Определение № 1209 от 29.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 722/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение №60 от 21.03.2012г по гр.д.83/20121г на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 776 от 28.11-2011г по на Хасковски РС, по уважен иск за отмяна на дисциплинарно уволнение,възстановняване на работа и обезщетение В изложение касаторът не формулира конкретен правен въпрос, препраща се към касационните оплаквания: въззивният съд неправилно аргументира изводите си с нормата на чл. 194 ал.1 КТ, вместо да разгледа спора във връзка с оценка тежестта на извършеното нарушение ,съобразно чл. 187 вр. чл.189 ал.1 КТ .Така неправилно е приложен материалния закон ,което се привързва към основанието на чл. 280 ал.1 т.3 КТ. Ответникът в касационното производство Р. П. К. оспорва съображенията за допускане на жалбата до разглеждане. Те се основават на възражения, които са неоснователни. Претендират се разноски. Върховен касационен съд ,ІІІ г.о, намира че касационно обжалване по същество не следва да се допуска. Съображенията за това са следните: При липса на формулиран в изложението правен въпрос, не е отговорено на общото изискване на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване .Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение, което не е тъждествено с препращане към оплакванията в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, както е в настоящия случай, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение. За пълнота следва да се изтъкне, че при отмяната на наложеното от ответника по иска дисциплинарно наказание „уволнение”, решаващото съображение на Хасковски окръжен съд не е основано на проверката по чл. 194 ал.1 КТ. Макар въпросът за срока да е изследван в мотивите, по същество е прието, че дисциплинарното наказание е наложено своевременно. Същото е отменено, тъй като не е било установено посоченото в заповедта нарушение и този извод на съда е резултатен от доказателствените усилия на касатора при установяване на обстоятелства, които са в негова доказателствена тежест. При решение, с което не се приема за установен фактът на нарушението ,т.е правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, не е даден повод да се коментира тежестта, във връзка с института на чл. 189 ал.1 КТ. Освен че няма връзка с решаващите съображение на съда, тезата за неизвършена преценка на нарушението съобразно чл. 189 ал.1 КТ касае проверка на решението по същество и не е правен въпрос ,обосноваващ допускане до касационно разглеждане. Твърдението, че съдът не е извършел тази преценка за случай, при който самото нарушение е останало недоказано от обективна и субективна страна, поначало е несъстоятелно като довод. Следва да се присъдят разноски ,установени в размер на 450 лева Предвид гореизложеното, ВКС, състав на ІІІ г.о.