Определение № 816 от 20.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1552/2017 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Апелативна прокуратура- София, както и по касационна жалба на Р. П. П. срещу решение №2355 от 09.12.2016г по в. гр.дело № 3361/2016г. на Софийски апелативен съд. Разгледан е иск за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДВ, като присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 70 000 лева е намалено на 7 000 лева. Прокуратурата обжалва решението в частта, с което е потвърдено присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ до размера на сумата 7 000 лева, ищцата обжалва решението в частта, с която след частична отмяна на решение от 20.05.2016г по гр.д № 9172/2015г на Софийски градски съд, въззивният съд е намалил присъденото на първа инстанция обезщетение. В частта за отхвърляне на иска до пълния предявен размер от 100 000 лева първоинстанционното решение е влязло в сила. Към жалбата на Р. П. П. е приложено изложение от пълномощниците адв.В. В. и В.М.. Изтъкнато е основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД и процесуалните задължения на съда в решението да обсъди конкретните обстоятелства от значение за определянето на обезщетението. Обстоятелствата, подлежащи на преценка са указани в ППВС № 4/1968г, те са изтъкнати само декларативно от въззивния съд: възраст, личност, обществено положение, тежест на обвинението, медийно отразяване на наказателното преследване, без да са обсъдени, т.е да е коментирано как конкретно се отразяват тези принципно релевантни обстоятелства върху размера на обезщетението, намален десет пъти .Формулиран е въпроса за задължителната преценка на всички конкретни, обективни обстоятелства от значение за точното прилагане принципа на справедливостта в чл. 52 ЗЗД. Противоречието е с решения №59 от 2016г по гр.д №3340/2015г ІІІ г.о ,реш. № 158/2012г по гр.д № 708/2011г ІV г.о, реш. № 215/2014г по гр.д №1287/2014г ІІІ г.о ,че когато въззивният съд формира извод за прекомерност на присъдено на първа инстанция обезщетение и прилага критерия чл. 52 ЗЗД ,следва да обоснова критерия не абстрактно, а въз основа на конкретните обстоятелства, които собствено преценява. Разрешен в противоречие с практиката на ВКС по цитираните решения е и въпроса как незаконното обвинение за умишлено престъпление в област ,която е професианалната реализация на обвиняемия, се отразява върху размера на обезщетението, кои обстоятелства в подобна хипотеза следва да се имат предвид. Към жалбата на Прокуратурата е приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване ,в което се посочва предпоставката на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по същия процесуален въпрос, формулиран като въпрос за определянето на неимуществените вреди, което следва да се извърши след задължителна преценка на всички конкретни обстоятелства. Сочи се противоречие с т.ІІ от ППВС № 4/1968г. ,основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .Сочи се и противоречие с и т.2 ГПК се цитират реш. №302/2011г, по гр.д № 78/2011г ІІІ г.о, както и решения за въззивни съдилища с довод за различно разрешаване на еднородни случаи. След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че е налице основание за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД в процесуалния му аспект, поставен от двете страни в изложенията им. Противоречие с цитираната и приложена от защитата съделбна практика на ВКС е налице и по конкретния въпрос ,формулиран в изложението на Р. П. П. кои обстоятелства следва да се имат предвид при определяне на обезщетение по справедливост при незаконното обвинение за умишлено престъпление в област ,която е професионалната реализация на обвиняемия, но той ще намери каузален отговор ,тъй като въззивното решение се допуска до касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по въпрос, формулиран по-общо. По основанието на чл. 280 ал.1,т.2 ГПК Прокуратурата не е формулирала ясно правен въпрос Индивидуалният характер на вредата, която ищцата е заявила като подлежаща на обезщетяване, изключва сходство със случаите по приложените към изложението съдебни решения. Допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС е обусловено от това, че с цитирането в принципно указаните насоки по ППВС №4/1968г кои групи обстоятелства са от значение, в случая се изчерпва обосновката на решаващия извод за справедлив размер на обезщетението без да се обсъди и прецени конкретното им проявление. Справедливостта не е абстрактно понятие, тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики. При решаващи съображения, формирани без тези обективни характеристики са бъдат конкретно преценени, е налице противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, цитирана от двете страни, по решаващ за изхода на делото правен въпрос. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.