Определение № 46 от 06.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 200/2010 г.

Производството пред ВКС е инициирано по искане на председателя на Районен съд- Благоевград, депозирано по чнд №99/2010година, по описа на съда, за преценка основанията за промяна на подсъдността, визирани в чл.43, т.3 НПК. В същото са изложени съображения, сочещи на обстоятелството, че с оглед изискванията на чл.29, ал.2 НПК и предвид отвеждането на съдии, обосновано от законовите предпоставки на цитираната разпоредба е изчерпан щатният състав на компетентния орган,създаващо процесуална пречка за разглеждане на делото. В писмено становище, прокурор от Върховната касационна прокуратура, аргументира позиция за наличие на условията, регламентирани в чл.43, т.3 НПК за определяне на друг, равен по степен съд, който да разгледа делото. Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение, съобразявайки се със съдържанието на разпореждането на председателя на Районен съд-Благоевград от 23.03.2010 година и материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното: По жалба на Л. К., в качеството на обвиняема срещу постановление от 06.01.2010г. за прекратяване на дп №1553/2009г., по описа на 01 РУ „Полиция”-Благоевград, водено срещу нея за престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.26 от НК, е образувано чнд №99/2010г. на Благоевградски РС. В рамките на процедурата по чл.243, ал.4 от НПК е установено че определените съдии-докладчици не могат да участвуват, поради съществуващи колегиални отношения с пострадалия от инкриминираното деяние - съдия К. А. За обезпечаване обективност при реализиране на правосъдието, съобразно предписанията на чл.29, ал.2 НК, вр. чл.31, ал.1 НПК и при съблюдаване гарантираното от чл.6, ал.1 от ЕКПЧ право на независим и безпристрастен съд, същите са се отвели от разглеждане на наказателното дело. Очертаната фактология, независимо че не обуславя юридически изводи за процесуални пречки от абсолютен характер за участие в съдебния състав, регламентирани в чл.29, ал.1 НПК, индицира на предубеденост при правилното му решаване, последното от които с оглед характеристиките на субективната преценка и естеството на процедурната дейност, касационният съд не е оправомощен да контролира в настоящото производство. Видно от приложения съдебен акт от 23.03.2010 година, поради направените самоотводи е изчерпан щатният състав на РС - Благоевград, което по съображения за обективна невъзможност за осъществяване процесуални действия по делото, е мотивирало председателят да сезира ВКС с искане за промяна на подсъдността. Настоящият касационен съдебен състав, намира искането за основателно. Фактическите констатации, базиращи се на материалите по делото и сочещи на недопустимост за разглеждане на делото от съдиите от Благоевградски РС с оглед извършената процесуална дейност, субсумираща се от нормите на чл.31, ал.1, вр.чл.29, ал.2 НПК, последица от която е изчерпването на щатния състав на оторизирания съд, обосновават необходимост от промяна на подсъдността по чнд №99/2010г., като ВКС определя РС-Пазарджик за компетентен да разгледа настоящото наказателно частно дело. По изложените съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, счита че са налице условията на чл.43, т.3 НПК за разглеждане на делото от друг, еднакъв по степен съд, поради което