Определение № 825 от 05.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 177/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата Р. Д. П., чрез адв. Р. С. срещу решение № 497/18.11.2010 г. по в. гр. дело № 764/2010 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 83/22.07.2010 г. по гр.дело № 360/2009 г. на Районен съд [населено място] в частта относно делбената част на съделителя Е. С. И. 105/45356 ид.части и вместо отменената част е определена делбена част 105/4536 ид.части и в частта, с която е потвърдено решението на районния съд относно делбените части на съделителите. Жалбоподателката иска определяне на делбена част от допуснатия до делба недвижим имот 576/1728 ид.части, съответно да се намалят делбените части на останалите съделители. Тезата на жалбоподателката е обоснована с доводи, че същата е наследник на Ж. Г. П. – дъщеря и е била осиновена от леля си К. Г. Г., поради което е наследила нейния дял от общото наследство, както и делът от леля си Д. Г. Я.. Жалбоподателката мотивира доводи за неправилност на обжалваното решение, като нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси: 1. за доказателствената сила на семейните регистри за населението и възможността да бъдат оборвани отразените в тях факти, свързани с гражданското състояние и др. за лицата като осиновявания, семейно положение, родствени връзки и други и с какви доказателства могат да бъдат оборени фактите, отразени в тези регистри – писмени или гласни доказателства и чия е доказателствената тежест – дали на лицето, което се ползва от удостоверителната сила на официалния документ семеен регистър или на лицето, което оспорва фактите отразени в този официален документ, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и 2. за действието на съдебното решение, постановено в охранителното производство по реда на ГПК, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В писмен отговор ответниците по жалбата чрез адв. Д. Ч. изразяват становище за липса на основания за допустимост на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения: Делото е делбено във фазата по допускане на съдебната делба. Въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници по закон на общия наследодател Г. И. П., поч. на 13.01.1941 г. След смъртта му оставил наследници по закон пет деца – М. Г. Х., К. Г. Г., Д. Г. Я., Ж. Г. П. и П. Г. К.. Прието е, че с решение на ПК - сега ОСЗ [населено място] № 43/3 от на наследниците на Г. П. е възстановено право на собственост върху земеделски имот по чл.19 ППЗСПЗЗ - нива от 220 дка в м.”П.” на [населено място], имот № * по плана за земеразделяне. Към решението е приложена и скица на земеделския имот. Относно кръга от наследниците по закон на общия наследодател съдът е взел предвид неоспорените по делото Удостоверения за наследници и е приел, че М. Х. починала на 14.12.1996 г. и оставила наследници шест деца – Й. П.К., поч. на 27.05.2004 г. и оставил наследници М. К.-съпруга и деца П. Й. П. и М. Й. Д.; Р. П. Е. – поч. на 11.04.90 г. и оставила наследници деца С. П. С., П. П. С. и Н. П. Д.; К. П. Х.; З. П. Т.; Ж. П.П. - поч. на 07.03.1975 г. и оставила наследници – син И. Г. К. и П. П. Г., поч. на 25.06.2001 г. и оставила наследници – деца Е. С. И. и Е. С. И.. Д. Г. Я. – дъщеря на общия наследодател починала на 19.03.1996 г. и оставила наследници братя и сестри – М. Г.Х., К. Г. Г., Ж. Г.П. и П. Г. К.. Ж. Г. П. поч. на 23.04.1944 г. и оставил наследници – И. Б. П.-съпруга-поч. на 01.10.71 г. и деца – Г. Ж. П., К. Ж. П. поч. на 05.12.96 г. и оставил наследници трите деца Б. К. Ж., И. К. С. и Т. Ж. П. и Р. Ж. Г./П./. П. Г. К. поч. на 19.04.97 г. и оставила наследници – деца Л. И. Г. поч. на 27.08.1989 г. и оставила наследници децата си А. Г. С., Н. Г. Н. и И. Г. Г. и Р. И. Б.. Относно произхода на съделителката Р. П. от К. Г.Г. – поч. на 10.10.1970 г. съдът е приел, че постановеното решение в охранителното производство по гр.дело № 243/99 г. за установяване дата на раждане на жалбоподателката Р. П., където същата е посочила К. Г. и съпругът й Д. М. като родители няма сила на пресъдено нещо по отношение на останалите съделители. Възоснова на същото решение жалбоподателката се снабдила с акт за раждане, в който са вписани като родители К. Г. и Д. М.. Прието е за неустановено наличието на отразяване в семейните регистри на [населено място] за Ж. и И. П. и за [населено място] за К. и Д. М. в графи забележка жалбоподателката като дъщеря на П. да е отбелязано, че е осиновена от М., както и че не е посочено основанието на което в едно от тях е отразена като дъщеря на К. М.. Прието е от съда, че в охранителното производство за установяване дата на раждане на жалбоподателката последната е посочила за родители лица, които не са вписани като такива в регистрите, което е отразено и в съдебното решение. Този факт според съда е опроверган от събраните писмени доказателства по делото, а именно извлечението от семейния регистър на наследодателя й Ж. П., в който е отразено, че е дъщеря на същия и на И. П., като не е отбелязано отразяване за извършено осиновяване. Съдът е приел, че представеното удостоверение за раждане на жалбоподателката не оборва доказателствената сила на данните от семейния регистър. Прието е, че е опровергано и съдържанието на удостоверенията за наследници, в които жалбоподателката е вписана като дъщеря на К. М.. Като е преценил събраните по делото писмени доказателства съдът е приел за неустановено твърдението на жалбоподателката за извършено непълно осиновяване, поради липса на доказателства за това. За да направи извода съдът е взел предвид разпоредбите на чл.43 от Закона за извънбрачните деца и осиновяването/отм./. С оглед на тези съображения съдът е приел, че жалбоподателката е наследник по закон само на Ж. и И. П.. Делбените части съдът е определил като е взел предвид разпоредбите на Закона за наследството/отм./, тъй като общият наследодател и Ж. П. са починали при действието на този закон, а за М. Х., К. Г., Д. Я. и П. К. и техните наследници съдът е взел предвид действащия Закон за наследството. Като е взел предвид изложеното съдът е приел, че до делба следва да се допусне недвижимия земеделски имот – нива с площ от 220 дка, имот № * по плана за земеразделяне, находящ се в землището на [населено място], общ.Г. Т.. Прието е, че делбения имот следва да се допусне до делба между наследниците на общия наследодател Ж. Г. П. както следва – Г. Ж. П. – 744/4536, Р. Д. П. – 528/4536, Б. К. Ж.-248/4536, И. К. С. – 248/4536, Т. К. П. – 248/4536, К. П. Х. – 210/4536, З. П. Т. – 210/4536, М. П. К. – 70/4536, П. Й. П. – 70/4536, М. Й. Д. – 70/4536, С. П. С. – 70/4536, П. П. С. – 70/4536, Н. П. Д. - 70/4536, И. Г. К. – 210/4536, Е. С. И. – 105/4536, Е. С. И. – 105/45356, Р. И. Б. – 630/4536, А. Г. С. – 210/4536, Н. Г. Н. – 210/4536, И. Г. Г. – 210/4536. По отношение на съделителя Е. С. И. съдът е констатирал неправилно определена делбена част, като в знаменателя е посочена цифрата 105/45356 ид.части. В тази част решението е отменено и делбената част е определена на 105/4536 ид.части. В останалата част решението на районния съд е потвърдено. По правните въпроси: Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по правния въпрос, поставен в п.1-ви от изложението. Правният въпрос, касае приложението на разпоредбите на чл. 179 ГПК, установяващи материалната доказателствена сила на официалните документи и чл.154,ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест. За да се установи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК следва разглеждането на правния въпрос, който е от значение за изхода на делото, да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбите на чл.179 ГПК и чл.154,ал.1 ГПК са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория правен въпрос, формулиран в изложението за действие на съдебното решение, постановено в охранителното производство по реда на ГПК. Разпоредбите на чл.540, вр. чл. 297 ГПК са ясни и не следва да се тълкуват. По приложението им е постановена последователна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване, поради липса на данни за промени в законодателството или в обществените условия. С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата Е. С. И. следва да се присъди сумата 700 лв. разноски за настоящото производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение