Определение № 12934 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11487/2023 г.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение №8156/26.09.2023 г. на Административен съд София - град, постановено по административно дело №5987/2023 година. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА Особено мнение на докладчика по делото Юлия Тодорова Особено мнение на съдия Юлия Тодорова: Подписвам настоящото определение на касационния състав с особено мнение по следните съображения: Жалбоподателят като страна по гр. дело №356/2016 г. по описа на Районен съд Нова Загора, твърди, че е пострадал от неговата прекомерна продължителност, тъй като на дата 04.04.2019 г. подал молба по делото за издаване на изпълнителен лист, за присъдените му парични суми, а получил същия на 12.04.2022 г., който не включвал всички присъдени му суми, поради което подал нова молба за издаване на изпълнителен лист. В подаденото заявление по чл. 60а ЗСВ сочи, че от забавените действия и бездействия на правозащитните органи претърпял вреди, защото било нарушено правото му да бъде разгледано и решено делото в разумен срок, касателно подадената молба за издаване на изпълнителен лист. Лицето оценява вредите на 5000 лева и моли за обезщетение в този смисъл. Видно от твърденията на жалбоподателя, подкрепени с доказателства по делото, се касае за претенция по чл. 60а, ал.3 ЗСВ, произтичаща от неизпълнение на влязло в сила съдебно решение, което подлежи на принудително изпълнение. Следва да бъде посочено, че изпълнението на съдебните решения е последната фаза на съдебната защита, в случая гражданската, която получават лицата, в защита на своите съдебно установени и признати права. Затова, с оглед на заявлението на лицето до министъра на правосъдието, приложима е новелата на чл.60а ЗСВ, ред. ДВ., бр. 50/2012 г. в сила от 01.10.2012 г., с която подобно на чл. 2б ЗОДОВ, се създаде национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие, оценен като ефективен от Европейския съд по правата на човека. Присъждането на обезщетение от специален административен орган в хипотезата на чл. 60а, ал.3 ЗСВ цели да обезпечи правоимащите, това е вътрешноправно средство за защита, като по този административен ред обезщетението се присъжда до определен в закона размер. Касае се за отговорност на държавата за вреди причинени на гражданите и юридическите лица, в резултат от разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, §1 от ЕКЗПЧОС, в случая поради забавено принудително изпълнение на влязло в сила решение по гражданско дело. Процедурата по Глава трета „а“ ЗСВ има характер на процедура по извънсъдебно уреждане на гражданскоправен спор. Правната уредба на това производство по ЗСВ не дава основание да се приеме, че подаденото заявление за присъждане на обезщетение от забавено принудително изпълнение на решение, постановено по гражданскоправен спор е недопустимо и не попада в предметния обхват на чл. 60а, ал.2, т.1 ЗСВ. Именно страната по приключил гражданскоправен спор, която е обвързана от субективните и обективните предели на СПН на постановеното по спора решение, има право да поиска изпълнение на съдебното решение, което е в нейна полза и това е логическа последица от развилото се съдебно гражданско производство. В случая производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение, отнасящо се до родителските права на жалбоподателя върху малолетното му дете и присъдена издръжка, според твърденията му е продължило над три години. Практиката на Европейския съд по правата на човека във връзка с изпълнението на съдебните решения посочва, че късното изпълнение на решението, включително и по принудителен ред е в нарушение на изискването за разумна продължителност на производството, тъй като за целите на Европейската конвенция за правата на човека изпълнението се разглежда като неразделна част от съдебното производство. Също така, неизпълнението или късното изпълнение на едно окончателно съдебно решение може да доведе до нарушения на други права, защитени от Конвенцията, като например правото на собственост по чл. 1 от Протокол № 1 или правото на защита на личния и семейния живот и дома по чл. 8 от Конвенцията. Изпълнението на съдебните решения на националните съдилища не е посочено изрично сред гаранциите на § 6, т. 1 от Конвенцията. В решението разгледано от Съда по правата на човека по делото Хорнсби с/у Гърция (решение от 19 март 1997 г.) е посочено, цит.: “ чл. 6, т. 1 осигурява на всекиго правото всяка претенция, свързана с негови граждански права или задължения, да бъде разгледана от съд и по този начин включва “правото на съд”, един аспект на което е и правото на достъп до съд, а именно правото да се инициира съдебна процедура по въпроси от граждански характер. Това право обаче ще бъде илюзорно, ако вътрешното право на договарящата държава позволява едно окончателно и задължително съдебно решение да остане неизпълнено, в ущърб на едната страна. Немислимо е чл. 6 да опише подробно процедурните гаранции, предоставени на страните, без да обхване и изпълнението на съдебните решения. Тълкуването на чл. 6 като свързан изключително с правото на достъп до съд и организацията на производството може да доведе до ситуации, несъвместими с принципа за върховенство на закона, който принцип договарящите държави са поели задължение да спазват, когато са ратифицирали Конвенцията. Ето защо, за целите на чл. 6 изпълнението на съдебното решение трябва да се разглежда като неразделна част от “съдебния процес”“. По делото “Qufaj Co. sh.p.k.” с/у Албания Съдът по правата на човек е приел, че когато вътрешното право предвижда средство за защита на правото на справедлив процес, това средство трябва да се тълкува по начин, който гарантира неговата ефективност при твърдения за нарушение на § 6, т. 1 от Конвенцията. По делото Манчева с/у България Съдът е разгледал оплакване за неизпълнение на окончателно съдебно решение, постановено в полза на жалбоподателката. В решението си по §6, т. 1 от Конвенцията Съдът е подчертал, че цит.: „Върховенството на закона, един от основополагащите принципи на всяко демократично общество, е въплътен във всички текстове на Конвенцията и поражда задължение за държавата и за всеки орган на държавна власт да изпълняват съдебните предписания и решения срещу тях.” В същия смисъл Съдът се е произнесъл и по делото Ангелов срещу България, отчитайки продължителността на отказа да се изпълни съдебното решение и настъпването на сигурни имуществени вреди на базата на нарушение на § 6, т. 1 от Конвенцията при разглеждане на гражданско дело. По делото Квжетич с/у Хърватска (решение от 26 февруари 2004 г.) Съдът прилагайки установените в практиката му критерии за преценка за продължителността на едно съдебно производство, а именно сложността на делото, поведението на властите и на жалбоподателя и важността на засегнатия интерес, стига до заключение, че неизпълнението на съдебното решение в продължение на повече от четири години по вина на властите съставлява нарушение на § 6, т. 1 от Конвенцията. По делата Игнаколо-Зениде с/у Румъния (25 януари 2000 г.) и Пини и други с/у Румъния (решение от 22 юни 2004 г.) Съдът е разгледал специалното значение на изпълнението на съдебните решения в контекста на взаимоотношенията между родители и деца. В това решение Съдът посочва, че цит.:“ Процедурите по предоставяне упражняването на родителски права, включително по изпълнение на постановеното решение, изискват спешно провеждане, тъй като изминаването на време може да има непоправими последици за отношенията между децата и родителя, който не живее с тях“. Отказът или забавеното изпълнение на подлежащо на принудително изпълнение съдебно решение по гражданско дело, включително с късно изпълнение на задължението на съда да издаде изпълнителен лист, когато е надлежно сезиран по реда на ГПК, е в нарушение на § 6, т.1 от ЕКЗПЧ и в разрез с принципа за върховенство на закона. Това е особено важно в конкретиката на настоящия казус, тъй като жалбоподателят твърди именно причинени му вреди от забавено изпълнение на подлежащо на принудително изпълнение съдебно решение по гражданско дело, свързано с родителски права и присъдена издръжка. По така поддържаните от мен съображения, считам първоинстанционното определение на Административен съд София - град за неправилно, което следваше да се отмени. Съдия-докладчик: (Юлия Тодорова)