Определение № 1228 от 30.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 935/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по искане на “Т.-м. п. ц.” – [населено място] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 532 от 26.04.2011 г. по гр.д.№ 577/ 2011 г. С посоченото решение, след като е отменено решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 17507/ 2010 г., по предявените от И. Н. Н. против касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № 095/ 13.09.2010 г. на директора на Центъра, И. Н. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „оркестрант – инструменталист – солист” и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 4 169,70 лв. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си, неправилно отговаряйки на материалноправният въпрос обхваща ли съдебният контрол на извършен по чл.329 от КТ подбор фактическата преценка на работодателя за нивото на изпълнение на трудовите задължения от съкратения работник. Според касатора въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което моли за допускане на касационно обжалване на решението. Ответникът по касация И. Н. Н. моли обжалването да не бъде допускано, тъй като поставеният от касатора въпрос не обуславя въззивното решение. Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на решението – за основателно. За да уважи исковете, въззивният съд е приел, че приложената към протокола за подбор таблица за атестиране на служителите е била оспорена, поради това фактите в нея е трябвало да бъдат установени с други доказателствени средства. Следователно съдът е извел от правна страна, че тези факти са относими към законността на уволнението. Въпросната таблица обаче съдържа именно обстоятелства, свързани с преценката за нивото на изпълнение на възложената работа от сравняваните работници, така че поставеният от касатора въпрос е релевантен и обуславя въззивното решение. Съдът приема, че той има претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което обжалването следва да се допусне, като на касатора бъде дадена възможност да внесе дължимата държавна такса. По изложените съображения Върховният касационен съд