Определение № 50225 от 13.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4304/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С въззивно решение № 16 от 26.05.2021 г., постановено по в. гр. д. № 134/2021 г. на Апелативен съд – Варна, е потвърдено решение № 260656 от 29.10.2020 г., постановено по гр. д. № 1861/2019 г. на Окръжен съд – Варна, поправено по реда на чл. 247 ГПК и изменено по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските с решение № 260009 от 01.02.2021 г., в частта, с която: 1/ на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. С. А. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в престъпление, за което ищецът е оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума от 23.03.2018 г. до окончателното изплащане, а за горницата до пълния предявен размер от 12 000 лв. ведно със законната лихва искът е бил отхвърлен; 2/ на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на ищеца е присъдена сумата в размер на 822,40 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, претърпени от същото обвинение; 3/ на основание чл. 2б ЗОДОВ на ищеца е присъдена сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на провеждане на разследване извън разумните срокове, ведно със законната лихва от 15.11.2018 г.; 4/ на ищеца са присъдени разноски съобразно уважената част от иска в размер 632,44 лв. Със същия въззивен съдебен акт първоинстанционното решение е отменено в частта, с която са отхвърлени: 1/ искът по чл. 86 ЗЗД за сумата 357,78 лв., изчислена върху обезщетението от 2300 лв. за имуществени вреди за периода от 23.03.2018 г. до 03.10.2019 г. и 2/ по чл. 86 ЗЗД за сумата от 127,94 лв. – изчислена върху обезщетението за имуществени вреди в размер 822,40 лв. за периода от 23.03.2018 г. до 03.10.2019 г., и вместо това е осъдена Прокуратурата на Република България на заплати на ищеца на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 357,78 лв., изчислена върху обезщетението за имуществени вреди от 2300 лв. за периода от 23.02.2018 г. до 03.10.2019 г., както и сумата от 127,94 лв., изчислена върху обезщетението за имуществени вреди от 822,40 лв. за периода от 23.03.2018 г. до 03.10.2019 г. Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които са отхвърлени исковете: 1/ по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетението за неимуществени вреди за горницата над сумата от 12 000 лева до 62 000 лв.; 2/ по чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над сумата 2 000 лева до 10 000 лева; 3/ за лихви по чл. 86 ЗЗД върху главница от 2 300 лв. за горницата над 357, 78 лв. до 1670, 27 лв. и за периода от 10.05.2012 г. до 23.03.2018 г.; лихви по чл. 86 ЗЗД върху главница 822, 40 лв. за горницата над сумата от 127, 94 лв. до 407, 04 лв. и за периода до 23.03.2018 г. Решението не е обжалвано и в частите, с които на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. С. А. сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в престъпление, за което ищецът е оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума от 23.03.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 822,40 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, претърпени от същото обвинение. Подадена е касационна жалба от Прокуратура на Република България чрез прокурор С. А. от Варненска апелативна прокуратура, която, видно от обстоятелствената част и заявеното искане, е насочена срещу въззивното решение в частта, с която като краен резултат е осъдена да заплати на ищеца М. С. А. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в престъпление, по което е оправдан, сумата 6500 лв. или разликата над размер 3500 лв. до размер 10000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от 23.03.2018 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е осъдена да заплати на М. С. А. на основание чл. 2б ЗОДОВ сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на провеждане на разследване извън разумните срокове, ведно със законната лихва от 15.11.2018 г. С определение № 144 от 07.04.2022 г. на основание чл. 292 ГПК производството е спряно до постановяване на тълкувателно решение по т. д. № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателното решение е прието на 27.11.2023 г., с което е отпаднала пречката за движение на делото и производството следва да бъде възобновено и насрочено в закрито съдебно заседание за постановяване на определение по реда на чл. 288 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето Гражданско отделение.