Определение № 481 от 16.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11993/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 във връзка с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Георгиева, чрез пълномощник адв. Венелинова, против определение № 7575 от 11.09.2023г., постановено по адм. дело № 10639/2022г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане касационната й жалба против решение № 4704 от 12.07.2023г., постановено по същото дело. В частната жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. По същество са развити аргументи, относими към правилността на решение № 4704 от 12.07.2023г., постановено по адм. дело № 10639/2022г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на Д. Георгиева против заповед № РКС22-РД09-837/14.11.2022г. на кмета на Столична община район „Красно село“. Иска се отмяна на определението. Ответникът – кметът на СО район „Красно село“ не взема становище по частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение решаващият състав на Административен съд София-град, на основание чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, е оставил без разглеждане касационната жалба на Д. Георгиева срещу решение № 4704 от 12.07.2023г. по адм. дело № 10639/2022г. по описа на АССГ, като е приел, че същата е подадена против решение, което не подлежи на касационно оспорване. Така постановеното определение е правилно. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Д. Георгиева против заповед № РКС22-РД09-837/14.11.2022г. на кмета на СО район „Красно село“, с която на основание чл. 41, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е прекратено наемното правоотношение, възникнало от заповед № ЖН-04-9/13.07.2016г. на кмета на СО район „Красно село“, за настаняване на Д. Георгиева и членовете на семейството й в общинско жилище, описано в АОС № 1532/17.03.2010г. Според разпоредбата на чл. 46, ал. 5 ЗОС /доп., ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ заповедта за прекратяване на наемното правоотношение може да се обжалва пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като решението на административния съд е окончателно, т.е. не подлежи на касационно оспорване. Визираната процесуална норма изрично предвижда окончателност на решението на административния съд, постановено по обжалване на заповед за прекратяване на наемното правоотношение, какъвто е настоящият случай. По тези съображения касационната жалба на Д. Георгиева е процесуално недопустима на основание чл. 215, т. 4 АПК, тъй като е налице отрицателна процесуална предпоставка за развитие на касационното производство, за която съдът е задължен да следи служебно. С оглед на това и на посоченото правно основание касационната жалба правилно е оставена без разглеждане от първостепенния съд. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение