Определение № 21 от 06.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 601/2025 г.

Производството е по чл.248 вр. чл.290 ГПК. Страната по делото община Мадан иска от ВКС да допълни и измени касационното решение № 636 /28.10.2025 г. по делото в частта за разноските, като му и присъди разноски за първоинстанционното и въззивното производство, като твърди, че както с отговора на исковата молба, така и с нарочна молба по въззивното дело, съдържаща списък на разноски, е поискал да му бъдат присъдени разноски за първата и въззивната инстанция, представил е адвокатски договор и банково извлечение. Аналогично е направил искане за заплащане на държавна такса и доказателства за това, че е платил такава. Насрещната страна Е. Д. М. в писмен отговор оспорва допустимостта и основателността на молбата с доводи, че в касационното производство община Мадан не е направила искане за присъждане на разноски за предходните инстанции. Единственото изрично заявено искане е било за разноските в касационното производство. След като ВКС не е бил сезиран с искане за разноски за предходните инстанции, той не е допуснал пропуск при произнасянето. Разпоредбата на чл.248 ГПК допуска изменение на решението в частта за разноските само при пропуск на съда да се произнесе по своевременно направено искане, какъвто настоящият случай не е. Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок. В касационната жалба се съдържа искане за присъждане на разноски и списък по чл.80 ГПК, поради което настоящият съдебен състав я приема за допустима. С касационното решение № 636 /28.10.2025 г. по гр.д. 601 /2025 г. на ВКС, IV г.о., настоящият съдебен състав на ВКС е отменил въззивно решение № 213/24.10.2024 г. по в.гр.д. № 417/2024 г. на Смолянския окръжен съд и потвърденото с него решение № 151/18.07.2024 г. по гр.д. № 90/2024 г. на Маданския районен съд и вместо това е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Е. Д. М. срещу Община Мадан обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, ведно със законната лихва върху обезщетението по иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, считано от 23.02.2024 г. до окончателното и заплащане, както и искането за заплащане на разноски по делото. С оглед изхода от това производство настоящият съдебен състав на ВКС е осъдил Е. Д. М. да заплати на община Мадан сумата 2 740.83 лева разноски за касационното производство. Разноските са присъдени въз основа на изхода от спора (в полза на касационния жалбоподател), направено искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски за касационната инстанция, съгласно списък на разноски (л.93), и чието заплащане е удостоверено с платежни документи и представен договор за правна защита и съдействие, а процесуалният представител на насрещната страна не направил възражение по размера на претендираните разноски. По основателността на молбата: При служебна проверка по касационното дело настоящият съдебен състав на ВКС установи следното: С касационната си жалба община Мадан е поискала да и бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски, в това число и настоящата инстанция съгласно списък за направени разноски и е е представила договор за правна защита и банково извлечение и документ за внесена държавна такса за допускане на касационно обжалване съгласно следния списък по чл.80 ГПК - 30 лева държавна такса и 2 500 лева адвокатско възнаграждение. След допускане на касационно обжалване община Мадан е представила списък за същите суми (л. 93). В хода по същество процесуалният представител на община Мадан е поискал да му бъдат присъдени направените разноски в това производство (касационното). Процесуалните представители и на двете страни са заявили, че нямат възражение по исканията за разноски. При тези данни настоящият съдебен състав на ВКС приема, че с решението си по делото се е произнесъл по искането за разноски така, както жалбоподателят го е направил в касационното производство – произнесъл се е по цялото искане и не е допуснал грешка в частта на присъдените на община Мадан. Пред настоящия съдебен състав на ВКС не са направени изрични, ясни и недвусмислени искания за присъждане на разноски за първата и въззивната инстанция (тези инстанции не са споменати), нито са представени списъци на разноски по чл.80 ГПК за тези инстанции, нито такива разноски са посочени в някаква молба на жалбоподателя. Пред ВКС не са представени и доказателства, че такива разноски са направени. Поради което констатациите на настоящия съдебен състав за фактите, които имат значение за произнасянето по искането за разноски са обосновани и както твърди ответникът по касационната жалба, настоящият съдебен състав на ВКС се е произнесъл по искането за разноски, така, както е направено и съобразно представените списъци и документи за разноски, поради което не са налице предпоставки нито за изменянето, нито за допълването на частта от решението в частта за разноските на основание чл.248 ГПК. Воден от изложеното съдът