Определение № 3996 от 03.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2922/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на Г. Ангелов,от [населено място], Софийска област, чрез адв. А. Машев, против Определение №45/12.01.2024г., постановено по адм. д. №1398/ 2023г. по описа на Административен съд – София област, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ или бездействие на кмета на община Своге, да изпълни задълженията си по ЗУТ, и производството по делото е прекратено. В частната жалба се развиват доводи за неправилност на определението, иска се отмяната му и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдебното производство. Ответната страна – кмет на Община Своге, не взима становище по частната жалба. Върховният административен съд в настоящия състав на Второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: За да постанови процесното определение, Административен съд - София област е приел, че делото пред него е образувано по жалба на Г. Ангелов срещу мълчалив отказ или бездействие на кмета на община Своге, да изпълни задълженията си по ЗУТ, във връзка с негова жалба от 23.10.2023г. за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж – ограда, изградена на регулационната линия с негов имот. Съдът развил доводи, че процесният мълчалив отказ, не подлежи на обжалване, тъй като производството по чл.225а, ал.1 и сл. от ЗУТ се образува служебно, а не по инициатива или сигнал на засегнати граждани, съответно компетентния орган не дължи издаване на заповед по този ред по искане на трети лица. По тази причина издаването или неиздаването на поисканата от третото лице заповед за премахване на незаконен строеж, не представлява индивидуален административен акт. Така постановеното определение е правилно. Настоящият касационен състав споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, които кореспондират с фактите по делото и с трайната съдебна практика на ВАС. Отказ - изричен или мълчалив, за издаване на индивидуален административен акт е налице тогава, когато при настъпването на посочени в хипотезата на правна норма факти, административният орган е длъжен да се произнесе с акт с определено от нормата съдържание. В разпоредбите на чл. 223, 224а и 225а от ЗУТ са регламентирани правомощията на кмета на общината по установяване и премахване на незаконно извършено строителство за определени категории строежи. Както правилно е приел и съдът, в този случай той действа служебно, а не по инициатива или сигнал на засегнати граждани. В израз на упражнената от него оперативна самостоятелност, правомощие на кмета на общината е да образува, или не такова производство. Няма норма в ЗУТ, която да създава за него задължение да издаде заповед по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, затова и отказът да издаде акт по направено в сигнал искане, не представлява индивидуален административен акт, който да е годен предмет на съдебен контрол. Съгласно чл. 214, т. 3 от ЗУТ на съдебен контрол подлежат заповедите за спиране на незаконен строеж, но не и отказите да се издадат такива. В случая липсва подлежащ на оспорване административен акт, неправилно определен от жалбоподателя като мълчалив отказ на кмета на Община Своге, да извърши проверка по жалбата му и да издаде заповед за премахване на незаконен строеж. С оглед горното, обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, Второ отделение,