Определение № 1016 от 25.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 127/2012 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба от А. “М.” - чрез процесуалния й представител Д. Й., против въззивно решение от 03.10.2011 г. по гр.д.№6193/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-А състав, С обжалваното решение е потвърдено решение №ІІ-79-125/14.01.2011 г. по гр.д.№7375/2010 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ г.о., 79 състав, с което за уважени предявените от К. Ж. К. от [населено място] против А. “М” –, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. Въззивната инстанция е приела, че процесното уволнение е незаконосъобразно, тъй като подборът по чл.329 КТ е извършен измежду заемалите съответната длъжност служители в закритото структурно звено – М. К., а вътрешно-организационното преустройство/закриване на М. К. и създаване на М.Ю./ е настъпило преди прекратяване на процесното трудово правоотношение на 16.12.2009 г. Въз основа на тази констатация съдът е стигнал до извод, че към момента на прекратяване на правоотношението ищецът е бил служител на новообособеното структурно звено М. Ю., което е поело дейността на закритото, съгласно клаузите на т.ІV, т.5.4 от Заповед №ЗМФ-1411/09.11.2009 г. и т.VІ от заповед№ЗМФ-1558/3122009 г. на министъра на финансите. С оглед това въззивната инстанция е приела, че датата на уволнението следва да съвпада или непосредствено да следва датата, на която е извършено реалното фактическо съкращаване в щата, като от значение е щатното разписание на съответното обособено структурно звено, в което съответния служител заема длъжността, поради което релевантното щатно разписание е това М. Ю., което не е представено. Поради това крайният извод на СГС е за недоказаност на подбора отстрана на работодателя. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя следният материалноправен въпрос: “Къде следва да бъде извършен подбора и измежду служители на коя митница, за да бъде законосъобразен ?”. Сочат решения на ВКС и други съдилища и се твърди, че е налице противоречива практика. Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по касация – К. Ж. К., посредством процесуалния си представител – адв. К., е депозирал отговор по чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение по което обжалваемия интерес е над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок. Поставеният въпрос е от значение за решаване на спора, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,