Определение № 786 от 11.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 54/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р.И.М. [населено място], представляван от директора П. К., подадена от процесуалния представител адв.И. М. от САК срещу въззивното решение № 152 от 5.5.2016 г по гр.дело № 1097/2016 г на Старозагорски окръжен съд, Втори граждански състав, с което е отменено решение № 98/26.1.2016 г по гр.дело № 5009/2015 г по описа на Районен съд-Стара Загора и вместо него е постановено друго, с което са уважени предявените от А. Г. Д. срещу Р. [населено място] искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 и ал.2 КТ за сумата 6 188, 63 лв за оставане без работа и на по-ниско платена работа. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на процесуалния и материалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и постановяване на друго, с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни, ведно със следващите от това законни последици. Ответникът по касационната жалба А. Г. Д. оспорва същата, по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Претендира разноски. Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 и ал.2 КТ. Страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът изпълнявал при ответника длъжността „директор“.Същото било прекратено със заповед № 84 от 6.8.2015 г на кмета на [община] на основание чл.190 ал.1 т.4 и чл.330 ал.2 т.6 КТ, вр.чл.126 т.9, чл.187 т.8, чл.188 т.3 КТ за това, че с действията си по откриване на конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент“ по научна специалност „История на България“/Военна и военно-политическа история/, без да са налице законовите изисквания за това, така е допуснал поведение, което противоречи на дължимото такова като директор на институцията и по този начин е злоупотребил с доверието на работодателя. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съгласно чл.15 от ЗРАСРБ /Закона за развитието на академичния състав на РБ/ академичните длъжности се откриват във висши училища и в научни организации, при условия и ред, определени със закон.Съобразно трябва да се прави разлика между откриване на академични длъжности и откриване на процедура за заемането им.Съгласно представените щатни разписания на ответния музей, длъжността „доцент“ съществува още преди ищецът да е заел длъжността „директор“, съществува и понастоящем, което означава, че Д. не е предприел действия по откриване на длъжността и в този смисъл не е допуснал нарушение на ЗРЛСРБ.Приел е, че дори да съществува колизия между старата нормативна уредба за академичните длъжности и тази по новия закон за академичното развитие на ищецът не може да бъде вменено неправомерно поведение и закононарушения.Освен това министърът на образованието не е назначил проверка по получения сигнал и не се е произнесъл по законосъобразността на откритата процедура.Министърът, като осъществяващ контрол върху откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен не е реализирал правомощието си по чл.31 ал.2 да спре конкурса в разглеждания случай и да определи срок за отстраняване на нарушението.Обявеният конкурс не е спрян по надлежния начин, нито е констатирано, че е образуван в нарушение на закона, поради което по никакъв начин не може да се приеме, че поведението на ищеца съставлява злоупотреба с доверието на работодателя.Предвид изложеното исковете по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ са приети за основателни и уважени. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Формулирани са следните въпроси, които настоящият съдебен състав намира за обуславящи крайния изход на спора: 1/ Допустимо ли е да се прилагат нормите на Закона за развитие на академичния състав в Република България и в частност чл.30 ал.1 и чл.31 ал.2 от ЗРАСРБ по отношение на институция или организация, извън изрично упоменатите в пар.1 т.1 от ДР на същия закон, и по специално приложими ли са тези норми по отношение на Р.И.М., ако същият не попада в приложното поле на ЗРАСРБ, а неговият статут, функциониране и устройство е предмет на уреждане от други нормативни актове. 2/Може ли министърът на образованието да осъществява контрол и да разпореди проверка по смисъла на чл.30 ал.1 и ал.2 и чл.31 ал.2 от ЗРАСРБ както и спиране на конкурс или процедура по избор на доцент, обявен от институцията-в случая Р.И.М., след като устройството, функционирането и правомощията на тази институция са уредени в други нормативни актове, извън приложното поле на ЗРАСРБ. Така поставените въпроси касаят решаващите мотиви на въззивния съд и са от значение за крайния изход на спора поради което и на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение