Определение № 592 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1303/2010 г.

Подадена е касационна жалба от [фирма],[населено място] против решение на Варненския окръжен съд по гр. д. № 461/2010 г. Ответницата по жалбата, ищца по делото, П. К. от[населено място] не е взела становище. След проверка, касационният съд установи следното: Варненският окръжен съд, с обжалваното въззивно решение е потвърдил решението на Варненския районен съд по гр. д. № 10175/2009 г., с което е признато за незаконно уволнението на К. и отменена заповедта от 29. 7. 2009 г. на управителя на [фирма] за прекратяване на трудовото й правоотношение, с което П. К. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „продавач консултант” и е осъдено [фирма] да заплати на К. сумата 1 440.50 лв. обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 29. 7. 2009 г. до 11. 01. 2010 г.. С въззивното решение е осъдено [фирма] допълнително да заплати на К. и сумата 234.50 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 12. 1. 2010 г. до 29. 1. 2010 г.. Окръжният съд е приел, че при уволнението на К. на основание чл. 328, ал.1, т. 3 КТ – намаляване обема на работата, работодателят не е спазил точно чл. 329 КТ за извършване на подбор между всички работници, заемащи една и съща или сходни длъжности. Съдът се е позовал на установените по делото и изрично посочени факти, че подборът не е обхванал всички работещи на длъжността „продавач консултант” в сектор „М. парфюми” и конкретно, в подбора на са включени две лица, заемащи същата длъжност в посочения сектор, които са ползвали отпуск по майчинство. Констатирано е, че подборът е направен между К. и още две лица, едно от които Ан. Д., обаче, формално не е било назначено на тази длъжност, както й че в подборът не е била включена Ж. М., която е работила в същия сектор, съгласно щатното разписание от 1. 1. 2009 г.. Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по съображения, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за включване в подбора по чл. 329 КТ на лица, ползващи отпуск по майчинство, е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Касационният съд счита искането за неоснователно. Не е налице противоречива практика на съдилищата по така поставения въпрос. Приложените от жалбоподателя две решения – решение № 1248/2001 г. на състав на ВКС, трето г.о. и решение от 3. 1. 2008 г. на състав на Софийския апелативен съд, удостоверяват предвидения в закона и възприет от съдилищата принцип, че в подбора по чл. 329 КТ се включват всички работници и служители, заемащи идентични или сходни длъжности. Съобразно този принцип е действал и Плевенският окръжен съд, като е приел, че невключването в подбора на лица, заемащи същата длъжност, които са били в отпуск, опорочава законността на подбора. Съдът правилно е посочил, че специалната закрила на тези лица по чл. 333 КТ е относителна, а не абсолютна, поради което няма основание те да бъдат изключени от подбора. В този смисъл съдът е приложил точно закона и не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касация. Следва да се има предвид, че решението на въззивния съд е обусловено и от другите обстоятелства за незаконно извършен подбор – невключване на лице, работещо в същия сектор и включване в подбора на друго лице, което не е било назначено на работа. При това положение поставеният от жалбоподателя въпрос за лицата, ползващи отпуск към момента на извършване на побора, няма определящо значение за изхода на делото. Върховният касационен съд