Определение № 434 от 02.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2854/2013 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на синдика на [фирма]-в несъстоятелност -гр.Д. срещу решение № 34/28.01..2013. на Варненски апелативен съд по в т.д. №644/2012 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение от 24.07.2012, постановено по т.д. №269/2011 на ОС-Добрич, ,с което е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл.646 ал.2,т.1 ТЗ за прогласяване нищожността на извършени плащания на задължения на [фирма] към О. АД след началната дата на неплатежоспособността -31.12.2002 г.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи основание по чл.280 ал.1.т.1 и т.2 ГПК. От страна на [фирма] в качеството му на ответник по касационната жалба се изразява в писмен отговор становище, че не са налице основанията за допускане до касация, а по същество същата е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен искът с правно основание чл.646 ал.2 т.1 ТЗ-в ред до ДВ от 28.02.2013 г., съдът се е позовал на факта, че процесните плащания, въпреки че са направени в периода след началната дата на неплатежоспособността на длъжника са за сметка на трето лице, а не на имуществото на длъжника, поради което и не ощетяват кредиторите. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна и на жалбоподателя се сочат два правни въпроса, които според същия се явяват от значение за изхода на спора:за пределите на служебната проверка от въззивния съд на правилността на съдебното решение и за това,дали увреждането на кредиторите на несъстоятелността е елемент от фактическия състав на правото по чл.646 ал.2, т.1 ТЗ в ред до ДВ от 28.02.2013 г.. С оглед служебната проверка, която ВКС прави относно допустимостта на обжалваното въззивно решение и като отчита изрично придадената в параграф 14 от ЗР на ЗИДТЗ /публ. В ДВ от 28.02.2013 г./ обратна сила на изменението на разпоредбите на чл.646 ал.2, т.1 ТЗ, с която се изменя установителният характер на иска за прогласяване на нищожност в конститутивен за обявяване на относителна недействителност на съответните действия и сделки извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособност, настоящият състав намира,че следва да се допусне касация на обжалваното решение, с оглед неговата евентуална недопустимост. Съгласно разпоредбата на чл. 649 ал.6 ТЗ в приложимата редакция държавна такса за разглеждане на касационната жалба не се внася предварително. С оглед изложеното, съдът