Определение № 46 от 27.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 18/2024 г.

Производството е по чл.135, ал.5 АПК. Пред Районен съд гр. София е подадена искова молба от Г. В. К. с искане да бъде осъден Административен съд София град да заплати на ищеца сумата от 24 300 лв. обезщетение за неимуществени вреди, породени от съществени нарушения на разпоредби на правото на ЕС, допуснати от съдия изпълняващ служебните си задължения при ответника. Според решаващият състав на Районен съд гр. София, искът е с правна квалификация чл.2в, ал.1, т.1 предл. 1 от ЗОДОВ, тъй като се претендира обезщетение за вреди причинени на гражданин от правораздавателна дейност на административния съд и са изложени твърдения за допуснати особено съществени нарушения на правото на ЕС. С определение №8021 от 21.02.2024 г. производството по гр.д.№4316/2024 г. на СРС е прекратено и делото е изпратено на Административен съд София област/АССО/. Административен съд София област, след като се е запознал с исковата молба и заявените претенции от ищеца, е преценил, че ищецът излага твърдения за претърпени неимуществени вреди от бавене на производството по адм.д.№7657/2023 г. по описа на Административен съд София град, чрез постановяване на множество и противоречиви разпореждания и определения от съдията докладчик, водещи до ограничаването на правото му на справедливо публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд по чл.6 от Европейската конвенция за защита правата на човека, както и в нарушение на общностното право на ЕС – чл.47 ХОПЕС. Решаващият състав на АССО е приел, че предявеният иск следва да бъде квалифициран по чл.2б от ЗОДОВ. Въз основа на подробно изложени мотиви в определение №456 от 09.04.2024 г. по адм.д.№395/2024 г. производството по делото е прекратено и е сезиран смесен петчленен състав на Върховен административен и Върховен касационен съд за определяне на компетентен съд, който да разгледа спора. Смесен петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, приема за установено следното: С подадената пред Районен съд гр. София искова молба, е заявено, че претърпените вреди за които се претендира обезщетение произтичат от „нарушение на основни човешки права, общностното право на ЕС и бавно съдебно производство“. При така формулираното искане се налага извод, че претендираното обезщетение е от вреди поради извършени от съда незаконосъобразни процесуални действия. Съгласно чл.128, ал.1, т.6 от АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Нормата е специална по отношение определянето подведомствеността на административните съдилища. Наличието на изрична процесуална норма, която изрично сочи компетентност на административните съдилища за определен вид спорове, изключва общата компетентност на общите съдилища. При обосноваването на исковата си претенция Г. К. се позовава на множество нормативни актове, но всички оплаквания са свързани с действия на АССГ при разглеждане на административното дело и неправилното му прекратяване. Сочените действия на съда от които се твърди да са произтекли неимуществени вреди за жалбоподателя са правораздавателна дейност, поради което предявената искова молба следва да бъде разгледана от административния съд, а не от общите съдилища, чиято подсъдност е определена общо в чл.14 ГПК. Ако в хода на производството бъде установено, че част от претендираните вреди са от действия, които не попадат в приложното поле на чл.128, ал.1, т.6 от АПК производството да бъде разделено и заявената искова претенция да бъде разгледана от общия съд. Мотивиран така, настоящият петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд на Република България