Определение № 128 от 20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4776/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. Т. чрез адв. К. Б., срещу решение №1132 от 03.06.2016г по в.гр.д № 812/2016 г на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №5418 от 24.18.2015г по гр.д. № 227/2014г на Благоевградски окръжен съд .Отхвърлен е иск на настоящия касатор за обезщетени на неимуществени вреди в размер на 180 000 лева от нарушаване на правото на ЕС, чрез бездействия на съответния съд при издадена Европейска заповед за арест (ЕЗА) в задочно производство, като не е била съответно издадена нова ЕЗА след взизане в сила на присъдата ,довело за ищеца до невъзможност да се ползва от правата по Рамково решение 2002/584/ПВР при задължането му в друга страна- членка. Искът е предявен на основание чл. 4, §3 от ДЕС, разгледан от съдилищата по реда на ЗОДОВ срещу Кюстендилския окръжен съд .За да потвърди отхвърлянето му, въззивният съд решаващо е приел ,че по ЗОДОВ съдът като правозащитен орган, легитимиран да представлява държавата,отговаря в изключително очертаните от този закон хипотези в чл. 2 ЗОДОВ ,между които настоящият случай не попада. В изложение, касаторът е поставил въпрос относно прилагането на ТР№5/2015г ОСГК, на което се е позовал въззивния съд - дали в него са тълкувани всички хипотези на отговорност на съдилищата за вреди ,включително за отговорност на националния съд при нарушаване правото на ЕС.Формулира се въпрос допустимо ли е посредством тълкувателни решения, задължителни за съдилищата,държавите- членки да изключват отговорността на съдебните органи за вреди от нарушаване правото на ЕС.Сочи се основание по чл.280 ал.1, т.3 по тези въпроси. Формулиран е и въпрос: „ допустимо ли е при преценка основателността и доводите и възраженията на страните съдът да не изхожда от факти, на които страните се позовават и да извлича правни последици от фактически обстоятелства ,които страната не е посочила”, по него се сочи като основание за допускане до обжалване чл.280 ал.1 т.1 ГПК и се прилага практика на ВКС. Вторият от формулираните въпроси се сочи и като въпрос, свързан с тълкуване правото на ЕС, поради което се изтъква необходимост настоящият съд да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС. Отговор не е постъпил. С определение 173 от 13.06.2017г Върховен касационен съд ,ІІІ г.о е спрял производството по делото на основание чл. 292 ГПК до приключване на т.дело № 2/2015 г. на ВКС ,тъй като негов предмет на тълкуване са въпросите кой е компетентният съд, който следва да разгледа искова молба с правно основание чл.4,пар.3 от ДЕС, с която се търси реализиране отговорността на държавата за нарушение на правото на ЕС и кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно основание чл.4, пар.3 от ДЕС. Искането за приемане на тълкувателно постановление е отклонено от Колегиите на ВКС и ВАС и тълкувателното производство е прекратено с определение от 25.03.2021г,поради което настоящето касационно производство следва да бъде възобновено и насрочено за произнасяне в производството по чл.288 ГПК. Предвид горното, Върховният касационе н съд, ІІІ гр. отделение