Определение № 57 от 21.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4054/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 06.07.2018г. по гр.д.№1249/2018г. на ОС Варна, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД за солидарно осъдждане на „Булминерал“ АД и „ВМ Интернешанъл“ЕООД. Жалбоподателят Р. К. Б., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси които са разрешение в противоречие с практиката на ВКС от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното: Жалбоподателят Р. Б. е предявил обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „Булминерал“ АД и ”ВМ Интернешанъл” ЕООД, за осъждането им солидарно да му заплатят сумите, както следва: незаплатени трудови възнаграждения, помесечно както следва: за м.януари 2015г. в размер на 858.32 щ.д., за м.април 2015г. в размер на 693.26 щ.д., за м.май 2015г. в размер на 1386.52 щ.д. и за м.юни 2015г. в размер на 945.36 щ.д.; както и сумите, представляващи обезщетение за забава както следва: 119,18 щ.д., представляващи лихва за забава, начислена върху неизплатеното трудовото възнаграждение на ищеца за м.януари 2015г., за периода от 22.01.2015г. до 03.06.2016г.; 66,95 щ.д., представляващи лихва за забава, начислена върху неизплатеното трудовото възнаграждение за м.април 2015г., за периода от 23.06.2015г. до 03.06.2016г.; 133,91 щ.д., представляваща лихва за забава, начислена върху неизплатеното трудовото възнаграждение за м.май 2015г., за периода от 23.06.2015г. до 03.06.2016г.; 91,30 щ.д., представляващи лихва за забава, начислена върху неизплатеното трудовото възнаграждение за м.юни 2015г., за периода от 23.06.2015г. до 03.06.2016г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 06.06.2016г. до датата на окончателното изплащане на задължението.ационната жалба е процесуално недопустима предвид ограниченията за касационно обжалване по чл.280, ал.2, т.1 ГПК. С разпоредбата на чл. 280, ал.3, т.3 ГПК/изм., ДВ, бр.86/2017г. / от касационно обжалване са изключени решенията на въззивните съдилища по трудови спорове с изключение на решенията по исковете по чл.344, ал.1, 1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000лв. Предявените искове са за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение с правно основание чл.128 КТ и лихви за забава и са оценяеми по смисъла на чл.68 ГПК. Цената на всеки от тях, определена съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 ГПК – търсената сума и изчислена в лева по фиксинга на БНБ към момента на подаване на исковата молба /към който момент се изчислява и държавната такса/, е под установения в чл.280, ал.3, т.3 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по трудови спорове, поради което производството по отношение на тях е приключило с постановяване на въззивното решение. Общият размер на обективно съединените искове е без значение за определяне на цената на иска и за допустимостта на касационното производство съгласно чл.280, ал.3 ГПК, тъй като предявени самостоятелно, решенията по тях биха били необжалваеми. Подадената при действието на чл. 280, ал.3, т.3 ГПК касационна жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Посочването в решението на въззивния съд, че подлежи на касационно обжалване, не създава обжалваемост на съдебния акт. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о.