Определение № 3052 от 22.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11476/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Ц. Обретенов от гр.Ловеч,чрез адв.Пенчева, против решение №196/28.10.2022 г., постановено по адм. дело №121/2022 г. по описа на Административен съд - Ловеч в частта, с която жалбата му против заповед №3-470/09.03.2022 г. на кмета на Община Ловеч е отхвърлена. Претендира се незаконосъобразност на решението в тази част и се иска отмяната му със законните последици. Ответникът кмет на Община Ловеч, чрез юрк. Тодорова в писмен отговор и писмена защита, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението в обжалваната част. Претендира разноски- юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила решението в обжалваната му част като обосновано и правилно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално недопустима по реда на чл.210, ал.1 АПК. С решение №196/28.10.2022 г., постановено по адм. дело №121/2022 г. по описа на Административен съд - Ловеч е отменена оспорената от настоящия касатор заповед №3-470/09.03.2022 г. на кмета на Община Ловеч в частта, с която премахването на незаконния строеж в ПИ с идентификатор 75112.46.149 по КК на [населено място],общ.Ловеч е разпоредено на Ц. Обретенов, тъй като той не е извършител на незаконния строеж, а в останалата част оспорването на заповедта е отхвърлено. Решението в отменителната му заповедта част е влязло в сила като необжалвано. Следователно Ц. Обретенов не разполага с изискуемата активна процесуална легитимация да обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му по отношение законността на процесния незаконен строеж, тъй като в тази част решението не е с неблагоприятен за него ефект по смисъла на чл.210, ал.1 АПК – Обретенов не е адресат на задължението за премахване на незаконния строеж след като с влязлото частично в сила съдебно решение, процесната заповед е отменена по отношение на него /в частта, с която премахването на строежа се възлага на Обретенов /. В първоинстанционното съдебно производство, образувано по оспорване на заповед №3-470/09.03.2022 г. на кмета на Община Ловеч е установено, че Обретенов не е извършител и собственик на незаконния строеж, а ползувател и пълномощник на собственика Ц. Симеонов, който също е адресат на заповедта, необжалвана от него. Това качество на Обретенов като ползувател на имота, в който е изграден незаконния строеж не може да обоснове и хипотезата на чл.210, ал.2 АПК, макар и след издаването на процесната заповед да е придобил собствеността. Освен това не е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка - решението не е неблагоприятно за Обретенов в подложената на касационен контрол част, тъй като разпореденото му премахване на незаконния строеж е отпаднало след частичната отмяна на заповедта с влязлото в сила съдебно решение. Обстоятелствата, че касатора е бил ползувател на недвижимия имот, а впоследствие – негов собственик, са неотносими към активната му процесуална легитимация, след като е отпаднало качеството му на адресат на заповедта за премахване на незаконния строеж. Това е така, тъй като в производството по оспорване на заповед, издадена на основание чл.225а от ЗУТ, страни са компетентният административен орган / кмет на общината / и адресата на административния акт – собственика или извършителя на незаконния строеж, чието премахване е разпоредено,т.е. Ц. Симеонов. Трети лица, вкл. и собствениците на имота, в който се намира незаконния строеж, нямат качеството на заинтересовани лица, тъй като заповедта не създава задължения за тях. Следователно дори и да се явява неучаствала по делото страна по смисъла на ал.2,чл.210 АПК, каквото хипотеза не е налице в случая, Обретенов не разполага с процесуалната възможност за касационно обжалване по този ред. Предвид горното, касационната жалба се явява недопустима, поради което същата следва да се остави без разглеждане, производството по делото да се прекрати, а определението за даване на ход на делото по същество да се отмени. Предвид изхода на спора и своевременно заявената претенцията за разноски от ответника, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в минимален размер от 100 лв., определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,