Определение № 10888 от 09.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10232/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 вр. чл. 160 АПК.

Образувано е по частна жалба на „Аргобилдинг“ ЕООД и „Техноком Инженеринг“ ЕООД срещу Определение № 2363 от 17.03.2023 г. по адм. дело № 2601/2023 г. на Административен съд – София-град, с което е прекратено производството по жалбата им против разпоредено с писмо рег. № САГ17-ТК00-895(86) от 23.02.2023 г. принудително изпълнение на Заповед № РА-30-391/18.12.2017 г. за премахване на незаконен строеж, издадена от директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ на Столична община.

Административният орган не е изразил становище жалбата.

Частната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Въпреки че съображенията на съда се ограничават до изследването на правния интерес от обжалване на заповедта за премахване на незаконния строеж, крайният извод за отсъствието на легитимация за оспорване е правилен и по отношение на постановленията и действията по принудително изпълнение на административния акт.

а. Доколкото дружествата не са сред лицата от кръга на възможните адресати на заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, те не притежават и качеството на длъжници по изпълнението по смисъла на чл. 274, ал. 2 АПК, т.е. на страни в изпълнителното производство с право на жалба по чл. 295 от кодекса. Те биха разполагали с легитимация да атакуват правните и/или фактически действия на органа по изпълнението единствено в претендираното положение на трети лица, чиито права, свободи и законни интереси са засегнати от изпълнението.

б. Жалбоподателите не принадлежат и към последната категория лица. Правният си интерес те основават на недоказаното твърдение за предявен пред районния съд иск срещу Столична община с предмет признаването им за собственици по давност на поземления имот и намиращия се в него строеж.

Противно на възражението, че първостепенният съд не е дал изрични указания за представяне на доказателства, обосноваващи правния им интерес, информационни източници за висящ спор пред общия съд не са приложени от оспорващите и към частната жалба. Дори обаче твърдението им да се приеме за достоверно, легитимацията може да почива само на надлежно установени към момента на подаване на жалбата вещни права. При липсата на удостоверяващ правата им акт, респ. на влязло в сила съдебно решение, което ги признава, е изключен обективният признак, обуславящ засягането на правната сфера на дружествата и съответно пораждащ правото им на жалба във втората хипотеза по чл. 295 АПК.

2. От друга страна, въпросното писмо не представлява постановление на органа по изпълнението, нито материализира действие по принудително изпълнение, както се твърди в жалбата, годен предмет на оспорване по чл. 294 АПК. То изхожда от директора на Дирекция „ОСК“ на СО, адресирано е до районния кмет, съдържа уведомление относно факта на влизане в сила на заповедта за премахване на строежа и изявление за необходимостта от евентуални бъдещи действия по изпълнение, а не разпорежда предприемането на непосредствено принудително изпълнение.

3. Не е налице поддържаната в жалбата неяснота в диспозитива на определението – дали съдът е оставил без разглеждане искането за отмяна на изпълнителното действие или това по чл. 297, ал. 4 АПК за спиране на изпълнението.

Волята на съда е изразена по начин, изключващ съмнението в предмета на произнасяне. В мотивите към съдебния акт е обсъдена допустимостта на жалбата, с която е съединено искането за спиране на изпълнението, а прекратителният диспозитив обхваща производството в неговата цялост.

4. Позоваването от оспорващите на изтичане на давностния срок по чл. 285, ал. 1 АПК е свързано с основателността на искането за отмяна на действието и подобна проверка предполага допустимост на оспорването. Същото заключение е важимо и за релевирания процесуален пропуск на съда по чл. 297, ал. 2 АПК да разгледа жалбата, подадена от трето лице, в открито заседание – процесуалното изискване се прилага при допустимост на жалбата, а произнасянето по нея се прави на общо основание в закрито заседание.

5. Недопустимостта на основното оспорване рефлектира и върху особеното искане за спиране на изпълнението, което е с акцесорен характер и отделното му обсъждане е безпредметно.

6. При съществуването на две основания за недопустимост на жалбата – по чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК, атакуваното прекратително определение следва да бъде оставено в сила като правилно по постановения процесуален резултат.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение