Определение № 1835 от 11.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3216/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Й. Г., чрез процесуален представител адв. адв. С. С. А. срещу въззивно решение № 24/22.01.2024 г. по възз. гр.д. № 807/2023 г. на Окръжен съд – Добрич, в частта му имаща характер на определение, с която е потвърдено определение по чл.248 от ГПК № 260063/09.08.2023 г. по гр.д. №320/2021 г. на Районен съд- Добрич, в частта, с която е отхвърлена молбата на Н. Й. Г., за изменение на решението по същото дело в частта на разноските, за разликата над 1606,27 лв. до размера 3360 лв. Според жалбоподателя определението е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство, неправилно същото е било определено съразмерно с уважената част от исковете в полза на ищеца. Освен това съдът не отчел, че делото било с висока фактическа и правна сложност, поради което така определеният размер на адвокатския хонорар, бил занижен и не съответствал на изискванията на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските хонорари. Не било отчетено и обстоятелството, че Адвокатско дружество „А. и У.” било регистрирано по ЗДДС и върху сумата, предвидена в наредбата, следвало допълнително да се начисли и 20 % ДДС. Претендира обжалваното определение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което в полза на ищеца да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3360 лв. с ДДС. В представеното изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 вр чл. 278, ал. 4 ГПК страната повдига правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, както следва: 1. „При определяне размера на дължимото от другата страна адвокатско възнаграждение следва ли съда да съобрази фактическата и правна сложност на делото като отчете обема на материали и доказателствата по делото, брой на съдебните заседания, основанията на разглежданите искове?“ и 2. „Как следва да се определи размера за адвокатско възнаграждение, дължимо от другата страна, при предявени искове за обезщетение за неимуществени вреди, които се определят от съда по справедливост при липса на предварително известен на страните и точен метод за определяне размера на обезщетението, за разлика от имуществените спорове, за които има точен паричен еквивалент?“. Поддържа се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Бланкетно са посочени основанията по чл. 280, ал. 2 от ГПК: вероятна нищожност или недопустимост и очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. Ответника по жалбата в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. За да потвърди обжалваното от ищеца определението по чл.248 от ГПК № 260063/09.08.2023 г. по гр.д. №320/2021 г. на Районен съд- Добрич, в отхвърлителната му част за разликата над 1606,27 лв. до 3360 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение, въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ, според която съдът осъжда ответника по иск по ЗОДОВ да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Посочено е, че в случая при частично уважени искове няма основание да се приеме, че на ищеца се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в пълния им размер, доводите за което ищецът-частен жалбоподател обосновал с обстоятелства, относими към липсата на прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. В случая такава преценка за прекомерност била извършена от първоинстнционния съд /по повод възражение на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК/, който правилно приел, след съпоставяне с минимално дължимото с оглед защитавания материален интерес и фактическата и правна сложност делото, че платеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 3360 лв. с ДДС не е прекомерно и няма основание за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Прието е, че с оглед изхода от спора /частично уважаване на исковете/ на ищеца не се дължат всички разноски за адвокатско възнаграждение- цялата сума от 3360 лв., а съразмерно на уважената част. Правилно първоинстнционният съд, с оглед изхода на делото пред тази инстанция, при преценка за съотношение уважената част от исковете определил и размера на дължимата част от сторените разноски, която възлизала на присъдената от него сума от 1606,27 лв. Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивният съдебен акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Въззивния акт в обжалваната му част е валиден и допустим. По поставените въпроси настоящият състав на Върховния касационен съд, трето г. о., намира следното: Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по втория поставен от касатора въпрос. Въпросът за отговорността на страните за извършените от тях в исковото производство е обусловил обжалвано определение и е релевантен. Той обаче не удовлетворява допълнителното основание по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК. Правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящия случай не е такъв, тъй като е налице създадена трайно установена съдебна практика. Отговорността на страните за извършените от тях в исковото производство разноски се определя по правилата на чл. 78 от ГПК, а именно за ищецът ще има право на разноски съобразно уважената част от иска - чл. 78, ал. 1 от ГПК, а ответникът съобразно отхвърлената част от иска - чл. 78, ал. 3 от ГПК. В този смисъл е и правилото на чл. 10, ал. 3, изр. 2 от ЗОДОВ. Видно от същото, частичното уважаване на исковете по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ не дава възможност на ищеца да претендира пълния размер на направените от него разноски за адвокатско възнаграждение. Посочените разпоредби са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Първият въпрос, не е обуславящ изхода на делото и не е изводим от дадените от въззивния съд правни разрешения, тъй като въззивният съд не е обосновавал извод дали при определяне размера на дължимото от другата страна адвокатско възнаграждение следва ли съдът да съобразява фактическата и правна сложност на делото. Въззивният състав е констатирал, че такава проверка вече е била извършена от първоинстнционния съд, който обосновал правилен извод, че няма основание за намаляване на адвокатското възнаграждение от 3360 лв. с ДДС поради прекомерност. Както се посочи, за да не присъди разноски в посочения размер въззивният съд се е позовал на изричната разпоредба на чл. 10, ал. 3, изр. 2 от ЗОДОВ. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. От мотивите към въззивното решение, по посочените касационни основания за обжалване, не се установява нарушение на правилата на формалната или на правната логика. Не е налице очевидна необоснованост, доколкото от обсъдените в мотивите доказателства следват, по правилата на формалната логика /законът за причинността/, фактическите изводи на въззивния съд. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение