Определение № 84 от 24.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7421/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на П. на РБ срещу разпореждане от 01.03. 2013г. по гр.д. № 10323/2013г на Софийски градски съд, с което след указание и поради невнасяне на указаната държавна такса, е върната въззивна жалба на П. на РБ срещу решение от 28.03.2013г по гр.д №30189/2011г на СРС, постановено по иск за обезщетение на вреди по реда на ЗОДОВ. П.на РБ поддържа, че като обжалвал решението ответник не дължи държавна такса, тъй като е държавно учреждение и по аргумент от 84 ал.1 ГПК. Не се касае за частно държавно вземане. Частната жалба е допустима, по същество е неоснователна. В обжалваното определение Софийски градски съд правилно е съобразил приложното поле на чл. 84 т.1 ГПК. П. дължи държавни такси, когато в качеството си на страна и ответник по иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ подаде въззивна жалба срещу съдебния акт и е следвало да я внесе в указания срок ,по аргумент от специалната норма на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. Позоваването на общата уредба в ГПК е неоснователно. В този смисъл е и практиката на ВКС споделяна от настоящия състав и изразена в определение № 305 от 1.03.2012 г. по гр. д. № 1756/2010 г. на ІІІ ГО, опр. №120 от 13.02.2013г ч гр.д №1069/2013г ІІІ г.о ,както и в съдебната практика, цитирана изрично от въззивния съд. Дори да се възприеме становището, (от жалбоподателя е цитано определение № 385 от 2009г по гр.д№ 290/2009г ІV г.о) ,че въпросът дължи ли П. държавни такси следва да бъде разрешен съобразно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ГПК, отговорът пак би бил положителен. П. е ответник по иска за обезщетение в полза на гражданин, а смисълът на тази разпоредба е, че държавата и държавните учреждения не дължат държавна такса, когато се защитават интереси от по-висш порядък, каквато е защитата на публичната държавна собственост и публичните държавни вземания. Когато обаче държавата и държавните учреждения са страна в гражданския процес в качеството си на субект на частното право, не може да бъдат поставени в процесуално привилегировано положение спрямо останалите частно правни субекти, тъй като такава привилегия представлява нарушение на чл.121, ал.1 от Конституцията. Настоящата частна жалба се основава на общия довод, че П. е държавно учреждение, които съображения при дадената от законодателя изрична уредба на събирането на държавни такси при обжалване, са неотносими. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІІ г.о,