Определение № 320 от 04.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3941/2017 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба с вх. № 86278/26.06.2017 г., подадена от ответника по делото А... „М...“ срещу решение № 3408/17.05.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 12359/2016 г. на Софийския градски съд (СГС). Видно от съдържанието и петитума на касационната жалба, въззивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено – в обжалваните пред СГС части, решение № 5912/06.05.2016 г. по гр. дело № 8156/2014 г. на Софийския районен съд, е уважен частично, предявеният от ищеца А. В. А. срещу жалбоподателя, иск с правно основание чл. 262 от КТ, като жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца сумата 1 631 лв. за периода 14.02.2011 г. – 25.07.2012 г., представляваща трудово възнаграждение за положен извънреден труд, ведно със законната лихва и разноски по делото. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: Видно от исковата молба, молбата за увеличение размера на иска по чл. 262 от КТ (лист 269 от първоинстанционното дело) и мотивите към решенията на двете съдебни инстанции, обжалваната част от въззивното решение, срещу която е подадена касационната жалба, е постановена по иск за трудово възнаграждение за положен извънреден труд, който иск е с цена 2 241.47 лв., т.е. – до 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 3 от ГПК (в редакцията, преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/2017 г., приложима в случая съгласно § 74 от същия ЗИДГПК; сега – чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК), в тази негова част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Поради това, подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение