.”, [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК с формулиран следния процесуалноправен въпрос: Има ли значение датата на издаване на заповедта за уволнение към датата на връчването й на уволненото лице, респ. какво е значението на връченото предизвестие по чл. 326, ал. 2 КТ спрямо приложимостта на чл. 358, ал. 2, т. 1, предл. посл. КТ. Поддържа оплакване, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 41, ал. 2 ГПК без да са спазени изискванията на чл. 41, ал. 1ГПК и чл. 47, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Приложени са копия от съдебни решения, цитирани с изложението. За ответник по касация ПГО „С. Н. С.-Е.” Р. е подаден писмен отговор чрез процесуален представител адвокат К. М.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Приложени са копия от решения. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като погасен по давност. По правният въпрос, посочен с изложението, въззивният съд не се е произнесъл при противоречие с практиката на Върховния касационен съд. От приложените копия от съдебни решения не се установява по правния въпрос въззивният съд да се е произнесъл при противоречие в съдебната практика. Не е налице основанието за допустимост по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, така както е разяснено с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Процедурата по прекратяването на трудовото правоотношението с ищцата, сега касатор е започнала с връчването й от работодателя на предизвестие за уволнението, което е получено лично от ищцата на 2.03.2011 г. Съгласно чл. 326, ал. 2 КТ срокът на предизвестие е 30 дни. В случая срокът е започнал да тече от 3.03.2011 г. и е изтекъл на 1.04.2011 г. На тази дата по силата на чл. 335, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните е прекратено.От тази дата е започнал да тече двумесечният срок по чл. 358, ал. 2 КТ, в рамките на който може да се предяви иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и е изтекъл на 1.06.2011 г. Исковата молба с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ е подадена на 26.10.2011 г. При направено възражение от ответника за погасяване на иска по давност правилно съдът го е уважил и на това основание искът е отхвърлен, както и исковете по т. 2 и т. 3 на чл. 344, ал. 1 КТ, предвид акцесорния им характер по отношение на иска по т. 1. Оплакванията за допуснато съществено процесуално нарушение съставляват касационно основание за отмяна на решението поради неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, което не е относимо към предварителното производство по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение