Определение № 3818 от 01.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3184/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 вр. чл. 160 АПК.

Образувано е по частна жалба на В. Цонев и Г. Георгиева срещу Определение № 113 от 19.01.2024 г. по адм. дело № 262/2023 г. на Административен съд – Търговище, с което е прекратено производството по оспорване на отказ, обективиран в писмо с рег. № РД-02-8302/14.11.2023 г., на кмета на Община Търговище да се произнесе по подаден от тях сигнал за незаконен строеж в жалба с вх. № РД-02-7723/20.10.2023 г.

Административният орган не е изразил становище по жалбата.

Частната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Функциите на кмета на общината по недопускане и отстраняване на незаконно строителство са контролни и при упражняването им той действа служебно, независимо дали е сезиран от частноправен субект. Производството по чл. 225а ЗУТ за премахване на незаконен строеж се образува със съставянето на констативен акт от служителите за контрол по строителството в общинската администрация – ал. 2 на текста, а не по искане на заинтересовани страни.

2. Като последица от характера на производството, подаването до административния орган на искане за издаване на акт с определено съдържание не създава насрещно задължение за удовлетворяването му и притежава единствено сезираща функция, а органът извършва собствена преценка относно правомерността на строежа (проверката за правилността на която, освен при издаването на нарочна заповед с възложено задължение за премахване на строеж и нейното съдебно оспорване, не е от компетентността на съда). Затова евентуалният отказ да бъде осъществено правомощието да се разпореди премахване на строеж не представлява съдебно обжалваем акт нито според общата клауза на чл. 21 АПК (вкл. и в хипотезата на ал. 4 от текста), нито на специално основание по ЗУТ.

3. Атакуема по съдебен ред би била само заповедта за премахване на строеж – по аргумент от чл. 214, т. 3 ЗУТ, и то от лицата, за които е източник на задължение – именно те разполагат с легитимацията за оспорване и същевременно изчерпват кръга на заинтересованите в тези производства страни. Аналогично, подателите на жалбата до администрацията не биха имали и процесуалното положение на страна в съдебно производство по оспорването на тази заповед. Разрешението отговаря и на трайната практика на ВАС, формирана при разглеждането на казуси със същия спорен предмет.

4. а. Принадлежността на определен акт към категорията на индивидуалните административни и предпоставките, обуславящи допустимостта на съдебното оспорване, се основават на обективни критерии, установени от АПК и ЗУТ. Контролът върху действията на администрацията е възможен единствено в границите на подведомствеността на административните съдилища, регламентирана в чл. 128 АПК.

б. Извън тях и в случай че строителните дейности засягат правото на собственост на оспорващите, остава открит исковият ред за защита пред гражданския съд.

5. При отсъствието на подлежащ на оспорване акт като предпоставка за допустимостта на съдебното производство – чл. 159, т. 1 АПК, обжалваното прекратително определение съответства на закона, което е основание за оставянето му в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение