Определение № 814 от 27.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 746/2010 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на синдика на „С. срещу решение № 104 от 10.02.2010 г.на Софийски апелативен съд по т.д.№2778/2009 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение на СГС, VІ-1 състав по т.д. № 01918/2006 г. по описа на съда, с което е отхвърлен искът на касатора срещу ответниците „С. ЕООД-в несъстоятелност представлявано от управителя и К. П. К. и В. Г. М. и двамата от гр. София за обявяване на недействителни спрямо кредторите на масата на несъстоятелостта на договор за продажба на седем броя мазета в груб строеж, съгласно нот. акт №89 от 04.07.2003 г., т.ІІ, рег. № 7398, н.д. №256/2003 г. на нотариус Д. с р-н на действие СРС. Навеждат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска по чл.646 ал.2, т.4 от ТЗ. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК. Ответникът по касационната жалба изразява становище относно нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между двамата ответници е сключен договор за продажба на седем броя мазета в груб строеж, съгласно нот. акт №89 от 04.07.2003 г., т.ІІ, рег. № 7398, н.д. №256/2003 г. на нотариус Д. с р-н на действие СРС, който е и предмет на предявения от синдика на „С. ЕООД-в несъстоятелност иск с правно основание чл.646 ал.2, т.4 от ГПК. В самия договор „С. ЕООД прехвърля правото на собственост върху имотите срещу 33 броя платени полици за един кв.м.. Приел е, че така формулираната насрещна престация изключва постигнато съгласие между страните, досежно съществен елемент на договора за покупко-продажба, а именно размера на продажната цена. На базата на изложеното, въззивният съд е достигнал до правния извод, че така атакуваната като относително недействителна на основание чл.646 ал.2,т.4 от ТЗ възмездна сделка е абсолютно недействителна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради липса на съгласие. Така изложеното в мотивите на обжалвания акт води до вероятност, че наред със спора, с който е сезиран, съдът се е произнесъл и по спор, по иск за нищожност с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, какъвто не е бил предявен по делото. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост. Нормата на чл. 5 ГПК задължава съда да решава делата според точния смисъл на законите, а при липса на закон - съобразно принципите на правото, обичая и морала. От това следва, че обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. Въведеното с нормата на чл. 6 ГПК диспозитивно начало не изключва служебното задължение на съда да извършва валидни процесуални действия по движение и приключване на делото, най-съществени сред които са решенията /арг. от чл. 7, ал. 1 ГПК/. Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, трябва да се разпростре и във фазата по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Даденото разрешение с ТР 1/2001 год. на ОС на ГК, т. 10 при задължителното касационно производство следва да намери приложение и в стадия на селектиране на касационните жалби. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. По изложените съображения, съдът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване. С оглед изложеното, съдът