Определение № 10266 от 01.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8694/2024 г.

ВАСВторо отделение01.10.2024reporting judge Галина Стойчева

Ruling

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 618 от 14.05.2024 г. по адм. дело № 1398/2023 г. на Административен съд – София област. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА секретар: Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА /п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

Grounds

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано е по частна жалба на Г. Х. А., приподписана от адв. А. Машев, срещу определение № 618 от 14.05.2024 г. по адм. дело № 1398/2023 г. на Административен съд – София област. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна и връщане на делото за постановяване на съдебен акт по предявеното оспорване в частта по чл.256 АПК срещу бездействие на административния орган. Твърди се, че искането за допълване на определението на съда е подадено в срока по чл.176, ал.1 АПК с частната жалба до ВАС срещу прекратителното определение по делото. Ответникът – кметът на община Своге не е изразил становище по частната касационна жалба в срока по чл.232 от АПК. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за частния жалбоподател. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Обжалваното определение е постановено в производство, образувано по жалба на Г. Х. А. срещу мълчалив отказ на кмета на община Своге да издаде заповед по чл.225а, ал.1 ЗУТ за премахване на строеж - ограда, изградена на границата със собствения му имот. С жалбата е предявено и алтернативно искане по чл.256 АПК срещу бездействие на органа по задължение, произтичащо от нормативен акт, а именно от разпоредбата на чл.225а, ал.1 АПК. С определение № 45 от 12.01.2024 г., съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Приел е, че не е налице мълчалив отказ на административния орган, т.е. че не е налице годен предмет на съдебно оспорване, който да засяга правата на жалбоподателя, поради което подадената жалба е недопустима на основанията на чл.159, т.1 и т.4 АПК. Срещу прекратителното определение е подадена частна жалба пред ВАС, който с определение № 3996/03.04.2024 г. по адм. дело № 2922/2024 г., го е оставил в сила по съображения за законосъобразност. Оспореното по настоящото дело определение е постановено по искане/молба на жалбоподателя с вх. № 2624/15.04.2024 г. за произнасяне на административния съд по оспорването в частта срещу бездействието на кмета на община Своге във връзка задължението по чл.225а ЗУТ. Съдът е оставил без разглеждане искането за постановяване на допълнителен съдебен акт като е приел същото за недопустимо поради неспазване на преклузивния срок за подаването му по чл. 176, ал.1 АПК. Определението е правилно и следва да се остави в сила. Обосновани от доказателствата по делото и съответни на процесуалния закон са формираните от административния съд изводи за недопустимост на искането по чл.176 АПК. Видно е, че съдебният акт, чието допълване е поискал жалбоподателят, е с дата 12.01.2024 г. и му е съобщено на 18.01.2024 г., а молбата за допълване е подадена на 15.04.2024 г., след изтичане на предвидения в чл.176, ал.1 АПК едномесечен срок, който е преклузивен и неспазването му води до прекратяване /погасяване/ на правото да се иска допълване на съдебния акт. Съображенията в оспореното определение в изложения смисъл са законосъобразни и се споделят изцяло от настоящата инстанция. Неоснователни са наведените от частния жалбоподател твърдения за спазване на срока по чл.176, ал.1 АПК с подадената частна жалба до ВАС срещу прекратителното определение по делото. Действително, в частната жалба се сочи, че съдът не е изложил мотиви по оспорването по чл.256 АПК, предявено като алтернативно спрямо оспорването на мълчалив отказ на органа да издаде заповед по чл.225а ЗУТ. С доводите в горния смисъл обаче, жалбоподателят обосновава тезата си за наличие на правен интерес от търсената защита, а не наличие на непълен съдебен акт. Цитираната частна жалба не съдържа и петитум за постановяване на допълнителен съдебен акт, поради което не съставлява искане по чл.176 от АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, Второ отделение

Cited provisions

10