Определение № 6319 от 22.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5111/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на М. П. М. и В. Г. М. и двамата от гр. Варна, чрез пълномощника им адв. Якимов, срещу определение № 2046 от 28.02.2024г., постановено по адм. дело № 1741/2023г. по описа на Административен съд – гр. Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу разрешение за строеж /РС/ № 112 от 31.05.2023г. на главния архитект на район „Приморски“ на община Варна, издадено на Р. С. С. за изграждането на строеж „Надстройка и преустройство на тавански жилищен етаж над самостоятелен обект в законно изградена жилищна сграда с идентификатор № 10135.2560.382.1.3“, находящ се в УПИ Х – 11, кв. 14 по плана на 18 м.р. на гр. Варна, [улица]. С определението е прекратено производството по делото на АС – гр. Варна и жалбоподателите са осъдени да заплатят разноските по делото. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Навеждат съображения, че се явяват заинтересовани лица от оспорването на разрешението за строеж по чл. 149 ал. 2 т. 1 ЗУТ, както и по чл. 149 ал. 2 т. 4 ЗУТ. Посочват, че са неправилни изводите на съда за липса на предпоставките по чл. 185 ал. 2 ЗУТ за необходимост на съгласието на останалите етажни собственици в сградата, в която се намира разрешение строеж, тъй като посочват, че и от приетата по делото СТЕ е установено, че с разрешеното строителство ще се засегнат общи части на сградата, а именно надстрояване на западната фасада с около 2 м. и изменение на покривната конструкция, която от скатен покрив се преобразува на прав покрив. Твърди в тази връзка неправилност на извода на съда за приложимост на чл. 185 ал. 1 ЗУТ. Излагат съображения и за незаконосъобразност на разрешението за строеж. Искат оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират разноски по представен списък. Ответникът главният архитект на район „Приморски“ на община Варна не изразява становище по частната жалба. Ответникът Р. С. С. излага съображения за неоснователност на частната жалба. Претендират разноски в размер на 5000 лв. по представен списък. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното определение АС – гр. Варна е приел, че жалбоподателите в първата инстанция не са от кръга на лицата, за които на основание чл. 149 ал. 1 във връзка с ал. 2 ЗУТ е признато право на оспорване на разрешението за строеж. Посочил е, че съгласно чл. 149 ал. 2 т. 1 ЗУТ кръгът на заинтересованите лица в производството по издаване на разрешение за строеж в случаите на нов строеж, пристрояване и надстрояване са собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, в който се изгражда строежът. Приел е, че жалбоподателите не са легитимирани да оспорват разрешението за строеж, тъй като е направил извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 185 ал. 1 ЗУТ, при наличието на които не се изисква съгласието на останалите етажни собственици. Позовал се е на приетата по делото СТЕ, за да обоснове извод, че с одобрения проект, въз основа на който е издадено разрешението за строеж, не се предвижда промяна на предназначението на таванския етаж и не се предвижда изграждане на нов самостоятелен обект в таванския етаж или над него, включително не са били предвидени СМР, които да излизат извън плочата на таванския етаж. Приел е, че не са предвидени СМР, които да засягат други самостоятелни обекти в сградата, отнемане на общи помещения, площи или части от тях или промяна на предназначението им. Приел е и че не се предвижда съществена промяна в предназначението на общите части на сградата, тъй като няма промяна върху размера на идеалните дялове от общите части, както и не се предвижда прекарване на нова инсталация през общи части на сградата. По тези съображения е приел, че жалбоподателите не са заинтересовани лица по смисъла на закона, за които е признато право на оспорване на разрешението за строеж, оставил е без разглеждане жалбата им и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Производството пред първата инстанция е започнало по жалба на М. и В. М. срещу посоченото разрешение за строеж, легитимиращи се като собственици на партерен етаж от къща, намираща се в гр. Варна, [улица], ½ идеална част от пералня, два самостоятелни килера и 1/5 идеална част от дворното място, в което е построена къщата, с площ от 416 кв.м., кв. 14 по плана на 18 м.р. на гр. Варна. Съгласно чл. 149 ал. 2 ЗУТ посочва изчерпателно заинтересованите лица, имащи право да обжалват разрешението за строеж, като съгласно т. 1 на тази разпоредба в случаите на нов строеж, надстрояване или пристрояване това са - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 – възложителят и собственикът на земята. Не е спорно и от доказателствата се установява, че М. и В. М. са собственици на 1/5 идеална част от дворното място, т.е. са носители на вещни права в поземления имот, в който се намира сградата, в която е обекта, предмет на разрешението за строеж. Спорният по делото въпрос е дали разрешеният с оспореното РС строеж е от категорията на визираните в тази разпоредба, а именно в частност дали е налице надстрояване, предвидено с одобрения проект и разрешено с оспореното РС, при наличието на която предпоставка М. биха имали качеството на заинтересовани лица, съответно активна легитимация да оспорват РС. Надстрояване или пристрояване, според трайната съдебна практика при липса на легална дефиниция на тези понятия, е налице, когато се присъединяват допълнително застроени площи във вертикално и хоризонтално отношение спрямо съществуващия основен обем, изменя се съществено външната стена (фасадата) на сградата, която е обща част. В настоящия случай от доказателствата се установява предвидена промяна във вертикално отношение на застроената площ, променен е и обема на подпокривното пространство, като е предвидено премахване на съществуващия двускатен покрив и изграждането на плосък такъв, както и включването в обема на таванския жилищен етап на надстройка, изпълнена върху съществуваща към момента тераса, в която видно от проекта е одобрено разполагането на дневна в таванския етаж, при изпълнение и на преустройство. При осъществяването на това надстрояване върху терасата е предвидено и изменение на западната фасада на сградата, която е обща част и което се потвърждава от приетата по делото СТЕ, както от приложение № 9, ката и от в т. 4, в която е посочено, че е налице надстрояване с 2 м. Следва да се посочи и че самото разрешение за строеж е издадено не сам за преустройство, към която хипотеза биха били относими разпоредбите на чл. 149 ал. 2 т. 3 и 4 ЗУТ при определянето на кръга на заинтересованите лица, но и най – напред за надстрояване. Т.е. самото разрешение за строеж и неговото съдържание, предвид и установеното от СТЕ, че касае и надстрояване в една част навежда на наличието на първата хипотеза на чл. 149 ал. 2, а именно тази по т. 1 ЗУТ, която признава право на жалба на собствениците и носителите на ограничени вещни права в имот, в случаите на разрешено надстрояване. При наличието на основанието по чл. 149 ал. 2 т. 1 ЗУТ жалбоподателите пред първата инстанция се явяват заинтересовани лица по смисъла на специалната норма да оспорват разрешението за строеж. Нормата на чл. 185 ал. 1 и 2 ЗУТ касае случаите, в които е предвидено само преустройство, а конкретния не е такъв, тъй като в разрешението за строеж освен преустройство е предвидено и надстрояване. След като по оспореното РС е предвидено надстрояване, жалбоподателите като собственици на идеални части от поземления имот, в който се намира сградата, имат активна легитимация да оспорват. Като е достигнал до обратен извод АС – гр. Варна е постановил оспореното определение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. По претенциите на страните за разноски, включително и за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд при разглеждане на делото съгласно чл. 226 ал. 3 във връзка с чл. 236 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,