Определение № 729 от 28.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 544/2017 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място], чрез адв.Х. М. срещу решение № 385/14.11.2016 г. по в.гр.дело № 570/2016 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е отменено решение № 767/06.07.2016 г. по гр.дело № 228/2016 г. на Пернишкия районен съд в отхвърлената част на предявения иск за заплащане на сумата 7400 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, станала на 03.06.2013 г. и вместо отменената част е уважен предявения иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за сумата 7400 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 03.06.2013 г. до окончателното изплащане на сумата и е потвърдено решение № 767/06.07.2016 г. по гр.дело № 228/2016 г. на Пернишкия районен съд в уважената част на предявените искове с правно основание чл.200,ал.1 КТ за сумата 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 15.01.2016 г. до окончателното изплащане и за сумата 868.13 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, за периода от време от 03.06.2013 г. до 29.01.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 15.01.2016 г. до окончателното изплащане. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което се отхвърлят предявените искове, като неоснователни. В изложението са поставени следните въпроси: 1. за посочване в мотивите на решението на всички обстоятелства, обуславящи претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и значението на тези обстоятелства за размера на присъденото обезщетение, за прилагане принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, решен в противоречие с практиката на ВС – т.11 от ППВС № 4/1968 г. и ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирано от решение от 06.12.2007 г. по кас.гр.дело № 238/2007 г. на САС. 2. относно преценката за наличие на проявена груба небрежност от страна на пострадалия, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и е решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. 3. по въпроса за допустимостта и „достатъчността” на доказателствените средства, установяващи проявена груба небрежност от ищеца по смисъла на чл.201,ал.2 КТ, решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 4. може ли въз основа на ангажираните по делото доказателства да се счете, че са налице предпоставките по чл.201,ал.2 КТ за намаляване отговорността на работодателя, допринесъл ли е в поведението си за настъпване на трудовата злополука работника, решен в противоречие с практиката на ВКС, 5. за задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства по делото, които са от значение за спора, както и доводите на страните, решаван противоречиво от съдилищата.6. Въпросът съдът уточни и конкретизира, съобразно правомощията по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва: към кой момент следва да се определи размерът на обезщетението за неимуществени вреди при получено увреждане от работник в резултат на трудова злополука, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касационната жалба К. С., чрез адв.Р. З. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочитените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба в частта, с която е обжалвано въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Пернишкия районен съд в уважената част на предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.2,т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.200,ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е по гражданско дело с цена на иска 868.13 лв. – под 5000 лв. Следователно налице са предпоставките на чл.280,ал.2,т.1 ГПК и в посочената част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. В указаната част касационната жалба следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима, а производството по делото в същата част следва да се прекрати. В останалата част касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.200,ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука, станала на 03.06.2013 г., заедно със законната лихва върху обезщетението, считано от деня на злополуката до окончателното изплащане. От фактическа страна е прието за установено, че през 2013 г. ищецът К. С. е работел по трудово правоотношение като оператор в [фирма]. Прието е също за установено от показанията на свидетелите И. С. и А. А., че на 03.06.2013 г. ищецът бил на работа и заедно със свидетеля С. изтегляли кабел по окачен таван. За извършване на тази работа ищецът се качил на двураменна разтегаема стълба, която била държана от св. А.. По време на работата кабелът запънал, ищецът се опитал да го издърпа, хванал се за окачения таван, но последният подал и ищецът паднал на земята, като се откачили и няколко платна от окачения таван. При падането ищецът получил травма на крака, след което бил транспортиран до [населено място] – МБАЛ „Н.И.Пирогов”, където бил опериран. С разпореждане № 27/17.06.20913 г., издадено от РУ”Социално осигуряване” [населено място] злополуката е призната за трудова на основание чл.55,ал.1 КСО. Като е възприел заключение на приета съдебно медицинска експертиза въззивният съд е приел, че в резултат на злополуката ищецът е получил сравнително тежка травма на левия глезен, изразяваща се в счупване на фибуларния малелол и разкъсване на делтоидната лигаментарна връзка от вътрешната страна на левия глезен, като счупването е довело до сублуксация. Посочил е, че при травмата ищецът е изпитвал силни болки и страдания, с невъзможност да стъпва и ходи и да осъществява движения в глезенната става. Проведено е оперативно лечение по спешност – кръвна репозиция на счупването и наместване на сублуксацията с фиксиране чрез плака и винтове. Разкъсването на делотидната връзка е зашито с конци. Болковият синдром е отшумял след няколко дни. Ищецът е носил гипсова имобилизация за 45 дни. Ходил е с две патерици в продължение на 75 дни без да стъпва на левия си крак, а след това за период от 30 дни е ходил с една патерица. Около 45 дни след операцията е отстранен поставеният винт. Провеждана е рехабилитация. Дълго време ищецът е изпитвал умерени болки и ограничения в движението. Бил е временно нетрудоспособен за срок от 240 дни. На 24.03.2014 г. е проведена нова операция за отстраняване на поставената остеосинтеза от глезена на ищеца и след операцията отново е търпял по-силни болки. За периода от 24.03.2014 г. до 28.05.2014 г. отново е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. В личния амбулаторен картон на ищеца има отразени прегледи с оплаквания от болки, отоци и ограничения в движението. Вещото лице посочва, че от рентгенография от 05.01.2016 г. се потвърждава, че са налице „посттравматични остеоартрозни изменения”, които са в лека степен. В бъдеще е възможно да изпитва болки при по-тежки физически натоварвания и при промяна на времето с персистиращ отток, без особен функционален дефицит. В тези случаи е възможно да се наложи извършване на процедури по физиотерапия и баленолечение. Относно претърпените от ищеца болки и неудобства въззивният съд е възприел показанията на свидетелката А. С. – съпруга на ищеца. От правна страна е прието за установено, че ищецът е претърпял трудова злополука, по времето, в което е бил в трудово правоотношение с ответното дружество. Прието е също, че в резултат злополуката същият е бил временно нетрудоспособен и е претърпял болки и страдания. Преценен е за правилен извода на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл.200,ал.1 КТ за ангажиране отговорността на ответника. Съдът е приел, че на основание чл. 200, ал. 3 КТ ответното дружество дължи обезщетение за причинените на работника неимуществени вреди, че същото се определя с оглед на принципа на справедливостта, предвиден в чл. 52 ЗЗД. Съобразена е степента и вида на причиненото увреждане, продължителността на лечението, както и обстоятелството, че ищецът е търпял силни болки и страдания по време на злополуката и през периода на лечението, състоянието на ищеца понастоящем и е прието, че определеното от районния съд обезщетение е занижено, че при определянето му е нарушен принципът на справедливостта, визиран в чл.52 ЗЗД. Като е преценил събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел че сумата от общо 14 000 лв. справедливо ще обезщети ищеца за претърпените от него болки и страдания. При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид възрастта на ищеца, констатациите на съдебно -медицинската експертиза – факта, че той е получил сравнително тежка травма на левия глезен, че са извършени общо три операции, че при злополуката е претърпял остра и силна болка, каквато е търпял и при последвалите операции. Съдът е съобразил и и обстоятелството, че през първите 45 дни след злополуката ищецът е бил с гипс, в продължение на 105 дни е бил с патерици, като през първите 70 дни не е стъпвал на крака, а така също и продължителния период на временна нетрудоспособност от общо 306 дни, както и посоченото от вещото лице, че в бъдеще е възможно ищецът да изпитва болки при физическо натоварване и промяна на времето. Въззивният съд се е произнесъл и по направеното от ответника възражение по чл.201 от КТ за наличие на допусната груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ. Като е взел предвид събраните по делото доказателства и заключението на съдебно техническата експертиза въззивният съд е приел, че определеното обезщетение не следва да бъде намалявано по реда на чл. 201, ал. 2 КТ. Посочил е, че намаляването на обезщетението е допустимо само ако пострадалият е допринесъл за настъпването на злополуката, като е допуснал груба небрежност. Въз основа на събраните по делото доказателства според въззивния съд не може да се приеме, че ищецът е проявил груба небрежност по смисъла на закона. Приел е, че такава е налице само ако поведението на работника е било умишлено или пък не е положена и най-елементарната грижа, за което няма данни по делото. Приел е за установено, че ищецът при работата си се е качил на стълба, която стълба допълнително е държана от негов колега, че злополуката е настъпила защото ищецът се е протегнал, за да освободи кабела. Прието е също, че констатациите на вещото лице за допуснати нарушения при работата с преносима стълба не са достатъчни, за да обосноват извод за допусната груба небрежност от страна на работника. Според съда поведението на ищеца сочи евентуално на извод за наличие на небрежност, но не и на груба такава. Приел е, че не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда е основание за приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, че за да се намали обезщетението на посоченото основание следва да се установи наличието на груба небрежност. Прието е, че работникът действа при груба небрежност само в случаите, когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, че такова поведение от страна на ищеца не е установено. С оглед на изложените съображения е формиран извод, че обезщетението не следва да бъде намалявано по реда на чл. 201 КТ. Посочил е, че от общо дължимите се на ищеца 14 000 лв. на основание чл. 200, ал.4 КТ следва да се приспаднат платени от работодателя и от застраховател общо 1 600 лв. Съобразено е и, че с първоинстанционното решение е присъдена сумата 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Формиран е извод, че първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на за сумата от 7 400 лв. и да се постанови друго, с което ответното дружество се осъди да заплати на ищеца още 7 400 лв., съставляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос от изложението. С т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е застъпено становището, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Прието е, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Разрешението на правния въпрос от въззивният съд е съобразено с тази практика на ВС. При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът е взел предвид възрастта на ищеца, характера и естеството на увреждането – ищецът е получил сравнително тежка травма на левия глезен, проведеното лечение – извършени са общо три операции, претърпените болки в момента на злополуката и в хода на лечението, взето е предвид обстоятелството, през първите 45 дни след злополуката ищецът е бил с гипс, в продължение на 105 дни е бил с патерици, като през първите 70 дни не е стъпвал на крака, а така също и продължителния период на временна нетрудоспособност от общо 306 дни, както и последиците от увреждането. Решаващите правни изводи са в съответствие с цитираната практика на ВС. С оглед на това не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по първия правен въпрос в изложението. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по същия правен въпрос. С решение от 06.12.2007 г. по кас.гр.дело № 238/2007 г. на Софийски апелативен съд, постановено по реда на пар.2,ал.4 ПЗР на ГПК съдът се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл.200,ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпила смърт на наследодателката на ищците при трудова злополука. С решението е прието, че справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди не е абстрактна категория, че под този критерий следва да бъдат подведени конкретните факти, установени по делото. Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в противоречие с посочената практика, тъй като при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по всяко от делата са установени различни обстоятелства, относими към претърпените вреди с оглед на представените различни доказателства. Определените размери обезщетения за претърпени неимуществени вреди по настоящото и по цитираното дело е последица от установените различни факти, а не различно тълкуване на разпоредбите на чл.52 ЗЗД и отклонение от трайно установената практика на ВС и ВКС по приложението му. Следователно по този правен въпрос не е установена допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.2 ГПК. По същият правен въпрос не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като касае приложение разпоредбите на чл.52 ЗЗД. Тези разпоредби са ясни и пълни и не следва да се тълкуват. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване, поради липса на данни за промени в обществените условия и законодателството. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението. С решение № 18/08.02.2012 г. по гр.дело № 434/2011 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК е изразено становището, че за разлика от компенсацията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, която не предпоставя вина на пострадалия за съпричиняването на вредата, в трудовоправния режим прилагането на компенсацията предпоставя виновно допринасяне на пострадалия за настъпването на увреждането. Прието е, че правнорелевантна е не всяка форма на вината, а само грубата небрежност. Актуалната съдебна практика определя грубата небрежност като неполагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка. Възприета е практиката на ВКС, изразена в решение № 1884/2005г. по гр.д. №1404/2003г. ІІІ г.о. ВКС, според което не всяко нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд представлява нарушение с груба небрежност, а само онова, при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният работник би положил в подобна обстановка. Съдът не дължи служебно произнасяне при липса на изрично възражение за допусната груба небрежност от работника или служителя, но при заявено искане за намаляване на обезщетението на това основание съдът следва да изложи мотиви относно механизма на увреждането, за да отговори на въпроса за наличието или липсата на груба небрежност. Тежките нарушения на правилата за движение по пътищата, станали причина за пътнотранспортно произшествие при което е пострадал работникът или служителят, съставляват груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. С решение № 291/11.07.2012 г., по гр.дело № 951/2011 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. В същата насока е разрешението на правния въпрос в решение № 548/24.07.2012 г. по гр.дело № 1490/2010 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС. Ответникът по иска е въвел възражение за съпричиняване от ищеца, поради допусната груба небрежност. Въззивният съд е изложил подробни мотиви относно механизма на увреждането, преценил е всички доказателства, изложил е релевантните за спора факти и е мотивирал извод за липса на груба небрежност. Този извод не противоречи на цитираната практика на ВКС. По същият въпрос не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като касае приложното поле на разпоредбите на чл.201,ал.2 КТ. Тези разпоредби са ясни и пълни и не следва да се тълкуват. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, с която въззивният съд е съобразил решаващите правни изводи при преценката по възражението на ответника за принос за настъпване на трудовата злополука от страна на ищеца. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия въпрос от изложението. В подкрепа на доводите за наличие на това основание жалбоподателят не е цитирал практика на ВКС по смисъла на т.2 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС - тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Поради това съдът намира, че соченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК не е установено. По същият въпрос не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Въпросът касае приложение разпоредбите на чл. 157 ГПК, чл.164 ГПК и чл.201,ал.2 КТ, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и многобройна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по четвъртия въпрос от изложението, тъй като същият не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Въпросът касае правилността на обжалваното решение и е основание за касационна отмяна. Според практиката на ВКС – т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд в производството по чл.288 ГПК трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,л.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. С оглед на това тълкуване съдът преценява, че въпросът е по правилността на обжалваното решение, касае преценка на събраните по делото доказателства и поради това не представлява правен въпрос. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по пети и шести въпроси от изложението. Съгласно т.3 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Жалбоподателят не е цитирал и представил влезли в сила решения на първоинстанционен съд, на въззивен съд или решения на ВКС, постановени по реда на ГПК отм., с които са разрешени същите правни въпроси за да се прецени наличието на соченото основание. Поради това съдът приема, че не е установено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по тези въпроси. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по шестия въпрос от изложението. Жалбоподателят не е обосновал основанието - не е посочил какво е значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателят не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Поради изложеното съдът преценява, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по този въпрос. Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя ответник [фирма] [населено място], чрез адв.Х. М. на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се заплати сумата 950 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение